"Ерекция" към щастието...

Глава VII

Тази сутрин предвещаваше най-мълчаливият ден от това пътуване с корабът на мечтите. Случиха се толкова много неща за една седмица, че дневникът ми буквално преливаше. Не спестявах нищо. Това бе и работата ми - да описвам живота ни до достигане на крайната цел. А тя беше близо.
Войводов гледаше към навигационния пулт и доволно потриваше ръце. Явно всичко вървеше по план. Капитана все пак надигаше очи, за да се огледа за Близнакова, която също се бе заела с работа. Какво ли се случваше в главите им след снощната изцепка?... Бусерски водеше разговор на висок тон с главният редактор на БКТ(Българска Космическа Телевизия), която носеше правата за отразяване събитията на "Ерекция" и бе създадена специално за тази мисия.
- Да Пънчев, старая се да ви държа в течение за всичко! Напоследък не ми е много лесно! Погледна той Близнакова и Войводов.. Очевидно беше афектиран и нямаше как да го скрие.
- Имам и нещо друго за вас, но засега ще почака! Отново ги изгледа той, и ехидно се подсмихна. Почти на сто процента бях убеден, че ще натопи Капитана пред обществото и семейството му най-вече. Лошо е да сгафиш пред журналист с наранено достойнство. Близнакова беше свободна жена и нямаше от какво да се притеснява, а и при нея подобни действия личаха, че са самоцел. 
- Нека ви кажа нещо изключително важно! Моля за внимание! Войводов застана пред всички ни а аз търсех Елина, но я нямаше. Придойдоха и всички от техническия, за да чуят какво има да каже Капитана.
- След по-малко от 24 часа навлизаме в орбитата на Фарс. Бъдете внимателни, не се отклонявайте от задачите си! Повече от всякога се нуждаем от концентрация и усърдие!.. Кимнахме в знак на разбиране и всеки продължи със заниманията си.
- Да Капитан Спароу, щом вие "вдигате самолета" все още, значи всичко ще е наред и ще изпаднем в оргазмен патос! Бусерски бе готов да се заяжда, но Войводов не го отрази и се оттегли.
- Колеги по всичко личи, че мисията ще е успешна! Имам подробни данни за релефа, за водните запаси, концентрацията на кислород, както и за наличието на форми на живот... Това последното сякаш стресна всички.
- Какви форми бе, Черноморски? Искаш да кажеш извънземни?.. Близнакова с ококорени очи и въпросителни вежди питаше океанолога.
- Казах форми! Може да има животински видове. И да, извънземни са. В Космосът сме Близнакова!.. Черноморски бе близък с журналиста и в момента недолюбваше особено астроложката.
- Никой не ни е казал, че отиваме на екскурзия, скъпа! Всичко може да има там!.. 
- Оф, добре всезнайко! Просто съм притеснена! Не може ли?.. Близнакова бе изпъчила малките си гърди а липсата на сутиен накара Черноморски да впери поглед в настръхналите и зърна, които бяха като малки перископи зад тънката и впита блуза. Ученият със сигурност не би и простил. Носеха се слухове, че за разлика от Бусерски, имал солиден инструмент за реглаж на предници. Ухилих се при мисълта за гледката...
Пелинова я нямаше, а вече бе следобед. Отидох при Войводов, за да го попитам.
- Извини ме, Капитане! Къде е Пелинова? Трябва ми за една консултация!... Не ми трябваше за това разбира се. Бях свикнал с присъствието и. Украсяваше деня ми. Възбуждаше в мен страст и желания. Така времето ми тук минаваше по-бързо и смислено.
- Не ти ли казах, Антонов? В лечебницата е. Не се е почувствала добре и в момента е под наблюдение!... Със угрижена физиономия отговори Войводов.
- Мога ли да отида да я видя? Как е? Ти беше ли при нея? Боже какво ли и има, се попитах разтревожен..
- Ами мисля, че няма да те допуснат. На мен не ми дадоха възможност да я видя. Казаха, че е вирус, но ще се оправи!... Какъв вирус пък тук, се за замислих. Та нали всички сме минали през обстойни прегледи, а и на тоя кораб всичко е толкова стерилно, че чак дразни...
- Добре, благодаря ти Капитане. Дано се оправи!
- Да, дано! Сега ще трябва да поемеш част от работата и! Както казах, наближаваме целта си! Всеки е важен и незаменим!... Зачудих се как да я видя. Интуицията ми подсказваше, че има нещо гнило а и бях сериозно притеснен за Елина...
Цял ден ми писна да слушам злобните подмятания на Бусерски и Близнакова, като беше повече от ясно, че журналиста ще омекне пред астроложката и ще стоплят отношенията с един здрав секс. Остатъкът от деня мина под знака на еуфорията преди кацането ни на Фарс. Всеки разнасяше разни диаграми, схеми, чертежи и се създаваше невъобразим хаос, от който главата ми се пръскаше. Рядко страдам от главоболие, но днес едва се издържаше... Явно и при мен напрежението си казваше думата. Събрах си джаджите от пулта и отидох да се освежа. Преди това се отбих в стаята за отдих да изпия едно кафе и да забия още една свещ в белия си дроб. След като се ободрих малко реших да мина покрай лечебния сектор, но първото нещо, което забелязах бяха двама снажни мъжаги от охраната, застанали пред вратата. Подминах ги и им кимнах, но все пак реших да ги попитам кого или какво пазят.
- Момчета, как е? Кой е този випаджия, че чак охрана? Доколкото знам само нашият психолог Пелинова е приета за наблюдение...
- Нищо не знам, Господине! Просто изпълняваме нареждания! Отговори ми единият младок, сякаш цял ден е подготвял репликата си. Благодарих им с един палец и тъкмо завивах по коридора към каютите, когато се чу силен крясък, после няколко тътнещи звука и видях как охранителите насочиха огромните си автомати към вратата а единият с ритник я бутна и нахлу заедно с колегата си. Последва изстрел, после още един, но единственото, което в крайна сметка се случи бе опръсканият с кръв коридор пред входа. След това се търкулна откъсната половин ръка и стържещия звук на плъзгащото се оръжие по пода... Вцепених се. Не можех да помръдна. Бях като парализиран. Не знам дали сърцето ми бе спряло или толкова силно биеше, че не го усещах. Чух тежки стъпки, съпътствани с дишане, наподобяващо хрипове от недостиг на кислород... Успях само да прикрия половината си тяло зад ъгъла. Точно в този момент всички бяха по стаите си. Единствено гласа на Войводов, който явно е видял на камерите всичко това, крещеше неистово:
- Антонооов, бягай!... От предверието на лечебния сектор се показа нещо, което ми напомняше Пелинова.. Искаше ми се да е сън. Искаше ми се да халюцинирам от умората, но не... Отнякъде се появиха още четирима охранители. Нещото, което вече исках да не е Елина се огледа в двете посоки и с гневен поглед и някакво подобие на усмивка се втурна към мен... "Това беше!" Помислих си... Окапващата плът на това създание падаше със всяка стъпка и правеше локви от пушеща течност. Подмина ме и се запъти към оръжейната. Около мен валяха куршуми. Изобщо не знаех къде се намирам. Не исках да знам. Войводов продължаваше да крещи по мегафона:
- Всички да се въоръжат! Повтарям! Всички с пълно бойно снаряжение! Имаме гости!...

                                                                         to be continued...

09.10.2017
Danny Diester