Настъни ме под асмалъка,... приятна шарена сянка, повяваше ветрец.

              След минути дойде, носеше табличка в две чаши, голяма кана с айрян,.. успяла е даже да смени и роклята, червена на бели точки, косата прибрана на конска опашка...

Мъжките очи, като рентген,.. о, даже и с бикини, очертаващи се при повея на ветреца, да не избяга нещото, ако ги няма...

Студеният айрян подейства като балсам в горещото време,... чувствах как течността минава през гърлото ми до стомаха,.. Сега аз я гледах с любипитство..

Тя сякаш четеше мислите ми, усмихна се подкупващо.

- Защо ми казват Другоселката ли... Преди  години бях студентка в Плодивският университет,... завърших семестриално, не успях да се дипломирам от немърливост.Имахме семеен апартамент в града, живеех сама и учех, може и да не съм била отличничка, но поне не оставах на поправителни сесии...На някакво студентско събиране се запознахме с Димо, мъжът ми, ...харесахме се. Той си призна,''  Не съм толкова учен като теб, електротехник съм, работя в Завода за елдвигатели, какво ще кажат вашите ако решим да се съберем...'' Какво, като всички родители биха били против,.. очакванията им бяха по-големи,.. най-малкото някой колега от ПУ. И както е ставало едно време, пристанах на Димо,...не исках разрешението на нашите. Родителите му пратиха калесници до родителите ми в моето село,.. селото ни е ей там зад баира, на 6-7 километра е от тук, но реката бяга надолу,.. и така тръгна,преименуваха ме  '' Коя , коя ма... ами Другоселката...'' така си ми остана и до днес. И да питаш за Искра Даскалицата, или на Димо жената,....никой не ме знае така, но Другоселката, и децата ме знаят - засмя се тя - То деца вече няма чак толкова де,.... нали пътуват  с ученическият автобус до града да учат....Та така,.. родини се момиченце,... Назначиха ме в училището тук за учителка,... после Директорка...В село откриха цех на Завода, нали тогава това беше модерно, ... направиха Димо  Началник цех, един вид Директор...

Бяха най- хубавите ми години...

Димо често отсъстваше от къщи,... съвещания, заседания,,, дадоха му ведомствено жилище...

После, изведнъж всичко се обърка...

Закриха цеха,... Димо работеше в Завода в града, пътуваше или пренощуваше там.

Закриха и училището,... родителите му се поболяха и един след друг си заминаха..

Запетнах ръкави...Направиха ме Секретар на Читалището,.. два мандата Кмет на селото.

Свикнах сама да се оправям с всичко, крава, овце, кози, кокошки,...даже гледах и прасе.

Не ми тежеше, чувствах се удовлетворена от труда си...

Тежи ми предателството на Димо,...Залюбил се с една жена, добре, кой мъж няма любовница,.. но , не сте деца.. Жената забременяла и родила... Идва нашия след време, хъката-мъката

- Искре, виновен съм,.. имам друга жена и дете - и плачи като виновно дете - Не мога без вас, не мога и без тях...''

Да се развендам ли, да травматизирам дъщерята ли,.. родителите ми с болни сърца, само това ми липсваше...Поплаках си, на кого да изкажа мъката си, само ще получа присмех от хората.

Събрах сили,.. с дъщеря ми отиваме в апартамента им,... и от другата имаше момиченце...

Като малоумница занесох торта, шоколадови бинбони, кокакола...Отвори любовницата му,...трябваше ли да й фрасна един и да я хвърля надолу по стълбището,... какво е виновна женицата, всеки търси ласка...

Непоканени се вмъкнахме... Смешно ми е сега...А момичетата се познавали от училище и намериха бързо общ език... Възрастните да се оправяме...Димо увяхна като напикано мушкато, знаеше ме каква съм мъшкарана, аз колех и дерях агнета, ярета в къщи и окото ми не мигаше...

Обаче, взех ръцете на тримата, поставих ги една върху друга...

Прощавам ви , заради децата, те не са виновни,... защо да страдат заради нас.

Новата рече, не искам да се развеждате, искам всички да живеем така,... Димо е баща на момичетата, ти си му едната жена,... аз другата.

Необичайно , нали,.. да , но вече времената са други,.. по- патриархални ли, по-модерни ли...Тя прие моята дъщеря като своя, нейната  дъщеря е като второ мое,.. а момичетата са като приятелки, макар че са сестри... Шарен свят...Идват събота или неделя винаги  двамата, помагат из къщи,... не са оставали да спят тука,... а момичетата като по-малки по цяло лято бяха около мен...Сега и двета са студентки и все това им казвам, учете, любете се, но да сте дипломирани,... за знаете чужди езици, компютри,...без тези неща сте загубени,... мъже винаги може да си намерите...

За сега слушат,... на есен отиват двете на бригада ли, на работа ли в Англия,.. не ги спирам, да вървят,... все пак друг свят, друга култура,..не ги спирам...

Взех думата,... ама нали си добър слушател. А ти семеен ли си,.. хъм, питам  сякаш ще се женя за теб... - през смях заключи тя

- Не, не съм,.. все не мога да им угодя,... ту бил много твърд, та им убивало,.. ту много мек, че не влизал - и се засмях на свой ред над тъпата си шега - Изглежда времената са отново променени...Никоя не гледа дипломите ти, къде си ходил, какво си видял по света, мускулест ли си ,а важното им е каква кола караш, мотоцоклет,... имаш ли яхта, даже и да не знаеш да я караш,...

Искат да си им необвързващ любовник, не приятел,... а, ако си колега от работата, то ти си потенциална заплаха за кариерното й развитие. Все си мисля, ето за това има толкова самотни майки сега,.. зачене от някого и сама отглежда детето си,.. живот, начин на употреба бих казал...

              Унесени в житейски преживелици ни стресна гласът на пастира  '' Краватааа..''

- Ох, унесох се и въвсем забравих...Ще ме извиниш нали,... домашни задължения,.. Като свърша ще се провикна да дойдеш отново, ако нямаш работа и някакви ангажименти,...така ми е приятно

              Зареях се в мисли и задачи за утрешният ден,.. дядо и баба не се обадиха за дини и зеленчуци,,, замрял пазар ли,.. остава поливането, кокошките, яйцата...

Е, все пак и утре е ден, и както се казва уж сутринта била по-мъдра от вечерта....