Герой на нашето време.
Той, или тя. Има ли значение? Днес не е ясно какво е отгледала мама, докато човечето не стане пълнолетно. А, нашето човече беше във времето, когато беше пълно с желания и въпроси. Неориентирано, напращяло от физическа сила и адреналин. Трябваше първо да разбере дали е то, тя, или той. Мускулите му бяха в непрекъсната готовност за сблъсък. Значи, вероятно е той. Съществата с женски белези го привличаха. Значи е той. В главата му беше мътилка. Не се задържаше дори една мисъл. Това беше ли полов ориентир? Май не. Облечен в раздърпани дънки и тениска, нахлупил качулка, той се огледа за себеподобни. Наклякали до един ъгъл, група такива пиеха нещо. Той се приближи до тях. Тц. Май не бяха като него. Ама, приличаха. Малко по-нататък, на масичка, бяха седнали две същества, подобни на него. Но, облечени като жени, гримирани красиво, с хубави прически... Погледът му се закова на тях. Изглеждаха като прекрасни жени, но не бяха.
- Значи, решено! Събираме се, насрочваме дата, вадим разрешително и правим хепанинг!
- Кой ще свири и пее?
- Ами, муцка, трябва да е популярен, разкрепостен, и свързан с властта. Хем да привлече участници, хем да ни докара някой бос, дето да ни подкрепи...
- А! Че то такива колкото щеш! Ама, освен да пее и да се влачи по сцената полугола, трябва да може и поне две думи да може да върже! Нали трябва да представи каузата ни на боса?!
Стана му скучно. Не беше и като тия! Тогава? Загледа се в една кола, паркирана като цирей на сред пространството.
- Еха! Да беше моя! Малиии! Кво шях да я прая! - Приближи се до нея и я огледа. От вън, от вътре... Докосна я и тя писна! Веднага към него хукна бабанка. Лепна го за шията и изсъска: кво прайш, бе! Преди да разбере какво става, вече беше на земята, носът му кървеше, а ръката му беше счупена. Как болиии!
На другият ден, с гипсирана ръка, подпухнало лице, пълен с гняв, обида, неизяснена идентичност и стимуланти, се озова на площада. Хора щъкаха напред - назад, някои пиеха бира, други носеха плакати, трети седяха пред палатки... Оказа се пореден ден на протести. Както беше набрал, само за тук беше! Грабна няколко домата със здравата си ръка и ги хвърли! Ос - тав - ка! Ос - тав - ка! Нямаше представа защо му трябва нечия оставка, но му беше хубаво! Адреналинът и гнева се утаяваха. Никой не го нападна за това. Даже и други почнаха да хвърлят домати и да викат. Стана шумно. Страстта обземаше все повече хора и те започнаха да буйстват. С викове "оставка", те мятаха каквото докопат по сградата отсреща, по полицаите, които ги охраняваха, събаряха контейнери.... Беше опияняващо! Появиха се екипи на различни медии и започнаха да снимат. Тук и там навираха микрофони и камери в лицата на развихрилите се.
Да! Той беше такъв! Беше сред свои! Нямаше значение полът! Важно беше, че тук безнаказано можеше да мрази, да бъде гневен! Агресивен! Искаше само това! Да се освободи от гнева свободно! Никой не му пречеше да го прави! Всички го правеха! Всеки си намираше причина! Всеки искаше нещо! Не знаеше от кого, но го искаше! Определено, тази власт не им го даваше! Да си ходят! Щом не дават, каквото им искат, да си ходят! Ох, да им паднат в ръчичките! От къде накъде някой ще им пречи да бъдат каквито са?! Ама, не знаели какви са! И? Какво от това? Те искат да са точно такива!
Вечерта се прибра. Майка му шеташе. Искаше да оправи и да си легне. Уморена след напрегнатия ден, тя нямаше търпение да стигне спалнята. Стори му се толкова скучна! Глупава! Баща му беше вече отишъл на работа. Ега ти скота! На площада имаше живот! Свобода! А, тези, неговите, само за работа мислят! Почувства се важен! Значим! Той беше герой на деня! Хората на площада! Те бяха важни! Думите им се чуваха! Досрамя го от родителите му, но за утре му трябваха пари.
