Газената лампичка
Отхвърлен писък на изкуствен нюанс на времето ни кара да се обърнем назад, за да прозрем мислите на неукия и словесната стойност на потока от думи на великия знаещ. И в този модел остава скрит и недокоснат несъвършеният, безславният, стъпканият, но не бездушен и безволев индивид, в който всичко е по детски чисто, непринудено и наивно просто. Този човек, който не живее за другите, а с тях, който не ламти за слава, а търси приятелско извисяване. Този човек, който не е против идеала на съвършенството, но често е несъвършен в своя идеал.
Всеки търси и припокрива в живота смисъла на онеправдания с болката на оправдания, странната философия на слепеца с неблагоразумната изтънченост на зрящия, силата на величието със слабостта на умопомрачената потъпкана действителност. Всеки е по своему велик, всеки иска да е болезнено силен и изтънчено изискан, без да си дава сметка на кого всъщност е необходимо това. Защото едва ли някой, който е естествен, е признат. Едва ли някой, който ...