Двата бора- трета част
Произведение от няколко части « към първа част
Затърколиха се годините по хребета на времето- усилни и трудни, напоени с неволи и изпитания.
Кога Стоянчо стана на пет, на бял свят се появи Братан. Детето се роди по- рано от очакваното и сякаш трудно поемаше глътките на живота. Още от пеленаче започна да повръща майчиното си мляко, да се дави и от капката вода. След дълго ходене по мъките и при разни доктори от големия град, момченцето, като че ли се пооправи, но кога поотрасна, започна да заеква. Казваше по нещо с мъка, после се свиваше и мълчаливо наблюдаваше околните. Тъй минаваха дни и седмици, свикнаха с безмълвния поглед на детето възрастните. А то не спираше да плаче за всичко, що докоснеше крехката му душа. Безгласно тръгваха сълзите му- я за старата котка, дето се изгуби и остави малките си, я за куцото пиленце, което изпадна от лястовичето гнездо под стряхата. После бълнуваше в съня си, въртеше се по цели нощи и сякаш се опитваше да каже какво бе заседнало в малкото му сърчице.
Времето се заниза неусетно, а Драган все по рядко се прибираше в родния дом. По едно време изпрати някакъв човек от града на име Трендафил- да наглежда имотите и ратаите му, да отговаря, кога дойде време да се прибира зърното. Забравиха очите му хората, сегиз- тогиз споменаваха името му мимоходом, увлечени в кърската работа. Опитваха се да живеят по старому, но една злокобна сянка надвисна над всички. Войната не подмина китното селце, сгушено в низината. Зачуваха от време навреме, че частичната мобилизация току е отзовала някой от мъжете.
Съвсем неочаквано един ден Драган се прибра. Дойде сам, яхна кобилата и отпраши да нагледа земите си. Прошарила се бе косата му, попрегърбила се беше снагата му, но погледът му бе същият, както го знаеха- суров и безизразен. Студено и надменно гледаха очите му всеки, който понечваше да го заприказва с някоя дума.
Щом се върна от нивите, още по светло се затвори в одаята, де гледаше към братовия му двор е не пожела да види никой.
Привечер Христо се прибра рано. Кога дочу стъпките му, Генка се показа пред сайванта, стиснала през лакътя Братанчо, де отново бе започнал да се дави и връща всичко, що поемеше. Потупа гръбчето на детето, а Христо се взря в тъмните кръгове под очите ѝ. Някаква тревога бе изписана на лицето му, а Генка го гледаше с ужасените си очи, сякаш угадила безпокойството му. Посегна и прокара грапавата си длан по лицето ѝ. Изтормозена и примирена му се видя, не мигнала от седмица, будувайки над кревата на Братанчо.
- Хайде, чедо- подкани детето тя- Отиди при батко си.
Стоян човъркаше нещо на двора с детско любопитство и момченцето припна към него.
- Върнал се е. Драган- сниши глас Христо- Отдалеч го зърнах на нивата.
Седна на миндера в одаята и продължи:
- Лоши, лоши думи чух днес. Лоши думи за брат си, Генке. Не за хубаво е дошъл.
- Брат ти е… Цял живот ли тъй ще отмине?! Не става от кръвта вода - едва чудо отрони тя и замлъкна.
Христо премисли нещо и като че ли от другаде дойде гласът му:
- Изменчиви,…несигурни станаха времената. Като вятъра се обръщат. Хората не са човеци вече, Генке. Ей- на…Брат ми е…Ама...Разбрах- оставил си жената и децата. По незнайни пътища тръгнал. Друго в главата си крои.
- Мамо, мамо- изплака отвън Стоян.
Втурнаха се Христо и Генка. Хлипащото дете се сви до майка си, после посочи с трепереща ръка към кладенеца:
- Братанчо!...Мамо…
Луната безизразно изгледа земята с крайчеца на окото си.
Струпаха се в двора им хората, дочули за нещастието. След час извадиха трупчето на детето от кладенеца.
Някаква сянка надникна през прозореца на одаята в Драгановия дял на къщата. Не се показа никой…
Една кукумявка раздра с виковете си селските дворове, сля се с обезумелите писъци на Генка и нощта грозно се спусна от високото.
На сутринта селото се събра. Понесоха в ръцете си цветя и хлебчета невести и старици, поели към двора на Генка и Христо.
- Не беше за този свят милозливата му душичка.- мълвяха като на сън възрастните жени, дошли да изпратят момчето.
После се кръстеха и мълчаливо бършеха очите си.
