12.04.2021 г., 12:04

Донесени от вятъра

410 5 10
1 мин за четене

Истината е вечна, защото е малко употребявана…

хххх

На лъжата краката може да са къси, но на лъжкините – дълги…

хххх

Животът не е в списъка на нещата от първа необходимост.

Щастието пък съвсем не се предвижда за охрана от държавата…

хххх

Най-скъпата, бързо ликвидна и нищо не струваща на продавача стока – американската мечта…

хххх

Направили филм за Питър Пан и Алиса /накуп/.

Всички – подчертавам – всички участници в него негри. Предполагам – и крокодилът…

А сега чакаме черен Хамлет, черен Жан Валжан, черен Онегин… Интересно – Отело трябва да е бял?

Цялата работа – оплескване, каква работа! – мяза на хлапе, навличащо чужди дрехи. Не по неговия ръст, неподхождащи му по фасон, изобко – нелепица, смях и съжаление…

Но – отде да вземат свой репертоар? Даже Ширхан е шарен тигър…

хххх

На пазара. Ябълки. Продавачката слага в торбичка, внезапно я спирам. Поредната ябълка  си е направо гнила – за какво ми е?

 

- Ама аз къде да я дяна? – пита възмутена от прищевките ми продавачката.

- Госпожо, културен човек съм, иначе бих ви казал къде да я сложите – галантно й отговарям.

Смях от съседните сергии и от купувачите. А аз се обръщам и отивам да търся. Не толкова ябълки – има, колкото съвестна продавачка…

хххх

Искаше да се запознае с момиче – екстрасенс. Но всички подобни внезапно го заобикаляха, щом го зърнеха…

 

Каня ви на коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Особено Юри.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Скитнице, Елке!
  • Хубави сентенции! 😀
  • Това от пазара ми е познато...
    Обичам да се спирам при твоите истини...
  • Благодаря, Миг, Роси, Юри!
  • Генек, би трябвало след съставянето на някакво ново правителство да ни дойде голямото вдъхновение и да почнем да творим шедьовър след шедьовър! 😀

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...