23.08.2018 г., 19:57 ч.

Дъждовният човек 

  Проза » Разкази
853 5 9
18 мин за четене
Така и не разбра кога се е привързала към Дъждовния човек. Наричаше го така, защото появата му в месинджъра й носеше уютното усещане за кротко почукване на дъждовни пръсти по прозореца и мириса на мокри листа.
Появяваше се рядко, впоследствие научи, че бизнесът му е голям и излиза извън рамките на страната, а освен това е собственик на няколко от най-големите хотели в града. Беше обяснимо, че няма много време за разговори с непознати, дори и те да са симпатични млади момичета като нея.
Необясним й беше трайният му интерес към нея - беше се появил преди повече от година, и оттогава всеки месец разменяха по няколко думи, като винаги той беше инициатор за това.
Вяра съзнаваше, че външността й не може да се сравнява с тази на модните лъвици, които мъже като този обикновено предпочитаха, въпреки, че беше много чаровна и свежа в своите едва навършени двадесет и четири години.
Съзнаваше също и това, че е доста по-зряла в емоционално и интелектуално отношение от своите връстници, защото животъ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Предложения
: ??:??