Експериментът – 10

                    Галехме мокрите си чела и коси. Придърпах завивките отгоре ни. Беше ни приятно.

- Знаеш ли Петро от кога си мислех подобни неща, но всичко стана много по-обикновенно и вълнуващо от нагласеното. Ще ти призная нещо, там на вилата ми стана тъжно за теб, сам си, укорявах се защо не съм  сама за да отида  при това момче, добро а самотно.Повечето вече бяхме двойки, очаквах, че поне Мина ще се престраши.

Мислей си, ей Стела, Стела, какво да ти казвам, че не мога да обещавам, и да не дам обещаното, пари, кариера, пътувания из чужбина. Както ние казваме, всяка жаба да си знае гьола.

Целунах я нежно, погалих отново лицето й, ръцета. От топлината на телата ни или от изживяното сме заспали унесено.

Сепнах се, може би слънцето  е огряло лицето ми. Стела се бе подпряла на възглавницата и ме наблюдаваше.

- Добро утро Стела, успал съм се , нали.

- Добро утро Петро, не не си, не смеех да мръдна да не те разбудя, така сладко спеше, същинско голямо бебе, кротичко и тихичко - замечтано говореше тя - Кротичко и тихичко.

Помълча малко, да размисли може би.

- Ти се обличаш по-бързо, ще идеш ли до колата ми, имам чанта с дрехи, да я донесеш, а аз да си направя тоалета, после ти влизаш в банята...Само не казвай, че искаш да се изкъпем двамата, и тогава как ще си взема чантата

Ръчичката погали бузката ми, мина по устните, пощипна ме.

- А искаш ли  после да направя закуска, а искаш ли да остана тук и днес и утре, а искаш ли - попита тя срамежливо

- Искам всичко, даже и теб - смеех се- Каквото искаш ти, искам го и аз. Да попитам само, и ще ме гледаш после  как се обличам, досетих се.

- Да, макар че събличането ти да ми харесва по-вече - смееше се отново тя

Донесох чантата, от банята се чуваше шуртенето на водата.

- Стела спокойно, няма да влизам, чантата ти е в спалнята. Навън съм, нещо маркуч  от поливната система се е изместил или спукал, отивам да го оправя. Когато си готова извикай.

Нищо й нямаше на инсталацията, измислих си го, вместо да я притеснявам из къщи. Заврях се в пристройката с инструментите, поседнах на столче с маркуч в ръка.. Замислих се. Стела и тя е добро момиче, че не е Естела, не е, но не иска ли   да е такава.. Поредното взаимно разочарование ли, или да се правя на влюбен, или изобщо да не си играя с огъня. Няма ли да чакаш Соня - Анастасия, нали каза, че ще се обади някога, ще ходим из Канада, даже и на Ниагарския водопад, или ще чакам на Северният бряг на Хъдзъновия залия последната корабна свирка възвестяваща края на корабоплаването в района, и после първата, възвестяваща откриването му.

А бе я си стой тука на топличко, ядеш цитруси на корем, пиеш здравословен зехтин, е рибата тук е скъпа, но за сметка на това паржолите са ефтини, и ето къде е България, нашите се държат още и като изпратят две туби вино и 10 литра ракия изкарвам годината. Къде да мърдам по света. Какво от това, че е  Канада. Има и друго, тя нищо не спомена  за деца, поне да мечтаеше за деца, или аз ще я посрещам и изпращам по летищата. Тя гъркиня ли е, странно име има. Нали била грозна, а оня искал хубавици. Я да върви по дяволите... Ще ми урежда бъдещето по мобилния и то час преди самилетния полет. Няма ме. И без това доказах, че без  мобилен, Скайп, Вайбър мога. И не съм видял, че си ме търсила бе Сона-Анастасия, лесно е да се оправдая.

Мдаа, ако потръгне със Стела, просто сменяме номерата на мобилните си и слагаме Експеримента в графа'' успешни''.

Появи се сянка пред отворената врата на пристройката, добре че държах маркуча.

- Петро, какво правиш, бе момче, викам а ти не се обаждаш, оправи ли го.

- Да, изпробвах го даже. Ето от тук се е спукал, сложих му минутно лепило и навих тиксо отгоре, да имам и резерва за всеки случай - излъгах най-безочливо - А ти готова ли си

- Даже и със закуската и фрапето - засмя се и тръгна пред мен

Клинът   очертаваше задницата й, едра и здрава, последва една педя голичко и бюстието. Вятърче развяваше кестенявата й коса по раменете й.

- Стела, чакай, чакай, обърни се към мен - извиках уж уплашено

Тя се закова на място и обърна. Сенки, червило, под бюстието гърдите й готови да изкочат навън, пъпчето и диафрагмата голички, коремчето стегнато. Клинът очертаваше бедрата  и междукрачието й със загадъчното венерино хълмче. И така облечена е стройна жена.

- Какво има, някоя бубулечка ли - попита тя уплашено

- Нее, много си хубава, жена мечта

- Благодаря, защото ти не си, нали

Избухнахме в смях от шегата си.

следва...