Greg (Светослав Григоров)
105 1142
21.07.2009 г., 22:27 ч.

Големият ден не свършва 

  Проза » Разкази
2071 0 35
8 мин за четене

Големият ден не свършва

 

 

         Някой нежно прокарваше език по лицето ми. Беше ми толкова приятно, че не исках да отворя очи и да разваля магията. Представих си Мария по оскъдна нощница, която прозираше като нарязано в ресторант парче луканка. Гърдите ù напираха да разкъсат всякакви ограничения на материята и да излязат немирни и свободни като стачкуващи студенти. Две прекрасни създания, между които жадувах да положа морна глава и никога повече да не я махам от там. Не издържах повече. Отворих очи, за да изпия с поглед това природно съвършенство и видях тъжните очи на Арчи, вперени в мен, докато ме ближеше с език. После чух и суматохата, настанила се в апартамента, нахално като просяк в трамвай. Арчи излая радостно и престана да ме лекува, което ми позволи да установя визуален контакт със заобикалящата ме действителност. В стаята гордо се разхождаха две ченгета, а Мария смутено ги следваше. Надигнах тежко глава от леглото, в което лежах и казах:

- Какво става тук?

Мария заряза веднага ченгетата и дотича при мен. Това толкова ми хареса, че без малко пак да припадна. Май бях изпаднал в беда герой. Реших да се придържам твърдо към тази роля.

- Добре ли си, Грег? – запита тя – Много се притесних.  След малко щях да викам „Бърза помощ”.

„Моя е” – казах си – „Твърдо моя”.

- Нищо ми няма. – отговорих на глас – Само леко одраскване. Просто се подхлъзнах на плочките. Много добре си ги измила, иначе щях да го ступам този неандерталец. Той къде е?

- В болницата. – каза и добави, виждайки учудения ми поглед – Арчи го нахапа здравата.

         Обърнах се към моя спасител и го погалих благодарно по главата. Той само това чакаше. Излая доволно и взе да маха с опашка. Тръгна отново да ме ближе, но успях да възпра тази негова идея в зародиш. Арчи беше пич, та дрънкаше. С него нямаше как да загазя. Зарекох се да го черпя пържола с бира. В този момент едното ченге реши да се включи в малката ни сплотена група и да развали купона.

- Трябва да отговорите на няколко въпроса. – каза авторитетно то.

- Не виждате ли, че е зле? – защити ме Мария, като вълчица малките си. Боже, тази жена беше моя. Милосърдието е първата крачка към голямата изпепеляваща любов, за която бях чел само по романите. Смело реших да се впусна в този латиноамерикански сериал и казах твърдо, както се полагаше на главния герой.

- Спокойно, скъпа! Те само си вършат работата.

Тя не ме погледна накриво заради „скъпа”, което си беше кош от центъра за моя отбор.

- Слушам ви. – обърнах се към ченгето. Арчи също се обърна и го загледа очаквателно. Полицаят за миг се притесни, но после се сети, че носи пагони и трябва да се държи като шеф.

- Трите ви имена. – обади се той, за да върне авторитета си.

Казах му ги.

- Какво точно се случи?

Обясних му накратко, за да не навлизаме в подробности. Исках да го разкарам по-бързо и да остана насаме с Мария.

- И къде точно ви удари? – продължи да ми задава умни въпроси.

- По лицето.

- И как точно?

- Точно с ръка.

Този очевиден отговор явно нещо го изнерви, защото каза заплашително:

- Не ми се прави на интересен, че ще те затворя в районното, та да ти дойде акъла.  

- Как не ви е срам? – обади се Мария преди да успея да реагирам. – Той е пострадал, а не престъпник.

         Ей, тази жена все повече ми харесваше. Арчи също наостри уши, усещайки, че става нещо нередно и хвърли заплашителен поглед на ченгето. Аз реших да успокоя ситуацията и да сложа ред преди нещата да са излезли от контрол.

- Ти ме арестувай – казах – После аз ще те скъсам от дела, за да ти дойде акъла, щото съм адвокат. Ясни ли са сега нещата?

         Ченгето не беше очаквало такава масова офанзива и взе да бие отбой.

- Ама аз исках само да изясня нещата. Нищо повече. Извинявам се, ако сте ме разбрали погрешно.

         Вече не се правеше на страшен, но справедлив полицай.

- Явно поради ситуацията имаме проблем в комуникацията, който мисля, че вече разрешихме. Сега ще ни оставите ли сами. Утре ще дойда при вас и ще дам показания. Става ли? – рекох успокоително.  

- Ама, разбира се. – съгласи се с облекчение той - Утре ще изясним всичко.

- Точно така. – потвърдих – Сега искам да си почина. 

