Добро утро
Отварям очи. Поглеждам света. Различен е. Нещо се е случило, нещо витае във въздуха. Някакво нежно докосване, някакво ухание, една усмивка, две очи, две звездички.
Твоите очи, твоята усмивка ме гали. Закача се и ме кара да се чувствам щастлив. Витае обичта и нежното й докосване. Сякаш гали с хиляди ръце сърцето, съзнанието и подхваща душата. Кара те да извикаш името, за да се чуе от целия свят. От всички, които са около теб. Да им кажеш, че си обичан, че обичаш, че на другия край на света един човек се събужда с мисълта за теб. Отваря очи и се усмихва, шепнейки името ти.
Обичам – усещане, невъзможно да се опише. Усещане, повдигащо те към небесата, събуждащо страст, нежност и желание. Усещане, каращо те да полетиш с любимия, да се отдадеш на нежността и страстта. Да се любиш както никога до сега.
Да не можеш да се наситиш на човека до теб. Да го желаеш ден и нощ. Да не спираш да стенеш за тялото, за докосването, за устните му.
Добро утро, свят! Добро утро, обич моя! Добро утро, звездичке!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ноел Всички права запазени
