Ivita_Mirianova (Ивита)
64 2735
9.06.2022 г., 19:00 ч.

 Двата бора – първа част 

  Проза » Разкази
880 11 28
Произведение от няколко части
3 мин за четене

   Със синовете му растяха двата бора в двора на хаджи Станко. 

Щом една ранна пролет се родиха близнаците Христо и Драган, старият чорбаджия Въло Чемшира впрегна воловете и призори пое към града. Придошла бе реката досами селото, каруцата почти затъна в тинята, но старецът не се отказа. Върна се от пазара с две малки борови дръвчета и ги нарече на внуците си- да растат левенти и да се крепят един друг.

   Кога момчетата станаха около десетина- годишни старецът се спомина.   Щом  залиня, извика на смъртния си одър Станко и четирите му сестри и раздели нивите по равно- да се не сърдят младите, да има за всеки от многобройната му челяд. Тъй знаеше от време оно и тъй отреди Въло- по равно да се дели придобитото от предците. Справедлив бе и спокойна отлетя душата му към царството небесно. 

   Станко прие с благодарност делбата, хрисим и работлив бе бащата на близнаците. А те сякаш с дни растяха  пред очите му- като гъби след благодатта  на Гергьовденски дъжд.

Впрегна ги рано в кърската работа тейко им и ги държеше изкъсо, че буен бе нравът на Христо, ама и страх не знаеше- ни от зверове, ни от хора. С дни се запиляваше по горите, под открито небе спеше и сякаш Бог бдеше над него. А що докоснеха ръцете му, запяваше в тях.

   Драган израсна мълчалив и затворен. Често се уединяваше, пресметливо мереше на кантар усилията си и кога му ставаше трудно в нещо, пръв Христо се втурваше да му помага.

   Щом се заергениха харесаха дъщерята на Пенчо Лудия. Викаха му тъй заради пра- дядо му, дето тръгнал навремето да събаря властта на Султана. Завардили го, докарали го в селото и го обесили на мегдана  едно лято, кога мухите се рояли повече от пчели. Тъй наплюли лицето му в жегата, че едва го познали.

   Иначе Пенчо бе сговорлив човечец, кротък и  трудолюбив. Най- личната мома в селото бе малката му щерка Генка. Година вървяха по петите ѝ братята, надпреварваха се за моминското ѝ сърце. Накрая тя пристана на Драган и на есен вдигнаха сватба. Влезе младата невеста в двора на Хаджията, а взора ѝ бягаше от погледа на Христо.

   Угади се Станко и първо раздели къщата- изби врата от източния ѝ край, после раздели имота. Да се не срещат братята, снаха му спокойно да гледа мъжа си.

   Кога стана трудна и ѝ пролича по жътва на следващото лято, Драган дума не даде да се изрече  да остави невестата си дóма. Как ли не му се моли Генка, колко ли сълзи не изплака:

  - Тежи ми вече утробата, Драгане. Без кръст и без душа оставам, приведена на две. Нека поне днес си почина. Терлички ще изплета на рожбата ни. Пеленка ще ѝ изтъка.

Непреклонен бе братът на Христо:

   - Работна ръка требе, житото не чака. Кога се появи наследник, пелени се намират.

   Пометна един преди обед на нивата младата невеста. Яхна коня си Христо, де жънеше до брата си и докара доктор от града. Едва оцеля него ден Генка. После дума не отрони на Драган.

Тъй минаха две зими. Съсухри се снахата на Станко, като свещичка се затопи. Като свещичка на свиден гроб, де вятъра свива пламъчето ѝ, ама не го гаси. А то чака ли, чака- да я погали полъхът, та да светне- като пред склопените очи на мъртвец, де се не видят под земята.

 

 

   - Генке- стресна я на пролет гласът на Христо, досами плета на братовите му имоти- имате ли от билето, де вирее под дъба на нивата ви? Че тейко сън не го лови от лоша кашлица? Цяла зима... Не мигва ни деня, ни нощя.

Втурна се мълком Генка в къщата, скътала бе от билето. После му подаде вързопчето и сякаш невидимо се усмихнаха очите ѝ.

Същата пролет хаджи Станко склопи очи.