Драган дойде с последните. Седна до ковчега на детето, стискайки безмълвно два стръка ружа.
До него Христо галеше изстиналата ръчичка на рожбата си. Сякаш не от този свят и сякаш не сред живите... Като да я стопли искаше… В един миг извърна взор към брат си. Безизразно му се видя лицето му. Сурово, де нищо не трепва в него. И като изгубена му се стори душата на Драган.
В двата бора бяха вперени очите му.
На другата сутрин Драган отряза бора в двора си и се върна в града.
Седмица подир туй Христо замина за фронта.
Следва продължение...
© Ивита Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Наде! Благодаря ти!❤
-
Тежки сме ние хората, от канари по-тежки, а душа в зъби стискаме. Ех, талантливке...
-
Благодаря ти, Роска!
Бъди благословена.💗
Нинче, добре дошла на страничката ми.
Благодаря ти!☺ -
Завладяващо начало, ще следя за продължението!
-
Чета и ми изникват думите на Сали Яшар - "с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.“ Ей за тази любов пишеш и разказваш, Иви, за това те чета с огромно удоволствие!
-
Смути, Таничка, благодаря ви момичета!
Хубава вечер ви желая.
-
Интересно е, Иви!
Чакам с нетърпение продължението!
Поздрави! -
Увлича разказът ти - битовото и човешкото - за всяко има място под слънцето.
-
Благодаря ти за милия коментар, Скити!💗
-
Всяка част е интересна, Иви! Интересно се развива действието и си представям през какви още перипетии предстои да минат героите ти! Увличаш! Наистина се чете на един дъх!
Поздрав за моженето! -
Благодаря ти, Георги!
Бъди здрав!
Прекрасен да е денят ти.☺ -
Интересно и добре написано.
-
Тони, радвам се, че ти хареса.☺
Благодаря ти за отделеното време и коментара.
Желая ти ведро настроение и много вдъхновение! -
Безжичен, благодаря.
„Маестро”- в широкия смисъл да думата не е само музикант. Няма да пиша колко пъти съм го срещала под творби на уважавани автори. Именно, те са учители...Не си ме засегнал. Споко!☺
В случая съм приела това обръщение и държа на него. Не засягам никой и не задължавам никой. -
Напълни ми душата Ивита. Искрени поздравления. Такова удоволствие от четене на разказ (повест) рядко ми се случва да изпитвам. Фантазията ми не може да предвиди колко още изненади ще ни поднесеш. Очаквам продължението!
-
Ivita_Mirianova (Ивита): Съжалявам, че съвсем не си ме разбрала. Всъщност това беше илюстрация в потвърждение на твоята теза, че "maestro" може да се употребява за много други неща, освен в музиката, тъй като просто на италиански това е "учител". Обикновено щом не ме разберат, не обяснявам, но просто не съм искал да те засегна по никаъв начин, затова направих изключение от принципа си.
-
Ееее, Безжичен!
Кой е учителят?...
Тук всички пишем, учим се...
Дори сондираме мнение с писанията си.
Никой не ми е учител.
Хайде да се уважаваме. По-цивилизовано е. -
"Il tuo maestro dovrebbe mettersi un apparecchio acustico" - превод: "Дребният ти учител трябва да си вземе слухов апарат."
-
Така е, добре, че са „просветените”, да отворят очите на „незрящите”.
Благодаря за пожеланието.☺ -
Arksia, благодаря за копи пейст информацията.
Не виждам какъв е проблемът в обръщението, което използвам. Така го чувствам, така постъпвам. А аз обичам да правя каквото искам и да говоря, каквото мисля.
Успешен ден ти желая!☺ -
Arksia, благодаря ти.☺
Употребява се и за поети, творци...
Има автори тук, които спокойно могат да бъдат назовавани така. Чудесни неща може да открие човек при тях.
Та, за това. -
Маестро, благодаря ти от сърце- за коментара и „любими”.
Вальо, не знам колко ще излезе....Както съм я подкарала... Много „ борове” ще се изрежат...Благодаря ти!
Мини! Винаги си много мила! Благодаря ти!💗
Красив да е денят ви, приятели! -
Грабна ме и ми се искаше, да няма свършване, докосна ме, Ивита! Чакам с нетърпение продължението!
-
Госпожо Толстоева, възхитен съм има и четвърта част. И се режат бор след бор.
-
Паметни са образите излезли от перото ти, Иви.
Паметни и съдбоносни! Поздравявам те за уменията!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
