ГЕЛМЕТА*

          Случи се през май 1988г., в квартал Виница. Той е населен с гагаузи и от местните всеки познава всекиго. Тъй като кварталът е с много добре развита инфраструктура и е близо до комплекс „Дружба” (днес „Св.св. Константин и Елена”), там се заселват много хора. А старите гагаузи са много бамбашка хора – ни се водят, ни се карат.

          На начална спирка съм и си чакам служебния автобус за „Златни пясъци”.

До мен две баби-гагаузки, чакат градския, натоварени с пълни кошници с цветя.

          По едно време заби камбаната на църквата. На умряло. Бабите се споглеждат и  едната пита:

          - Кой умрял, ма?  Някой от наш'те ли, или някой от гелметата?

          Другата обясни надълго и нашироко кой е покойникът:

          - А, варджията, ма! Ял снощи локум, задавил се и се задушил... От амеллик**, ма!

          Първата баба зацъка с език и прокоментира:

          - Ей, тез гелмета хич не мрат, ма!

           Та така... с Гагаузландия.

                                                                              Гелме* - преселник, заселник

                                                                              Амеллик** - лакомия, ненаситност