Едно мъничко Варненско солено пътуване
Има една пиперлива, абе, солена, особеност на муковисцидозата (драгий читателю, туй е една болест на мене се паднала) — соленичко е, така, като ме целуне Габриела. Излишъкът на сол обаче нея хич я не смущава. Тя все пак много обича солено. Тъй де, да се не забравяме, че веч хептен забравих как да разказвам…
Беше един от тея много топли, много намусващо топли дни от лятото. Туй лято, дето го с нетърпение чаках па взе, че дойде и ей ме на и мен — на сянка скрил съм се, цял потен (и много солен, кат цаца с пържени картофки ама дет е забравил готвача да посоли. Знаеш историята, драгий читателю — грабваш с гняв праведен солницата и с хъс я… опа, тя била отворена бе, ама то тая солница имала огромни дупки и хъката-мъката ти иде да излееш цялото олио върху цацу, пък то било оцет?!), седя и чакам. Както тъй си чакам ази, да ми падне философска мисъл някоя от нейде, към мене идва едно приятелче, Ваню. Да, Ваню, не Ваньо, щото той “йо” звук не може да произнася за живота си… та, Ваню, нарамил си две-три раници как най-обича.
— Айде, морски, само тебе чакаме — усмихваше се с мили очици той. Морски, друг път. Гларус направо, мазен, лапнал цаца. Аз съм си Гълъб, чист софийски гълъб, морските друга раса са!
— Ко ме чакаш, печен гълъб ли ти се яде?
Той ме гледа, гледа, замисля се ей-тъй, стил “Умен негонен бяга… пардон, говори” и накрая видях го, решил е, че не разбира. Тъй и трябва! Зигфрид Философ за разбиране ли е?!
— Айде, скачай в колата и да ходиме. Път ни чака!
Явно колата няма да ни вози, щом да се ходи трябвало. Ще се бутаме, а?!
Погледнах малко встрани от него, да изплакна очите от ухилената му физиономия. Джипката, колата му, де, натоварена до припадък с багажи, чака и ми се хили с фарове. Ей, своенравно возило! Ще друса яко, викам си, ама какво да го правиш, Спарка вече сигурно е заминал за Варна. Качихме го него на коловоз (абе не се казва тъй ама прав ти път, тоест, разказ) и замина веч. Не го щем да го караме него ний през цяла България, София-Варна на моторетка прави ли се? Жена ми, показала един обут във варненски сандал крак през отворената врата ми махна с глезена си. Жени! Все бързат за морето!
Дотътрих се и ази, макар поизпечен вече от жегата. Метнах се на задната седалка, с мераци смели да хъркам в най-спешно време. Все пак — аз, Ваню, и жена ми ще да пътуваме. И аз — цар царовен на задната седалка. Размечтах се меко да ме вози колата (ама тя друса бе, Зиготино!), да се сгуша в една чанта от женските, една тенджерка да сложа на очите да ми не свети… ех, мечти!
Дрън-дрън с тенджерката и колата дръзко и джипски на път пое. Жена ми нещо бърбореше отпред, аз отзад — опънал лятно-обутите си крака (разбирай, бос, бе), си похърквах. Летях в съня си, смело видиш ли сънувах аз че съм птица над морето, ама гълъб, не смотана чайка! Тез чайки не ми ги хвали, драгий читателю! Най-великолепен, смел, гълъб сив. Какъв полет, какъв вятър, какви неземни открития сънувах ази!
— Айде, морски — дочух след време глас. Басов, ама жизнерадостен. Гларусът от съня ми ли най-сетне ми обърна внимание, на мен, невзрачния, тъмнорус гълъб?! Чакай, не, какво…?
— Кацнахме ли? — скокнах, тенджерата се фрасна безпрецедентно в една чиния, дето явно се от багажа измъкнала и тя с надежди сянка да ми пази.
— Гмурнахме се, юнако — Ваню ме гледаше, все тъй ухилен — тоест, пристигнахме в града.
