Грен се събуди в шок и облян в студена пот, след ужасния кошмар, който бе сънувал. Трябваха му десетина секунди да се увери че станалото в съня му не бе истина и той се огледа все още объркан. Беше в малката  си  стая  в Спелтън , а навън бе още много рано и тъмно , като слънцето все още не бе изгряло.  Мъжът бе сънувал нещо отвратително и още не можеше да се отърси от  неприятното чувство, което се бе породило в него. Той помнеше , че в кошмара си бяха изгубили битката за манастира и  стоеше вързан на земята заобиколен от армия от мъртъвци с  побледнели очи. Пред него Евъруел бе пленил  Тамида, Гравин и Лиза и се опитваше да го накара да избере някой от тях, който да бъде пощаден. Когато ужасеният воин не бе избрал никого от тях, управникът бе пронизал с жилото, излизащо от дясната му ръка , първо гърдите на Тамида, после на Гравин и щом се приближи да направи същото и с Лиза , мъжът се бе събудил внезапно.

Докато гледаше белия, мраморен таван на стаята си, Грен усети че има неприятно чувство за предстоящата битка, което рядко му се случваше . Смелият воин винаги бе очаквал големите сражения с нетърпение и известно вълнение, но сега в него имаше притеснение и дори страх. На бойното поле редом с него щеше да има хора, за които силно го беше грижа, а той не искаше те да се излагат на опасност. Грен се замисли че би предпочел да даде собствения си живот, вместо  да види как умират Гравин или Лиза например.

Мъжът стана от леглото си, още умислен и се приближи до малкото дървено бюро, до камината. Там, в шкафчето отпред, той бе оставил писмото от Тамида, което все още не беше прочел и реши че сега бе настъпил моментът. Грен взе пергамента и го отвори, след което го сложи на дъската пред себе си и седна на удобния стол. Писмото не бе дълго и воинът зачете красивия почерк на момичето:

“Скъпи Грен,

  Искам да знаеш, че  въпреки че ни напусна толкова бързо и неочаквано, аз ще помня  винаги прекрасните ни моменти заедно. Благодарна съм, че ме спаси и че бе за кратко част от нашия живот! Пожелавам успех на теб и Гравин, на мисията на която заминавате и ще се моля на Боговете да ви закрилят и пазят! Сигурна съм, че задачата ви е важна и неотложна и съжалявам че  е трябвало да ни напуснеш толкова скоро! Грен, знай че аз те обичам и не ще те забравя никога, но реших да продължа своя живот, благодарна че съм те познавала! Направи и ти същото и не се чувствай виновен или длъжен към мен! Надявам се все пак да срещнеш любовта, въпреки тежкия товар, който си поел! А може би ще се срещнем отново някой ден и аз ще бъда винаги готова да съм твоя и да ти дам сърцето си отново! Вечно ще си в мислите и мечтите ми!

Тамида“

Една сълза се търкулна по бузата на Грен и той я обърса бързо с ръка.

-Съжалявам, Тамида! Наистина съжалявам! - каза воинът  тихо. Беше влюбен в друга и искаше да и го признае още сега. Това беше, може би последния му шанс да остане насаме с Лиза преди подготовката и голямата битка в идната нощ. Мъжът стана от бюрото  си и се облече бързо, след което отвори вратата на стаята и се засили към покоите на ръководителката на Спелтън.

След няколко минути на вървене, по така познатия му път през манастира, Грен бе вече пред вратата на красивата магьосница и след няколко секунди колебание, той събра куража да почука. След малко вратата се открехна и Лиза погледна иззад нея със сънено  и тревожно изражение.

- Грен! Какво е станало? Проблем ли има? - попита тя притеснено.

-Искам да говоря с вас , милейди! Съжалявам  за ранния час... аз просто... искам да поговорим ... сега! - отвърна мъжът.

-Добре... разбира се! Влез, хайде ! Влез! -покани го магьосницата вътре и той прекрачи прага.

Грен  застана в средата на стаята и загледа жената продължително в очите след което рече:

- Аз... имам лошо предчувствие за битката довечера! Сънувах нещо ужасно и не мога да се отърся от притеснение...

- Добре... разкажи ми! Нека поговорим ! Може да ти помогна да се успокоиш или разсееш... - отвърна красавицата и се приближи на крачка от  него.

Воинът се пресегна бавно напред и взе ръката й в своята, като я гледаше право в очите с нескрита обич. След миг й рече нежно:

-Слушайте ,милейди! Толкова ме е грижа за вас! Толкова се страхувам да не пострадате! Не искам да се излагате на опасност и не искам да ви губя...

Грен докосна лицето на Лиза с другата си ръка и го погали.

-Аз не мога да бъда само ваш приятел и съюзник! Не мога повече да се въздържам! Ако нещо се случи с вас, аз няма да мога да го преживея...

Воинът я хвана около кръста и я придърпа леко към себе си, след което погали гърба й и я притисна към тялото си с думите:

-Не мога да живея без вас! Не искам да ми се налага...

Грен целуна устните на красавицата нежно и тя  бавно започна да го целува в отговор, като го прегърна през врата. Прекрасният момент продължи около минута и после те спряха и се загледаха отново  в очите . Лиза не каза нищо известно време и след малко  Грен рече притеснено:

-Аз ... съжалявам! Вие сигурно не искате това ! Глупак съм! - и я пусна , обръщайки се към вратата готов да излезе. След секунда обаче мъжът чу нежния глас на магьосницата зад себе си:

-Грен... Остани с мен!

Той се обърна рязко и видя как тя бавно сваляше презрамките на нощницата си и след малко  остана гола пред него с леко лилавеещата си, нежна кожа. Грен огледа за секунди прекрасното й тяло, след което се засили бързо към нея и започна да я целува и прегръща страстно, като тя му отвърна. Двамата стигнаха до леглото на Лиза и се хвърлиха в него и започнаха да правят любов, сякаш за първи път в живота си.