13.06.2021 г., 21:38 ч.  

Фокуси 

  Проза » Разкази
838 0 6
6 мин за четене

Времето беше хубаво. Приятна съботна вечер. След топлия ден, слабият полъх на хладния бриз се промъкваше между потока от хора по Витошка, разведряваше и ободряваше. В седем вечерта върволицата от хора беше нестихваща - мъже и жени, облечени добре, се разминаваха по улицата, влизаха в заведенията или в магазините отстрани. Малка част от хората се спираха за малко пред рок музикантите при Витошка, откъм страната пред НДК. Там свиреха цигулар, китарист, и барабанист с малък тимпан, удряйки отвреме-навреме пилонът на уличната лампа за блазозвучие и за ефект. Хората се спираха, заслушваха се след това оставяха по някоя монета в кутията пред музикантите.

Разбира се по Витошка имаше и просяци. Някои бяха толкова колоритни, колкото уличните музиканти, други бяха сиви - например трите ромски деца, с износени дрехи и мръсни лица, на по осем-девет-или-десет години, които се спираха от преминаващ на преминаващ човек и молеха за стотинка. Рядко някой даваше милостиня, но децата не се отчайваха. За тях просенето - поне така изглеждаше отстрани, беше по-скоро игра, удоволствие, въпреки, че това не беше не така за хората, около които децата се скупчваха и молеха за пари. Тогава "жертвата", заобиколена от тримата малчугани винаги се бъркаше за портмонето си - ако не за да даде милостиня, то за да се предпази от това пари да не му бъдат отнети, въпреки намерението му. 

За момент децата се разсеяха от просията. Минаваха пред мястото, където беше застанал фокусникът Кейшу Исава - японец илюзионист, който кой знае как се беше озовал в България. Каква ли беше неговата история, през какви ли пътища беше минал, не бе ясно. Не е ясно това ли бе и името му - все пак японските имена са трудни за запомняне - дори и ако да си имаше малък знак с името и акаухта си в Туитър, Инстаграм и Фейсбук. 

Кейшу - ако така беше името му - беше в по средата на представлението си - правеше карта да изчезне и после да се появи в ръцете на момченце с червена шапка, после сложи малко червено топче в шепите на едно момиченце и когато то ги разтвори вътре имаше цял куп от тях. Въобще Кейшу успяваше да задържи вниманието на малките си зрители, а и на само на тях - родителите им ахкаха и пляскаха наравно с децата си на изкусните трикове. 

Кейшу помоли едно дете да хване в шепата си банкнота от пет лева и след като я загърна няколко пъти ипосле да я отгърне отново. Банкнотата се беше превърнала в такава от десет лева. Всички в малката група от хора, събрали се около фокусника въздъхнаха - не всеки ден пет лева се умножаваха по две. така лесно На малките деца-просяци този трик направи най-голямо впечатление от всички фокуси досега. Особено се впечатли най-млкото момиченце от тях. Навид мръсно, облечено в износено червено анцугче, захапало кравай хляб, детето смело се приближио до фокусника.

- Може ли и аз? - каза момиченцето високо. На Кейшу не му се занимаваше с просячето, струваше му се че беше лошо за представлението да намества просяци в него. Ако беше до него те по-добре като с фокус си останеха невидими. Кейшу се смути. Той направи няколко други фокуса, но просячето го преследваше, гледаше го в ръцете и гонеше публкиката. Японецът се опита да изпъди детето, както се гони гълъб:

 - Къши, къши…- проговори на развален български и махна с ръце, сякаш гонеше ято птици. Момиченцето отстъпи, но не се отказа да го следва. Кейшу опита друга тактика. Взе халка и я направи да лети така, че да се надене върху протегнатото нагоре кутре на детето. Тълпата се забавляваше. Фокусникът беше майстор, но това не беше най-интересното. Проблемът му с мърлявото момиченце беше доста развеселяващ. 

Кейшу се видя в чудо. Изправи гръб, погледна момиченцето и попита със страдалчески глас:

- Какво иска?

- Направи трикът с парите. - отговори детето веднага, гледайки фокусника в очите предизвикателно.

Кейшу се предаде. 

- Застане тук. - каза той на детето. После показа на групата хора наоколо шарена кърпа. Напъха я в свития юмрук на детето.

- Отвори ръка - каза Кейшу. Момиченцето бавно отвори ръка - там на мястото на кърпата имаше банкнота от пет лева. Кейшу понечи да я вземе, за да довърши трикът си, но момиченцето се дръпна назад. Сред смеха на публиката, то се шмугна в потока от хора и се изгуби нагоре по посока към НДК.

Кейшу остана леко страснат от този хомер, но бързо се съвзе и каза :

- Пуф! Пари изчезнал! - наоколо се раздаде смях.

По нагоре момиченцето се обърна да види дали някой не я следва - включително и някой от другарите ѝ. Като се увери, че такъв няма се огледа наоколо. Отстрани беше мазагинче за продажба на сладолед. Тя се приближи и си поръча:

- Един голям сладолед във фунийка - вишна! - каза важно. Очите на младата жена зад тезгяха изледаха момиченцето подозрително отгоре-додолу, спирайки се на пробитите маратонки и износения анцунг, без да пропускат нищо от непредставителния ѝ вид .

- Пари имаш ли? - попита тя.

- Да - каза момичето и показа петте лева. 

Жената се огледа наоколо, сякаш трябваше да попита някой дали да продаде сладолед на детето и като не намери помощ от забързаните си колеги, взе голяма от удобно подреденит фунийки пред нея и я напълни със сладолед. 

- Три и шейсет - каза продавачката след като премери фунийката със сладоледа.

Момиченцето гордо сложи петте лева на тезгяха. 

- Ето! 

Продавачката ги взе и отвори касовия апарат, но преди да ги подреди при другите петолевк банкнотата се разпадна на малки късчета. 

- А! Те са фалшиви! - каза тя и погледна момичето изненадано. За момент двете се гледаха учудено, но момиченцето реагира по-бързо. Протегна се и грабна сладоледа. После побягна и се шмугна обратно в потока от хора.

- Крадла - рече тихо продавачката, но все пак не извика по-силно. Беше само един сладолед. Имаше и други клиенти, на които трябваше да се обърне внимание. Още повече си каза - начинът, по който парите изчезнаха си беше един вид фокус, заслужаваше си сладоледа.  

© Роско Цолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знам, не е първият ти, който чета. само те подсетих.
    И аз така.
  • Хареса ми!
  • Мерси за коментрите! Редактирах разказа. Аз ги пиша на прима виста и ги слагам късно вечерта, когато не съм много в час и винаги после се налага да ги редактирам.
  • Haresa ми разказът!
    Но целят има нужда от редакция.
  • Готин разказ, колега. Оправи петото изречение, че е пълна каша. Надявам се носиш на критика...и на тухли четворки...и на пиене... Ако не - здрави да сме.
  • Харесват ми стила и настроението на разказите. Усещат се! Поздрави!
Предложения
: ??:??