В дългата си битност на университетски преподавател съм се срещал с какви ли не случаи:-едни смешни,други трагични,трагикомични и какви ли не още,но един се е запечатал в съзнанието ми като пример за уродливостта на сегашната ни образователна система.По едно време в коридорите на катедрата се появи една странна личност,студент- задочник на име Мишо.Природата го беше очукала отвсякъде.Носеше очила-лупи,12-13 диоптъра,чуваше лошо,говореше трудно,почти неразбираемо,ходеше неуверено,на една страна,като често се спираше и оглеждаше уплашено.Не ми стана ясно как го бяха приели за студент,но това беше факт.Имах щастието да не му преподавам,но колегите казваха,че бил много примерен,винаги сядал на първия ред,вадел тетрадка и химикал и записвал старателно всичко,което възприемал със сетивата си.Първата ми среща с Мишо стана съвсем случайно.Седях в кабинета си,когато някой почука на вратата.Казах да,вратата се отвори и се показа очилатата му физиономия.
-Какво искаш?,попитах.
-Мъ,мъ,мъ….,прозвуч ...