„Ле-лее! Много съм флуди, ма-маа!” – така пее любимият ми R285. Добро роботче е и често ми уцелва състоянията. Ей така се чувствам сега – „флуди”. Един вид - и във форма, и хубав, и готов да покори света. Кой съм аз ли? А бе, ти май наистина си от миналото? Аз съм Атлет Номер Едно на Слънчевата Система. Миналия месец спечелих Междупланетния Маратон. Продължи четиридесет завъртания на Земята около оста ù. Толкова ми беше нужно да подобря собствения си рекорд, без спирания за почивки. Изтощен ли? Абе, човеко, ти от кой век идваш? Двайсти ли? А, сега разбирам. Тогава сте карали само на амфетамините от 1936 година и анаболите от средата на 50-те. „Гадна работа” – нали така сте казвали тогава? Е, човеко от двайсти век, без ти самият да разбереш как, прескочи 400 години и – ето те при нас. Няма да те изгоня. Стой така. На, пийни си! Какво е това ли? Е-ех, двайсти век! На, гледай, и аз пия от него. У вас бихте го нарекли чай, но билките ги отглеждаме в парник, та са по-чисти от вашите. Така, сега да ти разкажа как става у нас това, с издържливостта. Ти май още не знаеш, но през двадесет и първи век, още в самото му начало, станало ясно, че пълната версия на човешкия геном се състои от 25 хиляди гени. От там учените положили основите на генната терапия. Най-просто ще ти го обясня така. Установява се, че някой ген е дефектен. Докторите обработват вирус – да го обезопасят и да вмъкнат в него желаните подобряващи гени. Променяли ДНК-то ли? Да, естествено, виждам, че си умен и ще проумееш. Минали се много години преди да се научат да контролират новите гени и това често им струвало човешки животи. Така например, през 2002 година, единадесет пациенти с инжектиран вирус развили левкемия, но без тяхната трагедия, както и без няколко други жертви, нямало да стигнат до най-важния момент – да потиснат гена НСР. Това, обаче, предизвикало нови проблеми. Увеличеният брой на червените кръвни телца водел до такова сгъстяване на кръвта в началото, че тя заприличвала на нещо като желе. Да де, ама учените не спели и постепенно, стъпка по стъпка, стигнали до усъвършенстването на този метод. Знаеш ли до какво доведе това? Ами ето ме мен – изключителна издържливост и мигновено възстановяване. Няма нужда да тренирам до изтощение и да се лишавам от личен живот. Даже имам време да уча и да разговарям с такива като теб. Хей, къде отиде? Да не би...”
...
Ох, добре, че намерих онзи тунел и се спуснах отново в моя свят! Започна да ми писва от бъбривия, нафукан атлет от бъдещето? Благодаря ти, Господи, че се чувствам изтощен! Всъщност, дали да не помисля върху всичко това, което ми каза фукльото? Фюрерът би бил много доволен, а материал за опити в концлагерите, колкото искаш!
17.10.2009 г.
© Весислава Савова Всички права запазени