2.01.2024 г., 9:46

 Душа на Воин – книга втора (глава деветнадесет) - 19

777 0 3

Произведение от няколко части към първа част

3 мин за четене

Лиза бе седнала на трона си от мрамор и злато в залата за съвещания на Спелтън, облечена в  изящна рокля  в същите цветове. От нейно дясно беше застанал Грен с огромния си нов меч, прикрепен към гърба му, а от ляво бе Гравин, като и двамата воини бяха в пълно бойно снаряжение. По наредените на етажи, каменните пейки отстрани имаше насядали много магове в богато украсени роби в типичните за манастира нюанси, като някои от тях шепнеха тихо помежду си и се оглеждаха с очакване. Ръководителката им бе пратила  малка група от  подчинените си да посрещнат и ескортират командир Щърм и войниците му до Спелтън и всички ги чакаха с нетърпение.

След няколко минути, голямата врата на залата се отвори внезапно и през нея влязоха бързо няколко мъже. Главният командир Щърм крачеше уверено напред към трона на главната магьосница, придружаван от двама свои охранители и щом го достигна направи дълбок поклон, след което рече:

-Лейди, Лиза! Толхаус падна, милейди! Евъруел е със сигурност на път към манастира с огромната армия на Коалицията! Дойдохме да ви известим и ако позволите да се включим в отбраната!

- Зная за речния град, командире! Зная и за приближаващите врагове! - рече Лиза студено и високомерно.- Ако гордостта  и жаждата ви  за отмъщение не бяха толкова силни,  Толхаус щеше още да е ваш! Колко войници загубихте заради глупостта ви да не се възползвате от нашата помощ?

-Много ,милейди! Твърде много.... - отвърна Щърм със съжаление в гласа.

-С моите птички видях провала ви при отбраната на града, както и огромната  армия маршируваща насам в момента! Надявам се горчивия ви опит и минали грешки да са ви накарали да се вразумите! Колко войника водите под ваше командване в Спелтън?

-Около стотина ,милейди! - отвърна Щърм бързо. - Получих и птица от управник Кайсен! Той е уговорил голямо подкрепление от градовете и селата на запад, което вече се движи насам! Ще са в Спелтън възможно най-скоро, приблизително до няколко дни!

-Това са добри новини! - отсече Лиза студено, след което продължи. - Армията на Коалицията обаче ще е тук преди тях и ще трябва да се браним сами и както можем, докато чакаме това подкрепление от запад! Ние евакуирахме близките села и околията и жителите им са вече на сигурно място в манастира!  Сред тях имаше и воини които се съгласиха да се включат в предстоящото сражение. Имам и петдесетина силни мага , които ще помогнат при отбраната на стената! Мога ли да разчитам на вас и вашите войници при защитата? Всеки боец в повече ще е ценен, в ситуацията, в която се намираме!

-Разбира се , милейди! - отвърна Щърм уверено. - Аз и моите воини ще се бием до последния си дъх, за да опазим манастира и да убием чудовището Евъруел!

-Добре, командир Щърм! Имате два часа да си отпочинете с вашите войници от дългия път, след което ще бъде събран боен съвет, за да се подготвим за отбраната!  Не зная дали сте воювали, рамо до рамо с магове преди и ще трябва да ви обясним някои неща! Сега сте свободен да се оттеглите , ако няма друго? - рече Лиза властно на раздразнения главен командир, който явно не бе свикнал да го командват така. Той се поклони ниско и рече  със сподавен яд “ Да милейди! ” , след което се обърна и тръгна да излиза от залата за съвещания с двамата си гарда. Грен бе доста неспокоен , защото бе чел мислите на Щърм през цялото време и знаеше че той играе този театър на покорност, заради единствената цел в ума си- да убие собственоръчно Евъруел и да отмъсти за загубата на сина си. Това бе  много опасно за предстоящото сражение и мъжът реши да го сподели  с Лиза  веднага щом останеха сами.  Дано главният командир не направеше някоя глупост, която да им коства успешната защита,  заедно с много невинни животи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Станимир Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви хора, за вниманието! Книга втора е към своя край! Утре ще кача следващата част!
  • Засега командирът се движи по правата, която в мислите си смятах, че ще следва...
    Ще се опитам да се направя на пророк пак - глупава постъпка на същия ще сътвори хоос и бедствие по време на битката, дори предполагам, ще бъда малко краен, че ще провали и отбраната и крепостта ще падне, за да добие творбата неочакван развой.
    Истината, естествено, ще видим, когато прочетем.
    Поздравявам те.
    И ЧНГ.
  • Браво на Лизи, държи се достойно! Понякога жаждата за мъст заслепява, така е и с Щърм! Чакам развитието и те поздравявам!

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...