Една съдба

По асфалта се движеха много коли. На спирката беше спрял обиколният рейс номер 2. От него слязоха доста хора. Сред тях вървеше
едно момиче. По вида й личеше, че е много тъжна. Тя вървеше бавно. С нея се изравни една жена.
- О, Сузана, как си? От работа ли се  връщаш?
- Да, от работа! - отговори тихо момичето.
Жената подмина бързо. А тя вървеше все така бавно и със замислен поглед.
Когато влезе в апартамент, в който  живееше, от кухнята  се чу детски плач. Сузана изтръпна, бързо влезе в стаята  и взе
плачещото дете на ръце.
- О, миличкото на мама, баба няма ли я още?
Детето беше на около две годинки и не можеше да говори добре. Когато се видя в  ръцете на майка си, то млъкна.Засмя се и показа белите  си крачета. Майката целуваше детето,нейното мило дете. Тя се загледа в рамката на прозореца и онези мисли, които ден и нощ не й даваха покой отново пронизаха съзнанието й.
            ***
Да това беше преди три години,ако не и повече. Беше излязла надолу по центъра с приятелки. На среща й  се показа братовчед й Александър с някакво момче.
- А, Сузи, здравей отдавна исках да те видя!
- Здравей, бате!
- Сузи, запознай се с моя приятел. От толкова време е  заврънкал да зо запозная с теб...и ето сега-неочаквано!
- Е, Сашо, стига де! - каза непознатото момче.
- Ех, ами не  беше ли така, а?! Запознайте се де!
- Много се радвам да се запозная с вас, Емил!
- Аз също, Сузана!
Погледите им се срещнаха. Усмивките също.
- Аз ви оставям, Еми! Чао, Сузана!
Момичето не се зарадва много на това. Разтреперя се цялата.Никога не бе  оставала сама с момче и сега й беше  неловко. "Поне, Александър да беше останал- мислеше си тя- той пък и той какъв е загубен. Ами момичетата, къде се дянаха те? Какво ще си помислят, ако ме видят с тоя?" Никога не  бе имала връзка с момче.И сега изведнъж се появи Емил...
- Сузана- наруши най-после тишината той- искаш ли да влезем в сладкарница?
- Не!
- Защо? Нека влезем, Сузи!- и без да чака отговор я хвана за ръката я въведе в сладкарницата.
Поръча две пасти и бози, сядайки на една маса до витрината. Сузана ядеше бавно или почти не  ядеше. Не смееше да погледне Емил и отговаряше на въпросите му дръзко.
-Защо се държиш така? Защо ми причиняваш мъка?- каза той, хващайки ръката й изпод масата.
- Пусни ме!
- Недей така, правя ли ти нещо, кажи моля те?
- Нищо не ми правиш!
- Тогава какво, Сузи? Ти ми харесваш, разбираш ли, харесваш ми!
- ... и ти ми харесваш! - промълви тихо Сузана и наведе глава.
- Сузана, какво чувам? - скочи от стола си Емил и я целуна по бузата.
- Ти какво? - почти извика Сузана. - В сладкарница се намираш!
- Тогава да излезем вън! - по спокойно каза той.
Те излязоха от сладкарницата и тръгнаха нагоре към парка. По-късно Емил изпрати Сузана до тях, пред вратата на входа на блока
той я обля с целувки.Едва успяха да се разделят.Влюбеното момиче хвърчеше от радост. Когато се прибра  в къщи побърза да разкаже всичко на майка си.
- Майко,  знаеш ли днес  бате Сашо ме запозна с едно момче -Емил. Много ми харесва, знаеш ли?
- Е, от пръв поглед нищо не става, глупаво момиче!
- Не, мамо, не е от пръв поглед! И на мен отначало не ми хареса, но по късно когато бате Сашо си отиде и ни остави сами отидохме в сладкарница. После ходихме в парка, разхождахме се!
- Е и, и какво? И мен са ме водили на разходка, после си отиват и повече никога не се връщат! От къде  да ги знаеш момчетата
какво си мислят!
- Сега  остави, какво е било едно време, друго е било! Той  ми каза, че много ме обича  и много ме  харесва! От  доста време
е карал бате да ни запознае, но той все не се е  съгласявал, но днеска ни запозна! Апък, когато дойде да ме изпрати сега...
