Фрагмент
...
Възпротивявам се, по-решителна и от острието, разсичащо въздуха, срещу „реалността“. И тя се огъва по мое желание. Създавам я с погледа си. Очите ми рисуват съществуващото. Както аз го искам. Мисълта ми диктува времето. Притежавам всичко и всички. Но добронамерено. Аз съм сила, мощ, енергия, космос, хаос. Аз съм всичко и всичко съм аз. Аз съм съзидател, защото не бих разрушила. Това е истинската сила! Колкото повече имам - толкова повече дарявам, защото знам - че не го притежавам, а съм го заела от този, в чиито шепи го поставям. Той очаква мен и дори не го съзнава. Аз също го чакам - да дойде и приеме своето, което е мое. И после да го предаде на свой ред.
Енергията е гълъб. Въздух през решетката на метала. Амен!
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
