Глава 14
Тичах надолу по стълбите, неспособна дори да изчакам асансьорът да се качи до шестия етаж, където беше апартаментът ми, за да го взема. Излетях на булевард Сливница, трескаво оглеждайки се за такси. Същевременно отново се обадих на Асен.
-Къде е той? – попитах, без дори да кажа "добър ден" или "ало" – той в апартамента в Люлин ли е сега?
-Да, там сме… - Асен за момент млъкна, като дочувах друг глас отстрани. Сетне от слушалката се чу шум.
-Ани – беше гласът на Димитър. Сърцето ми мигновено трепна.
-Дими!
-Не се притеснявай – гласът му беше ужасяващо дрезгав и някак тих – Асен тука те стресира. Спокойно, добре съм… всичко е под контрол, с мен… просто искам…
Той се задъхваше, което мигновено накара сърцето ми да се свие болезнено.
-Просто искам… да ме изслушаш… и…
-Не трябва да говориш, Дими – чух гласът на Асен – тя сега ще дойде.
Отново се чу шум в слушалката и Асен се завърна на телефона:
-Той трябва да си почива, Анелия. Ти идваш насам, нали така? Ще говорите, когато дойдеш. ...