Едно голямо нещо

ЕДНО ГОЛЯМО НЕЩО

При всички положения от нея щеше да стане голямо нещо.

Бе висока и без да е стройна, притежаваше такава импозантност, че лесно можеше да бъде сбъркана със самосвал или комбайн. Прическата ù винаги подчертаваше фигурата по такъв начин, че да служи за доказателство: голям чайник има нужда от голям похлупак. Главата ù бе малка, но достатъчно здрава, за да носи въпросната прическа, най-често представляваща сплетени косми в най-разнообразни цветни палитри и съчетания, вливащи се ту в плитки, ту във форми, непознати в тази част на нашата галактика. Вратът ù бе по-скоро мъжки, но той имаше тежко предназначение; предполагам, че се е развил до този мащаб в процеса на работата си, която сигурно е вършил сам.

Притежаваше изключителната способност да говори и да мисли само за себе си, за нея околните служеха или за фон, или за сечиво, а в най-добрия случай – за компания. Никой и нищо не й бе равно, дори тази мисъл ù се струваше достатъчно еретична: ако нещо се приравнява на нея, то не може да е със земен произход, а тя не вярваше в извънземните. Всъщност тя не вярваше на нищо, освен на себе си и поради това бе в постоянно заблуждение.

Предпочиташе лъжата пред истината по простата причина, че лъжата винаги бе под ръка, докато истината трябва да се разголва. „За да се разголваш, което по принцип не е лошо за красавица като мен, трябва да си хубава и умна. Същото е и с истината – може да се показва и да се казва само ако е умна и красива. И не всеки заслужава да я види и чуе, някои дори трябва да си плащат за това удоволствие”, мислеше тя. „Докато лъжата е като козметиката – с нея се постига бърз и неверен ефект, който евтино замества истината и я прави непотребна”.

Владееше английски език прекалено добре, за да бъде поставена в неудобно положение и в най-отбраните общества, където хората предпочитаха да общуват на чужд език, за да крият произхода и невежеството си. Дори когато събеседваше със себе си, предпочиташе да го прави на английски, за да не бъде разбрана напълно. В крайна сметка дори стените на главата имат уши.

Тя бе жена в известен смисъл на думата и рядко демонстрираше склонност да съжалява за тази своя полова принадлежност. Използваше пола си така, както човек се наслаждава на удобния фотьойл – създаден да служи на удоволствията, а не сам да очаква такива.

От нея можеше да стане всичко при всички положения, защото, общо взето, нямаше такова положение, в което тя да не присъства. Тя щеше да стане голямо нещо – по-голямо от сянката, която хвърляше върху земното кълбо, когато го заобикаляше при нужда. Тя е толкова всеобхватна, необходима, задължителна, непреодолима, екзактна и първична, че присъства у всеки и всеки я нарича по своя си начин. Едно голямо нещо с много имена и при всички положения.