1.04.2015 г., 0:55

Едно голямо нещо

815 0 0
2 мин за четене

ЕДНО ГОЛЯМО НЕЩО

 

При всички положения от нея щеше да стане голямо нещо.

Бе висока и без да е стройна, притежаваше такава импозантност, че лесно можеше да бъде сбъркана със самосвал или комбайн. Прическата ù винаги подчертаваше фигурата по такъв начин, че да служи за доказателство: голям чайник има нужда от голям похлупак. Главата ù бе малка, но достатъчно здрава, за да носи въпросната прическа, най-често представляваща сплетени косми в най-разнообразни цветни палитри и съчетания, вливащи се ту в плитки, ту във форми, непознати в тази част на нашата галактика. Вратът ù бе по-скоро мъжки, но той имаше тежко предназначение; предполагам, че се е развил до този мащаб в процеса на работата си, която сигурно е вършил сам.

Притежаваше изключителната способност да говори и да мисли само за себе си, за нея околните служеха или за фон, или за сечиво, а в най-добрия случай – за компания. Никой и нищо не й бе равно, дори тази мисъл ù се струваше достатъчно еретична: ако нещо се приравнява на нея, то не може да е със земен произход, а тя не вярваше в извънземните. Всъщност тя не вярваше на нищо, освен на себе си и поради това бе в постоянно заблуждение.

Предпочиташе лъжата пред истината по простата причина, че лъжата винаги бе под ръка, докато истината трябва да се разголва. „За да се разголваш, което по принцип не е лошо за красавица като мен, трябва да си хубава и умна. Същото е и с истината – може да се показва и да се казва само ако е умна и красива. И не всеки заслужава да я види и чуе, някои дори трябва да си плащат за това удоволствие”, мислеше тя. „Докато лъжата е като козметиката – с нея се постига бърз и неверен ефект, който евтино замества истината и я прави непотребна”.

Владееше английски език прекалено добре, за да бъде поставена в неудобно положение и в най-отбраните общества, където хората предпочитаха да общуват на чужд език, за да крият произхода и невежеството си. Дори когато събеседваше със себе си, предпочиташе да го прави на английски, за да не бъде разбрана напълно. В крайна сметка дори стените на главата имат уши.

Тя бе жена в известен смисъл на думата и рядко демонстрираше склонност да съжалява за тази своя полова принадлежност. Използваше пола си така, както човек се наслаждава на удобния фотьойл – създаден да служи на удоволствията, а не сам да очаква такива.

От нея можеше да стане всичко при всички положения, защото, общо взето, нямаше такова положение, в което тя да не присъства. Тя щеше да стане голямо нещо – по-голямо от сянката, която хвърляше върху земното кълбо, когато го заобикаляше при нужда. Тя е толкова всеобхватна, необходима, задължителна, непреодолима, екзактна и първична, че присъства у всеки и всеки я нарича по своя си начин. Едно голямо нещо с много имена и при всички положения. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...