Все още лято - трети септември 1993 година, петък. Рая се върна по-рано от работа - към 20.30 часа. Тя беше бизнес дама и работното й време беше денонощно. Работата й беше много, нямаше зад гърба си никого - нито партньор, нито партия. Тя вярваше в себе си, в съдбата си и най-вече в Бог, но в никакъв случай в религията до фанатизъм. Имаше си нейна теория. Тази вечер се чувстваше леко и спокойно, не беше уморена. Прибра се в подредения си дом, винаги чист и много уютен. Живееше със сина си, но той беше вече пораснал - момък за женене, хубавец, весел, все търсеше приключения, харесваха го момичетата и той не си поплюваше, въртеше ги по две, по три. По това време отсъстваше от къщи, беше някъде с приятели.
Рая се изкъпа и преоблече – черен копринен клин, а над него жълта рокля от трико, на която ресните започваха от края на бедрото й. Обличаше се модерно, по-младежки, но винаги стилно, слагаше по-малко и от кокетството. Тя изглеждаше много по-млада от възрастта си, не повече от тридесет г ...