Лиза бе седнала на трона си от мрамор и злато в залата за съвещания на Спелтън, облечена в изящна рокля в същите цветове. От нейно дясно беше застанал Грен с огромния си нов меч, прикрепен към гърба му, а от ляво бе Гравин, като и двамата воини бяха в пълно бойно снаряжение. По наредените на етажи, каменните пейки отстрани имаше насядали много магове в богато украсени роби в типичните за манастира нюанси, като някои от тях шепнеха тихо помежду си и се оглеждаха с очакване. Ръководителката им бе пратила малка група от подчинените си да посрещнат и ескортират командир Щърм и войниците му до Спелтън и всички ги чакаха с нетърпение.
След няколко минути, голямата врата на залата се отвори внезапно и през нея влязоха бързо няколко мъже. Главният командир Щърм крачеше уверено напред към трона на главната магьосница, придружаван от двама свои охранители и щом го достигна направи дълбок поклон, след което рече:
-Лейди, Лиза! Толхаус падна, милейди! Евъруел е със сигурност на път към манастира с огромната армия на Коалицията! Дойдохме да ви известим и ако позволите да се включим в отбраната!
- Зная за речния град, командире! Зная и за приближаващите врагове! - рече Лиза студено и високомерно.- Ако гордостта и жаждата ви за отмъщение не бяха толкова силни, Толхаус щеше още да е ваш! Колко войници загубихте заради глупостта ви да не се възползвате от нашата помощ?
-Много ,милейди! Твърде много.... - отвърна Щърм със съжаление в гласа.
-С моите птички видях провала ви при отбраната на града, както и огромната армия маршируваща насам в момента! Надявам се горчивия ви опит и минали грешки да са ви накарали да се вразумите! Колко войника водите под ваше командване в Спелтън?
-Около стотина ,милейди! - отвърна Щърм бързо. - Получих и птица от управник Кайсен! Той е уговорил голямо подкрепление от градовете и селата на запад, което вече се движи насам! Ще са в Спелтън възможно най-скоро, приблизително до няколко дни!
-Това са добри новини! - отсече Лиза студено, след което продължи. - Армията на Коалицията обаче ще е тук преди тях и ще трябва да се браним сами и както можем, докато чакаме това подкрепление от запад! Ние евакуирахме близките села и околията и жителите им са вече на сигурно място в манастира! Сред тях имаше и воини които се съгласиха да се включат в предстоящото сражение. Имам и петдесетина силни мага , които ще помогнат при отбраната на стената! Мога ли да разчитам на вас и вашите войници при защитата? Всеки боец в повече ще е ценен, в ситуацията, в която се намираме!
-Разбира се , милейди! - отвърна Щърм уверено. - Аз и моите воини ще се бием до последния си дъх, за да опазим манастира и да убием чудовището Евъруел!
-Добре, командир Щърм! Имате два часа да си отпочинете с вашите войници от дългия път, след което ще бъде събран боен съвет, за да се подготвим за отбраната! Не зная дали сте воювали, рамо до рамо с магове преди и ще трябва да ви обясним някои неща! Сега сте свободен да се оттеглите , ако няма друго? - рече Лиза властно на раздразнения главен командир, който явно не бе свикнал да го командват така. Той се поклони ниско и рече със сподавен яд “ Да милейди! ” , след което се обърна и тръгна да излиза от залата за съвещания с двамата си гарда. Грен бе доста неспокоен , защото бе чел мислите на Щърм през цялото време и знаеше че той играе този театър на покорност, заради единствената цел в ума си- да убие собственоръчно Евъруел и да отмъсти за загубата на сина си. Това бе много опасно за предстоящото сражение и мъжът реши да го сподели с Лиза веднага щом останеха сами. Дано главният командир не направеше някоя глупост, която да им коства успешната защита, заедно с много невинни животи.
© Станимир Станев Всички права запазени