13. Равносметка.
Прекалено сложно бе станало, а и преди това хич не бе просто.
Вместо да научи нещо ново със залавянето на оня, нещата съвсем се омешаха. Поне едно си изясни - тук наистина действаха сили, извън човешките възможности. А ситуация, в която трябваше да се бори с демони, духове, вампири, или каквото там бе това, въобще не му бе по вкуса...
Не само, че не бе мръднал от информационната нула, но и сякаш дълбаеше в дебрите на отрицателните стойности. Само нови въпроси, отговорности, дилеми, а това, че единствената, която можеше да му помогне в момента, бе емоционално неадекватна, въобще не помагаше.
Освен това и тялото напомняше, че му трябва гориво, а главата, конска доза обезболяващи.
Трябваше да направи нещо, а нямаше дори отправна точка... но имаше телефон, а светът не бе само този шибан град, мамка му...
Учуди се сам на себе си, че чак сега се сети за него - явно по някакъв начин ставащото, се отразяваше и на него, и то за пореден път...
С болка се сети за статистиката с и ...