Дом на злото 7
Multi-part work to contents
13. Равносметка.
Прекалено сложно бе станало, а и преди това хич не бе просто.
Вместо да научи нещо ново със залавянето на оня, нещата съвсем се омешаха. Поне едно си изясни - тук наистина действаха сили, извън човешките възможности. А ситуация, в която трябваше да се бори с демони, духове, вампири, или каквото там бе това, въобще не му бе по вкуса...
Не само, че не бе мръднал от информационната нула, но и сякаш дълбаеше в дебрите на отрицателните стойности. Само нови въпроси, отговорности, дилеми, а това, че единствената, която можеше да му помогне в момента, бе емоционално неадекватна, въобще не помагаше.
Освен това и тялото напомняше, че му трябва гориво, а главата, конска доза обезболяващи.
Трябваше да направи нещо, а нямаше дори отправна точка... но имаше телефон, а светът не бе само този шибан град, мамка му...
Учуди се сам на себе си, че чак сега се сети за него - явно по някакъв начин ставащото, се отразяваше и на него, и то за пореден път...
С болка се сети за статистиката с изчезналите... а той нищо не бе забелязвал през годините...
Атмосферата тук със сигурност не бе здравословна!...
Емоционално изтощен, просто седна до едно дърво и реши да опита просто за минути да не мисли за нищо. Трябваше да проясни съзнанието си определено!
Колко време стоя така, не погледна, но ефектът поне относно главоболието, бе положителен.
Освен това взе решение да се заеме сериозно с Мел, трябваше по някакъв начин да я измъкне от този колапс, в който тя се губеше... а после, предстоеше задачата с храната и, какво, по дяволите, да предприеме, че вечерта, да не са отново в ролята на дивеча...
Направил някакво подобие на план, Сам уверено тръгна.
14.
Видът на едва-едва помръдващото тяло на Мел, висящо от един дебел клон, в първия миг го вцепени, а после, го накара да се затича към нея...
24.04.2025.
___
Следва продължение.
_____
© Георги Каменов All rights reserved.
