Докато смъртта ни раздели 4

6.

Настана неловко мълчание. Френцов бавно се изниза към терасата на ресторанта и запали цигара. Искаше да даде време на присъстващите да осмислят чутото току-що. Бе убеден, че след като това стане, те сами щяха да го потърсят и да му разкажат за спомените си от въпросната вечер.

Дърпаше жадно дима и се опитваше да въведе някакъв ред в мислите си. В този миг очакванията му се потвърдиха и към него се приближи Димитър.

Той също запали цигара и се се вгледа мълчаливо в отсрещната сграда.

След малко се обърна към Френцов:

- И какво мислите за всичко това?

- Все още нищо – отвърна бързо инспекторът.

- Но какво предполагате?

Френцов не отговори.

- На всички ни е ясно, че има двама основни заподозрени – каза Димитър. На първо място – моя милост, защото съпругът винаги е първи заподозрян и защото съм имал тази възможност преди да отида на паркинга. Другият естествено е Игор. Така ли е?

- Все още нямам конкретни предположения. Както споменах, дори не съм сигурен, че е било убийство.

- Но споменахте също така, че Игор е искал да поговори с нея и да ѝ признае чувствата си.

- Да. Това изненадващо ли е за Вас?

- Всъщност не.

Френцов повдигна вежди.

- Значи сте подозирали, че той все още не е безразличен към нея? – попита инспекторът.

- До въпросниа ден нямах представа. Но и аз ще Ви изненадам, като Ви кажа, че разговорът между Елисавета и Игор се състоя вечерта много по-рано, отколкото предполагате.

- Интересно! – възкликна Френцов.

- Да, заварих ги да разговарят насаме пред ресторанта към 22.00 часа. Тогава Елисавета ми разказа какво се е случило. Затова за мен е много странно посещението на Игор в младоженския апартамент по-късно.

- А знаете ли подробности за това как е протекъл разговорът между тях?

- Да, Елисавета категорично му е казала, че е избрала мен за свой съпруг и всичко между тях отдавна е приключило.

7.

Инспектор Френцов отново остана сам на терасата и се замисли върху новоразкритите факти, когато чу стъпки зад гърба си. Обърна се и видя приближаващия Игор.

- Май положението ми не е розово – заговори той.

- Опасявам се, че не е – отвърна инспекторът. – И току-що научих още нещо. Все пак сте успели да поговорите с Елисавета насаме.

- Така ли? – учуди се Игор.

- Да, напрегнете паметта си! Разговаряли сте пред ресторанта и Димитър ви е видял.

- Майчице!

Игор затвори очи и се замисли.

- Да, спомням си нещо такова. Точно така! Да, Димитър ни завари да говорим и побесня. Сигурно тогава ми е казала да отида по-късно в младоженския апартамент!

- Съмнявам се – измрънка Френцов.

- Защо?

- Защото по време на разговора ви отвън тя е казала, че всичко между вас е свършено.

Игор сбърчи вежди.

- Странно...

- Кое е странно? – попита инспекторът.

- Сега си спомням много ясно, че Елисавета ми призна, че все още обича мен...

8.

Следващият посетител на терасата бе братът на младоженката.

- Това е ужасно! Не мога да повярвам, че някой е пожелал смъртта на сестра ми – каза той.

- Не съм казал, че е била убита. Казах, че не мога да отхвърля тази хипотеза.

- Дано се окаже само хипотеза!

- Вие на паркинга ли бяхте, когато Игор е махал от прозореца с воала? – попита инспекторът.

- О, не. За мен вечерта приключи доста по-рано, по това време вече съм бил заспал. Като си представя само, че някой е убивал сестра ми... А аз бях „помолен“ да си легна веднага след инцидента.

- Какъв инцидент? – изненада се Френцов.

- О, явно не сте чули. Ами.....имаше малко.... сбиване, в което и аз участвах.

- Сбиване. Пиянска свада?

- Не съвсем. Вижте, аз не съм конфликтна личност. И много се срамувам от това, но бях много ядосан на сестра си, а си го изкарах на първия срещнат. Дори не си спомням защо точно се спречкахме с този мъж, когото дори не познавах. Сестра ми веднага нае стаята до техния апартамент и ме изпрати да си лягам. Щяхме да говорим на сутринта...

- А защо сте бил ядосан на сестра си? – поинтересува се инспекторът.

- Ами, това е малко лично, но... Предполагам трябва да знаете всичко. Тя дойде при мен и ми сподели, че искала да прекрати сватбата,  всичко било една голяма грешка. Малко преди това я бях видял да разговаря с Игор и веднага ми стана ясно, че той е замесен. Знам, че не е хубаво да говоря така, но аз никога не съм харесвал Игор. Вярвам, че Димитър е правилният мъж за нея и побеснях заради прищевките ѝ.

- Значи Ви е казала, че избира Игор? – попита Френцов.

- Да, за съжаление.

9.

Инспекторът се обади на комисар Тодоров и му разказа за пропуска при определянето часа на смъртта на Елисавета, както и всичко, което бе научил досега.

- Я виж ти! Май ще трябва да преразгледаме случая – каза Тодоров. – Ще погледна отново събраните доказателства. Ти какво мислиш?

- Наистина съм объркан. Определено не липсва мотив, когато говорим за любовен триъгълник – отвърна Френцов.

- Хм!

- В същото време не сме сигурни какво точно е искала починалата. Съпругът ѝ твърди, че е избрала него, Игор смята обратното. По-склонен съм да повярвам на второто, защото това се потвърждава и от брата на Елисавета. Някой лъже в случая, но всички ми се сториха искрени. А и братът явно не обича Игор, не виждам защо ще лъже в негова полза.

- Освен ако не лъже, че не го харесва.

- И това е възможно.

- Какво смяташ да правиш?

- Не знам, ще поразпитам още малко сред гостите, но не съм сигурен, че ще науча кой знае какво. Смятам също така да се кача до младоженския апартамент, ако е свободен.

- Той отдавна е почистен, няма да откриеш нищо!

- Знам, но се надявам там мислите ми да се прояснят.

- Значи възнамеряваш да поостанеш в хотела?

- Да, така мисля. Не искам да изпусна късмета, че всички свидетели са събрани на едно място.

- Аз ще погледна пак документите по случая и след около час съм при теб.

- Ще се радвам – отвърна Френцов.

.......

Инспекторът се бе запътил към Димитър с намерението да го помоли да го придружи до младоженския апартамент, когато към него се приближи кумът.

- Здравейте! Тъй като бях един от хората, открили мъртвата Елисавета, сметнах, че ще поискате да поговорите и с мен – каза мъжът.

- Наистина имах такова намерение. Просто изчаквах удобен момент. Благодаря Ви за съобразителността!

- Предполагам, че повечето факти вече са Ви известни. Ще споделя само, че за разлика от останалите, аз не съм шокиран.

- Нима? – Френцов повдигна вежди.

- Може да Ви прозвучи странно, но през цялата вечер имах някакво лошо предчувствие. Казват, че не е на хубаво, ако бивш годеник на някой от младоженците присъства на сватбата.

- Така ли смятате?

- О, да. Старите хора са мъдри. А и любовните триъгълници са били причина за не едно престъпление.

- Прав сте.

След кратко мълчание инспекторът добави:

- Но аз останах с впечатлението, че това е била стара и забравена история и едва сега е изплувала на повърхността. А Вие явно сте били наясно, че Игор все още изпитва нещо към Елисавета.

- Игор ли? Аз говоря за Ралица...

Следва продължение...