Дядо Ицо гледа от Бакаджика-пета част
Произведение от няколко части към първа част
Един човешки живот събира в себе си много любов, горчилка и светла надежда за добруване.
Ирина и Христо носеха в сърцата си чистотата на поривите за нещо лично неизпитвано, нещо магично и чисто, без да съзнават,че това е любовта на физическото привличане...
Христо, който беше по-неопитен,но мъжкото вече светлееше в него се усети покровител на една безпомощност, че чак нозете му затрепереха!
Ирина без да иска (а може би, инстинктивно)в търсене на закрила,се сви в прегръдката на този беззащитен от неочакваното момък!
И някъде уж далече, а всъщност близо,светлината на два фара и ръмжене на машина тръгнаха към тях...
Двамата трепнаха, но времето бе достатъчно Ирина да се усети и хване път към един от агълите на шилигарника.
Вълкодавите изръмжаха и с лют лай посрещнаха неочакваната опасност!
Христо осъзна, че докато Ирка се крие, велосипедът й е до саята(стаята му).Нещо го накара да се усети неподготвен и той взе колелото и го качи на най-тъмната част на сламения покрив на стаичката...
Отиде да успокои Вълкан и Кунда, защото джипа спря в началото на шилигарника и от него излезе бате му Вътьо,партийният и един напет,но дребен офицер...
-Христо, как си бе,момче?
Ицата, смутен от толкова емоционални събития за кратко време пристъпяше от един крак на друг и леко озадачен смутолеви, че всичко е "здраве му кажи, наред!"
-Ице, я отбери две по-едри шилета, завържи ги и ги метни в джипа!-рече партийният.
-Колко са бройките, знаеш ли ги,рече непознатият военен и намести кобура с пистолета на кръста си.
-Па знам ги и още как,рече уверено Христо, но реши да не казва бройката, защото знаеше от баща си, че апашите винаги разпитват и искат да знаят колко добитък има един стопанин. Нещо повече инстинктивно, отколкото от опитност. Младият човек отклони вниманието на гостите с въпрос:"Ами, какво ще кажа на бригадира утре?"
--Не бери грижа за това,Христо, аз ще му дам документ с червеният печат!
Всичко е въпрос на време. Но понякога времето е като сън. Когато неочакваното дойде, като че ли времето губи чувството за продължителност, а може би, ние хората не сме подготвени за събития, които живеят извън нашите разбирания...
Джипката както дойде, тъй и замина, но не това беше важно.
Христо тръгна да търси Ирина, която беше се потулила наблизо и стана неволен свидетел на този сън ли,епизод ли,който вместо да носи възвишено чувство, всъщност е в разрез с това на което тя беше пропагандатор и неистов защитник!
Христо я намери да трепери и тихо да плаче...
Любиха се дълго и упоително.Тя си тръгна с първите лъчи на слънцето. Но вместо да се усети виновна,Ирина дълго време се притиска в момчето,като сякаш търсеше закрила и упователна вярност към нещо което беше загубила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