ме целува, целува! Много е нежен, майко, много е красив!
- Стига, глупаво дете! Как си могла да му позволиш да те целува?!? Сега ще отида да се похвали на приятелите си, че ти е
завъртял главата!
- Не, мамо, той не е  такъв! Много е  добър! Не говори глупости!
- Стига- извика майката- Отиди да  вечеряш, че кое  време  е вече!
Сузана влезе в кухнята разочарована от държанието на майка си. "Каква пък е тя - мислеше си Сузана - доверявам й се, а тя пак: така и така било едно време. Не ми се яде сега. Ще си лягам!"
Отиде в стаята си, съблече  се и легна. Дълго се въртя в леглото, докато заспи в мислите й все се явяваше образа на Емил...
Накрая заспа спокойно.
Дните за Сузана  от този ден нататък бяха различни. Беше щастлива. Ходеше къде ли не с него- на разходки, на екскурзия, и изобщо навсякъде с Емил. Този човек беше  толкова ценен за  нея, сякаш не можеше да живее без него.
Докато веднъж...
Емил и Сузана отидоха на гости  у един негов приятел - Стефан.Там завариха и едно момиче, изглежда,че беше приятелката му.
Беше хубаво у тях- игри, танци, закачки, музика. Двете двойки си акомпанираха чудесно. Стана много късно. Сузана поиска да си върви:
- Еми, аз трябва да си тръгвам!
- Глупости, как така, ще спиш тука!
- Хайде де, кой ти е казал такова нещо?
- Как кой, аз  ти го казвам! Ето, Мери ще спи тука при Стефан, нали Мери?
- Да, тука при Стефчо! - каза тя като се повдигна на пръсти и го целуна.
- Сузи, нали ще спиш с мен? - попита Емил и я погледна в очите.
- Не, Еми, аз ти отивам!
- Глупости! - Вдигна я на ръце и я отнесе в спалнята.
- Какво си намислил? Не те познавам такъв!
- Не бъди наивна, мила! - той се  приближи до нея- знаеш,че аз те обичам. Тази вечер моите родители ще отидат при вашите да обсъдят някои неща, миличка!
- Какви неща?
- Ех, нали искахме да се женим? - каза той като я събори на леглото и започна да разсъблича дрехите й.
- Но...
- Няма "Но"! Желая те!

Сутринта Сузана се събуди легнала върху гърдите на Емил. Започна да целува лицето му...
- А... забравих, че спах с теб! - промълви сънен той. - Какво си ме зацелувала, олиза ми цялото лице!
- Но, съпруже мой, защо говориш така?
- Хахахахаах, какъв  съпруг съм ти аз?!
- Нали каза, че ще оженим?
- А, ти за снощи ли, дето ти казах, че нашите ще ходят при вашите и...
- Да за това!
- Глупости, аз те излъгах!
- Какво, лъгал си ме през цялото време?
- Да, иначе как щеше да те накарам да легнеш с мен!?
Сузана се разплака, започна да го удря в лицето и в гърдите, скубеше косите му- от къде да знае, че под бялата агнешка вълна
се крие вълк? Той хвана ръцете й, блъсна я на страна, зашлеви й два шамара и й се изплю в лицето.
- Гнусна пачавра, гъчеш се в ръцете на момчетата, а после ревеш. Като си толкоз глупава, сега си скуби косите и си чукай главата! Хайде ставай, обличай се и изчезвай от тук, защото не мога да те понасям.
Съсипана тя се прибра в къщи. Но не каза нищо на майка си, въпреки че разбра. Разбра, че...
Тя беше бременна и това за никого не остана тайна. Майка й едва не полудя от мъка, но издържа. Роди се момиченце. Но никой не дойде да го види, никой не дойде да я посрещне. Дойде само една стара жена. Сузана не я познаваше. Тая жена й каза, че техните  се отрекли от нея и не искат нито да я видят, нито да я чуят повече. Баща й дава само един апартамент, в който да заживее от сега нататък. От този ден нататък тази жена бе нейна майка, приятелка и довереница на детето.
Момичето бе покосено от мъка. Скърбите се редяха една след друга. Но някак си трябваше да живее.

