Галехме мокрите си чела и коси. Придърпах завивките отгоре ни. Беше ни приятно.
- Знаеш ли Петро от кога си мислех подобни неща, но всичко стана много по-обикновенно и вълнуващо от нагласеното. Ще ти призная нещо, там на вилата ми стана тъжно за теб, сам си, укорявах се защо не съм сама за да отида при това момче, добро а самотно.Повечето вече бяхме двойки, очаквах, че поне Мина ще се престраши.
Мислей си, ей Стела, Стела, какво да ти казвам, че не мога да обещавам, и да не дам обещаното, пари, кариера, пътувания из чужбина. Както ние казваме, всяка жаба да си знае гьола.
Целунах я нежно, погалих отново лицето й, ръцета. От топлината на телата ни или от изживяното сме заспали унесено.
Сепнах се, може би слънцето е огряло лицето ми. Стела се бе подпряла на възглавницата и ме наблюдаваше.
- Добро утро Стела, успал съм се , нали.
- Добро утро Петро, не не си, не смеех да мръдна да не те разбудя, така сладко спеше, същинско голямо бебе, кротичко и тихичко - замечтано говореше тя - Кротичко ...