- Желаеш ли чай?
Кимнах, изненадана от предложението. Възрастната, учудващо пъргава за своите 70 години жена, се изправи от другата страна на масата и влезе в къщата си. Свободното място на пейката, което бабичката остави след себе си, бързо бе заето от яркостта и блясъка на смелото мартенско слънце. След броени секунди ушите ми доловиха закачливо тананикане, долитащо от къщата. Явно песента превръщаше времето за приготвяне на чай в приятен миг - като да наблюдаваш прелитащо ято лястовици. От една страна, техния строен полет те радва както с изяществото и живостта си, така и с пролетното послание, което носи. От друга страна, красивите им черни крила се скриват от очите ти толкова бързо, колкото и са се появили.
След като вече бяхме договорили подробностите около наема, очаквах мълчалива подсказка от страна на бъдещата ми хазяйка, че срещата ни е приключила и е време да се отправям към къщи. Към това вкъщи, което щеше да ме приютява още само броени дни преди тази къща да се превърне в ...