Душа на Воин - книга трета (Глава двадесет и четвърта) 24

Грен вървеше бързо и уверено след тримата наемници, последният от които му хвърляше подозрителни погледи изпод качулката си от време на време. Избраният воин бе прочел мислите им и знаеше, че отиват към тайна квартира някъде из по-далечните и бедни квартали на Джак-ран. Престъпната група бе доста мнителна и една от малкото действащи в “Дървесния дом” заради строгия контрол на управлението, суровите наказания и като цяло добронамереното и честно съществуване на по-голямата част от народа тук. Този факт мъжът също бе разбрал от мислите на тримата бандити. Може би Корнел бе имал право , когато му разказа за народите от джунглите и техния бит , нрав и разбирания. Престъпността тук не вирееше толкова добре , колкото на изток , но Грен знаеше че навсякъде, където имаше търсене за нещо , дори и нелегално , щяха да се намерят хора , склонни да нарушат закона за да го предоставят и да спечелят някоя и друга монета, въпреки риска. Това според него правеше хората, с които щеше да се опита да сключи сделка по-опасни и подозрителни, което не беше в негова изгода. Щом напуснаха центъра на града с претъпканите му , шумни улици, наемникът с който бе говорил избраният воин, видимо се отпусна и отново свали качулката си. Същото направиха и другарите му. В по-бедната част на Джак-ран бе по-различно и спокойно. Тук имаше повече занаятчии с малки магазинчета и сергии, като никой не викаше и не се перчеше със стоката си. Сградите и колибите бяха по-малки и неподдържани, а имаше и много палатки и шатри от кожи и растения, явно домове на по-бедни хора от народа. Малката им група се движеше бързо и внимаваше да не привлича излишно внимание , както и да вдига шум. Скоро стигнаха до една доста груба колиба от дърво с наклонен покрив, покрит с листа и мъхове и заобиколиха до нейната задна част , където нямаше пряка видимост от пътя и околните сгради.

Там отзад, имаше малка, скрита с завеса  врата , направено от солидно дърво и метал. Главатарят на тримата бандити, с голямата глава и твърди, зелени очи се огледа внимателно и похлопа четири пъти силно по входа на свърталището. Отвори се малък процеп, от където явно огледаха четиримата новодошли и груб, дрезгав глас попита:

- Кой е тоя с вас?

-Клиент! Изглежда стабилен! Търси рядка отрова и реших, че ще може да плати, след което ще си трае! Ако пък реши да дрънка ще го намеря и  убия! Доведох го на своя отговорност! Пускай ни искам да говоря с началника! - отвърна главатарят на тримата наемници и погледна към Грен със най-заплашителния си поглед.

- По дяволите! - изруга гласът зад вратата , но след няколко секунди тя се отключи и отвори.

Избраният воин бе грубо избутан вътре , като след него влязоха останалите трима и тряснаха силно портата. Пред новодошлия се откриха мръсни каменни стъпала, които водеха надолу. Пазачът на входа бе огромно мускулесто същество с глава на глиган , яки ръце и издут корем със масивен боздуган в ръцете. Той разгледа непознатия им гост с присмех в очите и рече:

- Къде се набута, друже? Съветвам те да внимаваш какво говориш иначе не виждам как ще си тръгнеш от тука цял! - след което се изсмя гръмко и просташки. В очите на воина , съществото беше някаква озлобена и опорочена версия на командир Брънт от Ивънуел , и това му се стори забавно въпреки сложната ситуация,  в която се намираше. Подканиха го с жест да слиза надолу и той се подчини с надеждата всичко да мине гладко и просто да успее да се споразумее и плати за съставката , която им липсваше. Иначе нещата щяха да загрубеят и щеше вероятно да остави още една камара трупове след себе си, което не му се случваше за първи път и не бе за предпочитане. Четиримата слязоха по серия от стъпала и се озоваха в силно задимена и смрадлива стая. Помещението бе препълнено със всякакъв вид ценни стоки и предмети , както и доста бандити насядали по стари мебели , столове и сандъци. Повечето от съществата вътре пушиха или пиеха , кой знае какво , което обясняваше и отвратителната миризма , а липсата на вентилация и свеж въздух не помагаха особено. Грен едвам се сдържа да не се закашля или да се хване за носа. Това нямаше да е добър първи знак и той устоя, макар и трудно на този вътрешен инстинкт. На няколко метра от него имаше масивно и доста старо дървено бюро , покрито с документи , купчинки монети с различна стойност , закривена кама и още много нахвърляни небрежно  предмети.  Зад писалището стоеше слаб мъж , с остър, дълъг нос, къса, черна, зализана назад коса и дълбок белег на едната страна на лицето. Беше зачетен в някакъв свитък и изчака няколко секунди преди да вдигне очи към тримата си , завърнали се подчинени , както и новодошлия. Когато погледна Грен в очите , воинът видя хитър и опасен поглед зад кръглите му , тънки очила. Избраният воин веднага започна да чете мислите му и да съставя план за това , какво е най-добре да излъже и съчини за да се понрави на този престъпник и да избегне грозни разправии и насилие.

- Белтън! - обърна се началникът на малката престъпна групичка , към своя подчинен, с който Грен бе разговарял в “При Фения”. - Виждам, че ми водиш... клиент ! Дързък ход да го вкараш направо в бърлогата на звяра! Как ве казвате ,сър? - обърна се главатарят към “госта” си.  

- Престън съм , сър! - излъга го Грен спокойно , като не сваляше очи пред изпитателния поглед на събеседника си. - Престън от Толхаус!