 

                                                                  ***

   Стоеше Драган под сайванта, а погледът му не слизаше от двата бора. Как стана тъй, че щом раздели имотът тейко им, едното дърво в неговия двор, другото- в този на Христо. Един плет делеше стволовете им. Стройно и събрано отиваха към небето крехките клони на братовото му дърво- гаче ли  искаха да целунат небето. Цвърчаха птиците в тях, с пролетта се любеха.   Наостри слух. Припяваше тихо от одаята Генка. Ама не пееше и плач не бе, а мъка бе в гласа ѝ.

Вдигна взор към бора в двора си. Пусти и разчекнати му се видяха клонаците му, птица в тях не съзря.

След миг усети как  Генка мина край него и сякаш потъна сянката ѝ в двора на Христо. 

 

Следва продължение...                                                      

» следваща част...

© Ивита Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Боре! Благодаря ти!
  • Очарована съм от началото на този разказ. Трудна задача, но започната чудесно, Иви! 🌹
  • Благодаря ти, Роска!💗
  • Имам много да наваксвам в четенето, започвам първо с теб, Иви, защото винаги поглъщам разказите ти с удоволствие. Трудно се пише с остарели и диалектни думи, трудно се предава обстановката от онези стари времена, защото нашето възпитание е различно, за това те поздравявам! Справила си се страхотно!
  • Стойчо!☺
    Благодаря ти, Наде!💗
  • Иви, талантливке!
  • А жабите си крякат, крякат...😂
  • „Борова горичка” съм го запазила за заглавие на друг разказ, Вальо. За едни джуджета, седем на брой.😉
  • Тогава смени заглавието на "Борова горичка"
  • Вальо, в момента съм на работа. Направих си едно кафе, влязох в сайта и едва не се задавих, четейки коментара ти.
    Честно казано и аз още не знам. 3-4...
  • Здравей, Ивелина Пелинова Влайкова Йорданова Йовкова
    В две части ли ша е, щото може да станеш и Толстоева.
  • Стойчо, Вики, Скити, благодаря ви за хубавите коментари, приятели!
  • Иви, интересно, увлекателно, винаги ме грабваш като читател!
    Очаквам продължението!
  • Започва интересно. Следвам.
  • Начало,като в народна песен.
    Очаквам продължението.
    Поздравления,Ивита!
  • Танче, имаш я.
    Тони, благодаря ти за хубавия коментар.
    Безжичен, прав си. Хубаво е, че има от кого да се учим.
    Благодаря ти, Петър. Важно е какво харесваш, за мен е важно!😉 С поздрав!
  • Аз пиша 4+ за употребата на остарели думи, както и словореда и езика. За старанието, дето се вика Иначе не харесвам битови разкази, с изключение на Йовков, който е, може да се каже интелектуалецът в този тип проза, и затова е преведен на няколко европейски езика. За Елин Пелин се е произнесъл един по-умен от мен - Атанас Буров: "селянчето Пелинко, което си къташе сентимите в Париж, докато европейският поет Яворов се срещаше с елита на френската бохема." Сега, някой би възкликнал: "Бе какво ме интересува какво харесваш бе, ей, алооу!" И ще е прав.
  • Трудно се пишат битови разкази. Особено при произведенията на Елин Пелин, Тодор Влайков, Йордан Радичков, Михалаки Георгиев, Йордан Радичков. Е, ние не можем.да.имаме.претенции.към авторите тук, но горните автори могат да ни служат само за пример. Нека видим дали тук тези прекрасни примери са прочетени, разбрани и последвани. Засега се въздържам.от мнение.
  • Интересно. Битовите разкази, обаче, особено в съвремеността, и като се имат майсторите в този жанр - Елин Пелин, Йордан Йовков, Михалаки Георгиев, са много труден жанр. Така че чакам да видя ще има ли нещо оригинално тук.
  • Няма да изпусна. Ще следя, хареса ми много!
  • Пускай другата част, Иви!
  • Благодаря ви от сърце за прочита и коментарите Маестро, Танче, Пепи, Краси. Зарадвахте ме.
    Скоро ще кача и продължението.
    Спокойна вечер ви желая, приятели!
  • Като на сън премина пред погледа ми, защото заговорничиш с читателя по най-сладкодумния начин Успех с продължението.
  • ...чакам!
  • Иви , интересно започва .
    Ще чакам по-нататък!
    Поздрави!
  • Както винаги пишеш много увлекателно, Иви и с усещане за витаеща драма.
    Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Мини. Бъди здрава и ти.💗
  • Ивита много интересно започна, ще чакам с нетърпение продължението,бъди здрава! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??