Един непораснал романтик (11)
През прозореца виждам само непозната блондинка. С жест искам разрешение да вляза. Преминавам през антрето и преди да попитам за Елена, тя и колежката й изскачат зад гърба ми от страничната стаичка. На поздрава ми отвръщат с поглед, който преминава през мен все едно, че няма никой. Всяка си намира занимание, разместват по бюрата някакви документи, сноват насам натам, като се стремят да са с гръб към мен. Докога ли ще продължи неловката ситуация? Не издържам и проговарям:
- Имам новина.
- А ми казвай - непознатата блондинка няма търпение да чуе последните клюки.
- Новината е лична. Ще се местя в града.
Едва сега Елена ме поглежда.
- Там въздухът е чист, няма ги тези отрови. И работата е по-спокойна, сигурно ще си по-добре. Правилно си решил да се преместиш.
Опитва се да се усмихне, а разговорът не върви. Пускам някакви шеги, но се усеща напрежение. На репликите ми отвръща единствено блондинката. Не знам коя е и какво прави тук – може би и тя като мен е госте ...