- Майко трябват ми пари!
- Колко, бе майко? Пред заплата сме.
Той гнусливо се смръщи!
- Дай стотачка!
- Че, от къде толкова? Казах ти, че сме пред заплата!
Отново го обхвана гняв! Как така няма стотачка?! Нали ходи на работа?! На него му трябват пари за утре! Там, на площада!
- Дай ми стотачката! - изръмжа той! А, в главата му се въртеше една мисъл: куха лейка! Аз съм толкова важен, а тя няма да ме слуша! Ще противоречи!
А, женицата се уплаши. Беше сама с този силен, гневен младеж! Да! Нейно дете, но... И мъжът и го нямаше... Какво стана със сладкото, ненагледно детенце?
Стана! То стана герой на времето си! Отгледано с любов! С всеотдайност! Вече пораснало, то изискваше тия неща със сила! Не го беше грижа дали ги заслужава! Искаше!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Привет, Лини! Много се радвам, че си прочела и коментираш! Да! Времето ни притиска! Нуждите, истински, или измислени ни притискат и изпускаме важни неща. А, може би, всеки спокоен период ни отпуска. Прави ни лениви и по-безотговорни. По-искащи и по-недаващи. Знам ли? Животът в мирно, спокойно време може да е спокоен, даже - скучен, но произвежда мекушави егоисти. Въпреки това, всеки иска са живее в такова време... В такова време има възход във всички сфери! Аз също искам спокойствие и предвидимост! Вече нямам сили за катаклизми!
-
" Баба ти да ти купи!... Не ме занимавай! Сега пия кафе...Не ми мрънкай, ето , отивай си вземи чипс, че ми омръзна да ми мрънкаш!"...Това са само част от реплики, които чувам ежедневно в парка и по кафенетата от родители на иначе " супер златни" и обичани от тях деца. Времето е такова,че доста от родителите са или изнервени,или изнурени от проблеми, работа, грижа за насъщния и неусетно изпускат нишката на родителството. Търсят начин да прехвърлят отговорността на някой друг. Наскоро четох един откъс за съвременните родители: " Майка вика след дъщеря си. Тя се спира и пита: "Да не съм се изпотила?" "Не!"- отвръща майката,- "Гладна си!"
Много показателен и обобщаващ е. Но и гените, средата не са всичко.Изборите са важни. Съзнателните. И дали детето е разбрало,че отговорността за тях е изцяло негова, а не на някого другиго. Поздрави, Марго! -
Да. Такова е времето. Те са наши деца. Поне, на нас, по-възрастните! Това значи, че не сме били отговорни родители. И... Те ще определят бъдещето на всички!
-
Ще ми се да беше гротеска, но... Образът е събирателен. Съветите на Стойчо са непознати за родителите на съвременната младеж у нас. Ние сме много близо до модела на скандивия. Холандия ли беше, с най-тежките закони за защита на детето? Четох, че вече страдали от последиците. Първото поколение, израсло така, не се справяло с живота на пълнолетни. Имало ниска самооценка и склонност към самоубийства. Не бива да се експериментира с децата! Благодаря за коментарите ви, Стойчо и Йони! Желая ви юного хубав ден!
-
"До пет години се дръж с детето си, като с цар. От пет до петнадесет години, като със слуга.От петнадесет години и след това, като с приятел."
Индийска древна пословица -
Е, ако се научат децата да искат, ще искат... Ако се научат и да дават, може и да дават, но пак не е гарантирано... Човекът иска да получава колкото може повече, а въпросът за това да дава не се върти много-много в главата му... Но за да дава, трябва да е научен да обича - обществото, хората, себе си. Трябва да е научен да бъде човек, да е отраснал в динамична среда, където има и предизвикателства, а не само дадености. Ако родителите само дават, а не оставят пред детето предизвикателства и задачи, естествено е то да се научи само да иска. Тъжна история, дано героят е повече гротеска, отколкото истински...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
