Есенни далии
/посветено и подарено на Виктория Ракова/
Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно... като перца. Танцуваха последния си валс в карнавала.
Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се готвеха за зимният си сън таралежите, а катеричките събираха своите лешници и шишарки, се простираше малка тухлена къщичка с една вратичка, две прозорчета и малко дворче. Самият факт, че къща насред гората е придружена с двор, е някак странно чаровен.
Тази къщичка принадлежеше на Даяна и нейната внучка Деметра. Деметра беше малко, любопитно момиченце, винаги усмихнато и готово за приключения. Носеше малка копринена шапка върху червените си къдрици, които падаха ниско по тънкия ù кръст като пелерина от огън. Очите ù, пъстрозелени, винаги замечтани, често шареха из гората. Рокличката ù на цветя ù стоеше като шита точно по нея. Беше красива рокличка - бяла, карирана в синьо и в квадратите - цв ...