Фокуси

Фокуси
 

Беше приятна съботна вечер. След топлия ден, слабият полъх на хладния бриз се промъкваше между потока от хора по Витошка, разведрявайки пешеходците. В седем вечерта по пешеходната зона на улицата имаше върволицата от мъже и жени, облечени добре, кито преминаваха нагоре-надолу, влизаха в някое от могото от заведенията или магазините по улицата. Малка част от хората се спираха за малко пред група музиканти, намерили място откъм страната пред НДК, под улична лампа. Групата комбинираше няколко несъвместими на пръв поглед инструменти: цигулка, електрическа китара, флейта и малък барабан, като барабанистът удряше отвреме-навреме пилонът на уличната лампа, както за блазозвучие, така и за допълнителен ефект. Пешеходците преминаващи пред шарения квартет понякога се спираха, заслушваха се, някои оставяха монета в разтворения калъф на китарата пред групата и после продължаваха надолу по улицата.

Разбира се, по Витошка между хората излезли на разходка се прокрадваха просяци. Някои бяха толкова колоритни, както например уличните музиканти, други можеха да се опишат като сиви - например трите ромски деца, с износени дрехи и мръсни лица, на по осем-девет-или-десет години, които се спираха от минувач на минувач и молеха за стотинка. Минувачите рядко даваха милостиня, но децата не се отчайваха ни най-малко. За тях просенето - поне така изглеждаше отстрани, беше по-скоро игра, въпреки, че това не беше така за хората, около които децата се скупчваха и молеха за пари. Тогава жертвите, заобиколена от тримата малчугани винаги се хващаше за портмонето си - ако не и за да даде милостиня, то за да се предпази от това пари да му бъдат отнети, пряко намерението му. 

Децата-просяци, носени подобно на кораб без платна надолу по течението на пълноводната Витошка се озоваха пред фокусника Кейшу Исава - японец илюзионист, който кой знае как се беше озовал в България. Каква ли беше неговата история, през какви ли пътища беше минал, за да се озове на точно това място, в тази топла Майска вечер, не бе ясно. Не е ясно това ли бе и името му - все пак японските имена са трудни за запомняне и произнасяне - въпреки, че японецът си имаше малък знак с името и акаунтите си в Туйтър, Инстаграм и Фейсбук, който ясно казваше, че точно това бе името му и никакво друго, или поне така се изписваше на английски. 

Кейшу - ако така се пишеше на български името му – беше по средата на представление - правеше карта за игра да изчезне и после да се появи в ръцете на момченце със синя шапка. След това илюзонистът сложи малко червено топче в шепите на едно момиченце и когато то ги разтвори вътре имаше не само едно, а цял куп топчета. Общо-взето Кейшу успяваше да задържи вниманието на малките си зрители, а и на само на тях - родителите им ахкаха и пляскаха наравно с децата си на изкусните трикове. 

След това Кейшу направи фокус, които привлече неимоверно много вниманието на малките просяци. Японецът показа на групата от минувачи, спряла се около него, банкнота от пет лева и след като а сгъна няколко пъти и я сложи в шепата на малко момченце, след което го попита да духне в шепата си за ефект. След това момченцето разтвори шепа и подаде банкнотата на Кейшу, тоя я разгъна и всички наоколо видяха, че тя се беше превърнала в десетолевка. Сред малката му публика прозвучаха няколко леки въздишки - не на един или двама им се искаше да могат да направят същия фокус с парите в техните джобове. Особено се впечатли най-малкото момиченце от децата-просяци. Навид мръсно, облечено в износено червено анцугче, захапало кравай хляб, детето смело се приближи до фокусника.

- Може ли и аз? - каза момиченцето високо. На Кейшу не му се занимаваше с просячето, струваше му се че беше лошо да включва подобни главни герои в представлението. Ако беше до него те по-добре като с фокус си останеха невидими. Той се смути, направи няколко други фокуси, но просячето го следваше наоколо, гледаше го в ръцете и го нервираше. Японецът накрая се опита да изпъди детето, както се гони гълъб:

 - Къши, къши…- проговори на развален български и махна с ръце, сякаш гонеше ято птици. Момиченцето отстъпи, но не си тръгна. Кейшу опита друга тактика. Взе малка шапка, сложи я  на главата на детето, после ч взе, обърна я и от нея извади букет с цветя, които подаде на просячето. То обаче отказа да вземе цветята, още повече, че бяха изкуствени. Тълпата се забавляваше. Фокусникът беше майстор, но това не беше най-интересното. Проблемът му с мърлявото момиченце, което го преследваше си беше по-голямо забавление от който и  да е фокус, който Кейшу можеше да измисли. 

Японецът се видя в чудо. Спря за момент с фокусите си, погледна момиченцето и попита със страдалчески глас:

- Какво иска?

- Направи трикът с парите. - отговори детето веднага, гледайки фокусника в очите предизвикателно.

Кейшу се предаде. 

- Застане тук. - каза той на детето. После показа на групата хора наоколо шарена кърпа. Напъха я в свития юмрук на детето.

- Отвори ръка - каза Кейшу. Момиченцето бавно отвори ръка - там на мястото на кърпата имаше банкнота от пет лева. Кейшу понечи да я вземе, за да довърши трикът си, но момиченцето се дръпна назад и бързо се шмугна в потока от хора по Витошка, последвано от смеха на публиката на фокусника и после се изгуби нагоре по посока към НДК.

Кейшу остана леко страснат от този номер, но бързо се съвзе и успя да отрейгира за фокуса си, който бе завършил така изненадващо. 

- Пуф! Пари изчезнал… 

По-нагоре по улицата момиченцето се обърна назад. Като се увери, че никой не го преследва се огледа наоколо. Видя мазагинче за продажба на сладолед. Момиченцето се приближи до витрината на магазина.

- Един голям сладолед във фунийка - вишна! - каза важно детето. Младата жена зад витрината изледа момиченцето подозрително отгоре-додолу, спирайки се на пробитите маратонки и износения анцунг, без да пропуска нищо от непредставителния му вид.

- Пари имаш ли? - попита тя.

- Да - каза момичето и показа петте лева. 

Жената се огледа наоколо, сякаш трябваше да попита някой дали да продаде сладолед на детето и като не намери помощ от забързаните си колеги, взе една от удобно подредените фунийки пред нея и я напълни със сладолед. 

- Три и шейсет - каза продавачката след като премери фунийката със сладоледа на малко кантарче поставенои на витрината.

Момиченцето гордо сложи петте лева на тезгяха. 

- Ето! 

Продавачката ги взе и отвори касовия апарат, но преди да ги подреди при другите петолевки банкнотата се разпадна на малки късчета. 

- А! Те са фалшиви! - каза тя и погледна момичето изненадано. За момент двете се гледаха учудено, но момиченцето реагира по-бързо. Грабна сладоледа, след което побягна и се изгуби обратно в потока от хора.

- Крадла - рече тихо продавачката, все още изненадана. Е, какво пък, реши тя - беше само един сладолед. Имаше и други клиенти, на които трябваше да се обърне внимание. Още повече фокус с парите си беше добър - заслужаваше си един сладолед.