Глава 12
Летяхме с мотора по булевард Сливница, като Дими изобщо не се притесняваше дали няма да има органи на реда. Аз го стисках през кръста, изплашена от високата скорост, но същевременно сякаш бях оставила разумната Аз назад на тротоара до автобусната спирка. Даже ми се искаше да пищя от скоростта, но бях толкова стегната, че не можех дори да отворя уста. Вятърът буташе главата ми назад и ме плашеше, а ръцете ми съвсем скоро щяха да изтръпнат от стискане. На един светофар спряхме на червената светлина. Ръката на Дими хвана моите сключени пред корема му ръце.
-По-леко, малката, ще ме удушиш – засмя се той.
Поотпуснах малко хватката си, притеснена. Сетне Димитър форсира мотора, докато все още бяхме на червено - двигателят яростно изръмжа, и аз усетих, че се боря със себе си за да не го стисна силно отново.
Само че докато обикаляхме бясно по булевард Сливница, за мой ужас имаше полицейска кола, която реши да ни спре. Тя изсвири със сирената си и тръгна след нас, а Димитър започна да с ...