Събуждам се.
От онзи нервен сън, всъщност полусън... Заслушвам се.
Гершуин... Summertime" от "Порги и Бес". Една моя мечта. Да гледам операта на живо.
Ставам и паля цигара. Излизам на терасата. Чува се много по-добре. Джаз-опера посред нощ...
На отсрещната тераса виждам силует и огънче. Мисля си: Още някой като мен. Безсъние ли е или още не си е легнал след бурна нощ, любов...? Не го познавам. Живее в отсрещния блок, а не го познавам. Мъж ли е... или жена... Все едно... някой като мен - буден, или разбуден, или... тъжен, или толкова щастлив, че... Или е влюбен и чака утрото, за да види любимия си човек. Или...
Неволно вдигам ръката си за поздрав.
Силуетът ми отвръща на жеста.
Пушим. Тихо е. Само вариацията от "Порги и Бес".
Три часът и двадесет и една минути... и Гершуин...
http://www.youtube.com/watch?v=Y4MJHoI0CUk