— Жегичка е, дами. Да се хвърлим в морето? — дочух на Габриела сладичкото гласче. Сепнах се, где дами е видяла? Бяхме спрели колата съвсем току до някакъв плаж. Пълен с народ. Мигнах, и осъзнах се внезапно. Спрели сме покрай Басейна. Оня басейн, дето приятелчето ми Добри го проектирал! Във Варна!
— С колата ако ще плуваме, става, инак аз се не намръзвам у студу — мърморнах аз.
— А, аз давещ се джип от водата не спасявам! — отсече Ваню — спряхме тука, Габи иска да се къпе. После, пренасяне ни чака.
— Бебчоо — Габи проточи шия — айде, бебчо, да се изкъпем!
Тъй ме сладко гледаха тез очи кафяви, че как да откаже човек!
— Пфу! Добре, че не съм ти “бебче”, че щеше да си ме удавила досега!
— Стига се перчи. Ела, бъди Мъж!
— Аааа, от бебче кога пораснах?! Агу?
Тя обаче, противно на моето най-юнашко възмущение, ме за ръката задърпа право към водата. Пясъкът един горещ, че ми влезе между пръстите, брате, не питай как съм се спасявал. Мъкне ме жената към водата, помощ отнийде се не притича! Смее се Габи. Смее се Ваню. Смей се ти, Ваню, зарад тебе я втасах! На море я закарал нашият! Джипа си не щял от водата да спасява! Ама, че работа!
Докато дърпан бях към водата, ясна ми стана отведнъж напечената ситуация. Водата ще да е ледена (то с дъждовете отде ще се стопли), ще ми пукне пулса, ще ми отвори от години зараснали рани, ще навие косата ми на ролки па после и ще я изправи, че верно като дама ще пищя от студ… как да се спася! Как да се спася, брате?!
На метър и нещо от морското чудо в главата ми зароди се план. Запънах се здраво у пясъка, като куче пред… такова, “следи” от територията на друго куче, тъй да се изразя.
— Медуза има, медуза! — изцвилих като за последно.
Жена ми вцепени се, рязко се спря на място и във вълничките взря се. Гледа, мае се, а аз се чудя как сега да дам на задна.
— Къде бе, паяк такъв? — попита ме.
— Ей там бе, медузи има! А, още една! Леле, то цялото море!
Докат ги търсеше, на Габи боксьорският захват на китката ми поотпусна се. Моят Миг! Хукнах през глава, брате, от вълци бягах! Тичах, тичах към колата.
— Бе, лудия, няма страшно, бе — извика Габи след мене — те медузите не могат по пясъка да ходят!
— Идат към мене! — подвикнах над рамо. Ще да ме за луд верно помисли, ама мани! Спасението си е спасение. — страх ме е!
Не обръщай се назад кат бегаш — само напреде се гледа. Забравяш и муковисцидоза (дишане проклето, мога и без тебе), забравяш и парещи песъчинки между кутрето и ам, безименния пръст на десния ти крак, забравяш тая мацка, тоест, мидата, дето те току-що злобарски убоде (жени, все на опаки да са!), всите тревоги световни забравяш! Бягаш, и се не даваш!
Ваню ме гледа, поседнал тъй спокойничко край тъпата си, пардон, лъскава, сочна, величествена, непредубедена (ама хич) кола. Тежко дишащият ази, с кашляне, се до него проснах. Туй само зарад любовта на мъжа към колата му, брате! Не щял да я спасява от удавяне. Ще те спася аз тебе!
— Морски, много медузи ли виде, бе?
— Цял батальон, гларусе. Идат. Ще те хванат и ще те метнат в морето. Джипът още отсега ти казвам кво ще каже: “О, аз тъпунгери удавници не спасявам!”.
Пули се, Ваню, пули се. Знам те ази, след две минути ще да решиш, че съм нищо не казал. Мани!
— Кажи ми пак що сме тука? — попитах. Габи все тъй сканираше водата, ще има да търси медузи яко още поне половин час. Упорита жена.