***

От тогава изминаха повече от две години. Сега стоеше вгледана в рамката на прозореца и си мислеше за жалката си съдба на
измамено и излъгано момиче.
Детето й спеше в ръцете й, а сълзите й се стичаха по лицето й. Кога ли това мъничко съкровище ще порасне, за да разбере
бедната си майка? ... След като другите не я разбраха. Остави детето на леглото. В това време в стаята влезе  онази жена, която чувстваше като своя майка.
- А, Сузи, ти се върнала! Плакала ли си?
- Не, не лельо, не съм плакала! А ти къде беше?
- Аз ли, на магазина! Защо?
- Детето плачеше!
- Тъй ли, миличкото на баба, то се е събудило!
Да, Сузана живееше в този апартамент. Чувстваше се добре с тази жена. Не общуваше много с хората от блока, макар че
те доста питаха и разпитваха за нея. Искаха да разберат нещичко, макар че тя не им обръщаше особено внимание.
- Сузи ще ходиш ли на баня?
- Да. Да гледаш детето, лельо Недке, да не се притеснявам!
- Знам, знам не се притеснявай!
Сузана беше на около двадесет и две  години. Беше още млада, но не се гримираше и обличаше в сравнение с другите момичета.
Тя имаше  дете и то й поставяше бариери навсякъде. Около нея се навъртаха много момчета, но не им обръщаше внимание. Ходеше
на работа, грижеше се за детето, за леля Недка и не обръщаше внимание на заобикалящия свят.
Сега тя вървеше по улицата замислена и тъжна. До не нея спря една кола, врата се отвори. Тя се обърна и позна седящия вътре
младеж.
Това бе една много добро и умно момче. Доскоро учеше в Плевен за летец. От една година вече работеше като пилот. Той отдавна харесваше Сузана. Искаше да се ожени за нея, да стене негова жена. Беше й дал срок до днес - да му отговори, но...
Тя му бе разказала историята си- за сина си, за Емил, за разбитото й сърце... Но я обичаше, въпреки всичко!
- Сузи, качи се в колата, аз ще те закарам до вас!
- Аз мога и сама, Ангеле! Върви си!
- Сузана, моля те, качи се!
- Е, добре..
Потеглиха.
- Сузана, аз  бях те питал нещо и ти ми обеща, че днес ще ми кажеш своето решение.
- Нищо не съм ти обещавала! Аз ти казах отговора си.
Стигнаха. Двамата слязоха заедно. Във входа той я спря.
- Сузи, моля те, кажи "да"!
- Аз ти казах-имам син от  друг човек и нямам право да се женя за теб!
- Кой ти е казал, че нямаш право? Аз те обичам и искам да станеш моя жена! Никой не може да ни попречи да се оженим!
- Не, Аньо! Иди и си намери някое хубаво момиче и се ожени за нея. Аз не съм за теб, разбери го - каза тя като се задавяше от сълзи. Беше й тежко, много тежко, защото съжаляваше, че не беше го срещнала  по-рано...
Ангел я беше хванал за ръцете и паднал на колене в краката й целуваше ръцете й.
- Моля, те! Разбери ме, поне ти! Аз те обичам, обичам те много и не мога да живея  без теб!
- Разбирам те много добре - тя се задъхваше, сълзите заглушаваха почти думите й - но аз имам дете, Ангеле, от друг! Разбираш ли, от друг!
Той стана и я погледна. От очите му се стичаха сълзи, които сякаш пробождаха сърцето на девойката. Този човек я обичаше, а тя...
- Аз ще гледам детето ти като мое собствено. Ще го обичам както и ти!
- Ох, всички мъже приказват така, а после? - от устата й  се изтръгна дълбока въздишка. - Стани, Ангеле, няма  нужда! Някой ще мине и ще ни види!
Той не стана. Плачеше вече с глас, като малко дете.
- Няма живот за мен повече, Сузана! По-добре да изчезна, отколкото да живея без теб, мила!
Тя не знаеше какво да стори. Този човек й  бе много скъп, вече цяла година тичаше подир нея, само и само, за да бъде с нея.
Той стана, погледна я в очите с тъжния си синкав поглед. Сърцето на момичето се стопи, коленичи до него прегърна го и го целуна.
- Сузана, ти си моя, нали?
- ... Да, Аньо, завинаги твоя!