- Приятно ми е, друже! Мен ме наричат Баун! - отвърна слабичкият мъж с тънка , опасна усмивка гледайки зорко зад тънките си очилца. - Слушай сега мистър Престън... Попаднал си за добро или лошо  в малко деликатна  ситуация ! За да не губим много време ще ти кажа че трябва да ме убедиш  , че не си шпионин или предател , за да си тръгнеш от моя склад жив! Мистър Белтън те е довел при нас или защото ти е повярвал че ще си платиш каквото си обещал, за това което ти е предложил! Може би ти е повярвал че няма да се раздрънкаш за нашата малка... операция - продължи Баун с широка усмивка , която разкри изненадващо правите му и бели зъби. - Или просто не те е харесал и те е довел при мен... сещаш се защо нали ? Имаш една минута!

Избраният воин също се усмихна широко без капка страх , въпреки че видя в мислите на главатаря колко е сериозен и директен. После рече:

- Не желая проблеми с вас ,господа! Никак даже!  Просто ми трябва  нещо , което не се намира лесно, под път и над път! Затова съм в Джак-ран и затова се обърнах и  към вашите услуги! Моята господарка просто иска да забърка една доста сложна и нелегална отвара! Силен опият, от който ще изкараме един чувал жълтици! Та като неин довереник и охранител си позволих да пийна едно с вашите момчета и да си пробвам късмета! - каза Грен и се усмихна заговорнически на Баун , който го слушаше с нарастващ интерес. После избраният от божеството мъж хвърли кесията с парите си на главатаря и тя тупна шумно на писалището му. - Това е само малка част от парите, които може да изкарате, ако решите все пак да не ме убиете!

Баун погледна малката торбичка с жълтици, взе я в ръка и погледна вътре , след което се усмихна доволно. Грен четеше мислите му и му казваше точно каквото иска да чуе. После началникът на бандата започна да говори бавно , сякаш се наслаждаваше на всяка дума излизаща от устата му:

-До тук добре! Чудесно даже! И от какви услуги по-точно имате нужда , вие и вашата “господарка” , сър?

- Просто ни трябва съставка от рядък вид , която за съжаление е и нелегална за разпространение и продажба в този чудесен град! Отрова от пъстра,  рогата усойница! Имахме избор или да търсим с дни или седмици в джунглата за влечугите или да си пробваме късмета на черния пазар... а честно казано не обичам да се мокря и разхождам, господа! Ще ми е далеч по-приятно да си пийвам в “При Фения”! - довърши лъжата си Грен и отново се ухили на Баун. Всички в стаята започнаха да се смеят гръмко на шегата , както и самият началник на бандитите.

- Харесвате ми, сър! Много ми допадате и вие и предложението ви! Само че с тази кесия с монети няма да можете да си купите от мен много! Как предлагате да се споразумеем?- попита Баун със светнали от интерес очи.

- Знам , жълтиците не са много, за сега! Но с моята господарка имаме сериозни намерения и ако решите все пак да си помогнем взаимно скоро всички ще са много доволни и богати! Нека ви покажа нещо, ако ми позволите да се приближа, сър? - рече избраният воин с поглед пълен с очакване.

Главатарят му махна небрежно и с усмивка и Грен пристъпи до бюрото му и му подаде дървената кутийка с рядкото цвете от полята, която Лиза предвидливо му беше дала. После рече:

- Сигурно знаете какво е това, мистър Баун? Чували сте навярно за червен съноцвет?

Очите на слабичкия мъж светнаха и той продължи да гледа сякаш още невярващ какво държи в ръката си. После се засмя гръмко и някак зловещо.

-Не си играете вие и вашата господарка , мистър Престън! Признавам ви го!

Баун отвори едното чекмедже на писалището си и порови кратко в него , като се чуваше тихо дрънчене на стъкленици. После извади няколко шишенца, Грен преброи шест , пълни с гъста , леко жълтеникава течност и ги показа тържествено на госта си , след което рече с нескрито вълнение:

- Мисля , че това количество ще ви  стигне за да стартирате операцията си с вашата партньорка , мистър Престън? Имаме ли сделка ? Червеният съноцвет, които носите за шест шишенца от отровата? Мисля че е справедлива оферта ?

- Чудесно , сър! Разбира се ! Сделката си я бива! - отвърна Грен с престорена усмивка и стисна ръката на Баун с вътрешно отвращение. Беше видял в мислите му, че има слабост към опиатите, а цветето което му бе занесъл беше един от най-редките и силни такива.

- Ще ви пратя Белтън след няколко дни в гостилницата, където сте се настанили с вашата господарка, мистър Престън! Надявам се да запазим добри търговски, партньорски отношения и да имаме много взаимна облага в бъдеще!

- Разбира се, сър! - рече му Грен с престорена доволност в гласа и прибра стъклениците с отрова под дрехата си на сигурно място.  - Бих желал да си тръгна възможно най-скоро, за да кажа добрите новини на моята господарка! Може ли да получа оръжията си, господа?

Белтън го гледаше с недоверие и раздразнение , но му подаде коланът с мечът и кинжалът . Избраният воин прегледа набързо мислите на съществото и видя подозрение , недоверие и злоба. Това обаче беше без значение в момента! Беше взел последната съставка и щеше скоро да напусне тази миризлива дупка и да се върне при своята Лиза успял да извоюва отровата, макар и с лъжи и измама.

На излизане смигна закачливо на огромния глиган при вратата и си пое с наслада от чистия, свеж  въздух на късният следобеден ден.

- Ей, Престън! - чу глас зад себе си и завъртя глава. Белтън го гледаше заплашително със сериозните си зелени очи и изсъска: - Ще ви наблюдавам , “сър” !