— Щото било хубаво за дробовете ти Варненско? — попита Ваню.
— Щото съм тъп.
— Що бе?
— Женен и тъп. Туй то!
© Зигфрид В. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Радвам се, че ти е било забавно, Таня! 🥰Изненада ме 😊
-
Интересно и много забавно!
-
Смути 🥰 ам сега като го казваш, май и аз ще мога да се плацикам цяла година, ама само ако е достолепно топла и приятна водата. Иначе, зъз зъз тракащи зъби не бих се плацикал 🤣🤣
А в Космоса ако се сборя с Йода кой ще е мъдрият философ?! 🤣🤣 всъщност, съвсем интересно звучи, току виж съм отлетял за НАСА 😅🤣
Благодаря ти! Зарадва ме и ме ухили! -
Как ще бягаш от морето бе, гълъбе софийски?!
С медузи и без тях, ако мога цяла година ще се плацикам
Зиги, знаеш ли, замисли ме, май само в космоса не си бил? Редно е да напишеш нещо по темата, тамън ще смениш жанра на по-фантастичен от твоята типична Зиги-фантастика
Оправям си настроението покрай тебе! -
Росиии 😍 разсмя меее 🤣🤣 ще взема присърце съвета ти и с кеф ще търся още медузи горгони 🤣 радвам се, че съм те усмихнал! А иначе, все някога нещо ще ми се случи че да напиша разказ 🤣 Благодаря ти!
-
Бяха почнали да ми липсват разказите ти, Зиги! Внимавай с медузите! Ако медуза горгона харесвала някой мъж, тя го гледала само в боксерките! 😁🤣Благодаря за усмивката!
-
Славея 🥰 радвам се на хилещите се емотиконки! 😆🤩🥳😊
-
😂😂😂
-
Флавия 🥰 ама много се радвам, че съм ти оправил настроението! 😊 Признавам си, всеки път щом някой ми каже че мое разказче му е оправило настроението и се чувствам все едно съм получил шестица по математика! Тоест, горд и готов да се похваля на строгия ми баща!🤣🤣 Благодаря ти!
-
Толкова забавно разказваш! Оправи ми настроението 🙂
-
Мария 🥰, много, много ти благодаря за този прекрасен и мил коментар! Знаеш, че ти се възхищавам и мнението ти е много важно за мен, нали? Засрамих се! 😊😊😊 И поздрави на сина ти, сигурен съм, че е много щастлив и благодарен за такава прекрасна майка като теб! ❤️
-
Много ми харесва начина и самобитния ти език на разказване, Зиги!😃 И да няма изписано име на автора, ти си така лесно разпознаваем! Всичко, следейки текста, се развива картинно като на филм и е много, ама много забавно!
Абе казах ли ти браво, бе момче?! То, както съм се отплеснала, най-важното щях да изтърва май!
Ха сега оже веднъж: браво, миличък Зиги, равен по година на синчето ми!❤️ -
Младене, благодаря ти за готиния коментар, приятелю! 😊 Ти винаги ме подкрепяш и съм трогнат!!
Красиии 😍🤣🤣 хаха рано сутрин твоя коментар го чета сега за пети път, хиля се здраво 🤣🤣 за хапчетата - муколитици, всевъзможни ензими, антибиотици често в комбинация 🤣🤣 щом действат и комисията е избягала, значи всичко е точно 🤣 пък твойто рай направо!
Пепии 🤣🤣 аз откога приказвам против тея телефони и никой ме не слуша 🤣🤣 Сладководно море… сега, знаеш ли Краси какво море си има, може пък да е на Луната и да не важат нашите правила 🤣🤣 -
Пастърви, пусти телефони. Само ни резилят, пишат квот си искат
-
Сега пък и морски пастурви? Де го туй сладководно море? Щом е сладко, що да няма горгони?
-
не знам на какви хапчета си, Зиги, но действат - пишеш като за конкурс, ама журито бягало, бягало ( заради жегата) та избягало от конкурса медузи-горгони на "мойто море" няма, само камънак и заврели пастърви -метат се директно на скарата - нито са женени, нито са тъпи, биричка им се пие, на сенчица им се лежи.." с мераци смели да хъркат", с две думи- Спасени! ха-ха
-
Поздравление, Зигфрид!
Накара ме сериозно да се замисля за дълбоките релации свързващи жените с медузите. За Горгоните Медузи да не говорим!
Весели празници! -
Пепиии 😍😂🤣🤣 ами туй то!
-
Женен и тъп! 🙃😍😂
-
🤣🤣🤣 ех, че и пирани! Следващият път с това ще стресна жената, Стойчо! 🤣🤣
ПП лошото е че надали някой ще ми повярва ако закрещя “Пираня!” насред Варненски плаж… 😅 -
Пък аз ползвам закрит басейн!
И дъжд от медузи не ме плаши!
Лошото е, че мед.сестрата е много строга и влиза в басейна да ме провери дали и там съм с анти-ковид маска!
Същинска пираня!
Човек не знае вече как да се спасява!🤣 -
Интересно! Благодаря ти, научих нещо, което не знаех. Хехе, а, на плаж много слънчево, още по-жега. Виж, ако имах един огромен басейн като на Гедеона никой нямаше да ме откъсне от там. Или неговото беше езеро? Тъй де, аз ще съм във водата, спор няма. 🤣🤣
ПП. Противореча на лирическия си… 🤣🤣 пак казвам, тогава беше студена!! 🤣 -
Китай. Японците предпочитат различни видове риба, октоподи и миди. А лирическия ти е допуснал голяма грешка. Мен от няколко седмици човек не може да ме откъсне от плажа. 🤣😉
-
😊 Стойчо, благодаря ти за готиния коментар! Разсмя ме! 🤣🤣
Акеми 🥰 в Япония ли? Иначе радвам се, че съм те разсмял! В тая жега чак яд ме хвана на тоз моя лирически, така да се изразя, че не се бухна във водата, та да се почувствам освежен 🤣🤣 ама тогава беше студена, де.
Благодаря ти, радвам се на присъствието ти!
Миночка 😍, ех колко мило ми стана от коментара ти! Радвам се от сърце, че съм ти оправил настроението! Аз ти благодаря! -
Навреме прочетох, Зиги, нещо ми беше тъжно, но ти както винаги ми оправяш настроението, благодаря ти. Прекрасен си!
-
А пък в някои части на света медузите ги готвят... Благодаря, че ме разсмя в тази жега, Зиги. 😄😄
-
Ей,Зигфрид!
Спомних си за Медуза Древногръцка...
Медуза от медузи не хваща страх!
Поздравления за творбата,Диги! -
Скити 😍 много се радвам, че съм ти създал настроение 🥳🥳 благодаря ти! Пък ти си безкрайно мила! 😊
-
... иии... много забавен При теб винаги е интересно, усмихващо и някак непринудено! Благодаря ти, за настроението, Зиги!
-
Светлана 🥰 амиии, останах жив, за да разкажа 🤣 радвам се на присъствието ти и на смеещото се емоджи 😊😊
-
Ти верно ли скрои на жената такъв номер и остана жив?🤣 Поздрави!
-
Деа 😍, радвам ти се! Не, не ме е страх, хич не ме е страх, ама изобщо, никак! 🤣🤣
ПП. Аз в интерес на истината намирам медузите за невероятно чаровни 😊 -
Ееее, една медуза да те изплаши
-
Гедеоне 🤣🤣 как не си ходил на море от 20 години, бе човек?! То и аз не обичам да се пържа, амааа 🤣🤣
-
Вики 😍 хаха медузата ей сега ти я пращам! 🤣🤣 Има много, цяло море! 🤣 Благодаря ти за усмихващия коментар! 😊
-
А докато си там, може ли да ми хванеш една медуза, моля!? И да ми я пратиш по куриер? Благодаря за настроението, господин Зигфрид Философ
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