         Ченгето подбра колегата си и напусна местопрестъплението с бързината на подплашен заек. Най-сетне останахме сами. Погледнах Мария. Стресът, който бе преживяла, се отразяваше като виагра на сексуалното ù излъчване. Косата ù беше леко разрошена, но само колкото да подчертае съвършените черти на лицето ù, като светлосянка в гениална картина. Роклята ù бе намачкана и набрана, така че да сервира изваяното ù като от скулптор тяло  на ценители като мен. Адреналинът в погледа ù палеше пожари в мен, които и цялата команда на столичната пожарна не биха угасили. Между нас прехвърчаха искри, като от кабел с високоволтово напрежение. Едвам се въздържах да не ù се нахвърля като първичен, уважаващ нагона си мъж. Спря ме само кавалера в мен и чл. 152 от Наказателният кодекс, визиращ изнасилването.

         Мария първа слезе на земята. Това жените го умеят по-добре от мъжете и каза:

- Искаш ли нещо за главата?

- Само водка с много лед и резенче лимон.

- Мисля, че и аз имам нужда точно от това лекарство. – каза тя и стана.

Не. Това беше моето момиче. Бях готов да понеса още няколко удара от четирикрилни гардероби, но да я притежавам. Докато тя наливаше водката, аз си мислех за семейство, деца и всички такива неща, които говореха, че един мъж е влюбен и загубен безвъзвратно. Дали пък този не ме беше ударил много по-силно отколкото предполагах.  Ако е така, ще му представя сметката за развода.  

         Мария донесе водката и ние се настанихме около масата като щастливо и задружно семейство. Арчи подскачаше около нас и напираше към водката. Стана ми терсене за него. Все пак момчето ме бе защитило. Реших да се жертвам и аз  и казах с риск да проваля всичко:

- Ще му сипеш ли малко бира на Арчи?

Мария ме погледна учудено, като майка, която научаваше, че дъщеря ù не е вече девствена и каза:

- Ама той не пие.

- Снощи на мача го черпихме малко бира и трябва да знаеш, че много му хареса. – съобщих и заочаквах да бъда грубо порицан и изгонен веднага от жилището ù.

- Сериозно ли говориш? – невярващо запита Мария.

- По-сериозен съм и от Папата по време на Великденската литургия. – казах и мислено взех да си стягам багажа, но пък Арчи заслужаваше това.

Мария се засмя звънко, като планински поток, и сърцето ми веднага намали оборотите.

- Ще ме скъса това момче, а аз се чудех къде ми изчезваше бирата от чашата. По едно време си мислех, че халюцинирам, а той се е грижел за нея.

         Я го гледай нашия! Той бил скрита лимонка. Стар пияч, отдавна, а аз си мислех, че е новобранец. Веднага ми се качи с няколко степени в скалата за съвършеното куче. Мария стана и му наля бира в купичката. Арчи веднага я  подхвана стилно като Джеймс Бонд в петзвезден ресторант.

         Погледнах Мария със замъглен от удара и любовта поглед и казах:

- Наздраве! Най-сетне сме сами и необезпокоявани от никой. Дълго чаках този момент.

- Наздраве! – отвърна – И аз го чаках дълго. Благодаря ти, че ми помогна.

Чукнахме се. Отпихме. Тя - скромна, елегантна глътка. Аз - дълга, безотговорна -

руски стандарт. Гледахме се и се изпивахме с поглед. Тук се случваше нещо, за което от два дена хвърлях боб с упоритостта на професионална врачка. Исках я. И тя ме искаше. Оставих бавно чашата на масата. Тя остави своята. Прегърнах я нежно като летен вятър и впих устни в нейните. Имаха вкус на водка с лимон. Това окончателно ме довърши. Продължих с амбицията на млад технократ. Тя отговаряше с отзивчивостта на ученичка.  Нещата бавно и полека излизаха извън контрол, а полицията си беше тръгнала вече.

- Нека загася лампите. – промълви Мария и стана.

И срамежлива. Кой да очаква това? Една жена винаги може да те изненада, така че да останеш с отворена уста. Ама ние мъжете май все така го караме.

         Тъмнината ме обгърна, но това не попречи на Арчи да продължи да си пие бирата. Някъде в мрака, който ме обгръщаше, чух познатият и стимулиращ звук от падащи дрехи.

- Ще дойдеш ли? – каза Мария с глас, който подкоси колената ми като коса.

- Твой съм. – отвърнах в стил Ромео и спринтирах към леглото. Точно в този сюблимен момент нещо ме спъна и се озовах по лице на пода. Главата ми издрънча кухо като войнишка манерка.

- Какво стана?

- Малко препятствие по пътя. – отвърнах – В тъмнината не го видях. Идвам.    

         Най-сетне бях в бленуваното легло и в жадуваните обятия. В този момент Арчи зави на умряло, сякаш са вкарали гол на любимият му отбор. Опитах се да се съсредоточа, но не се получаваше. Мария също схвана ситуацията и извика.

- Арчи, млъкни!

Той обаче продължаваше да вие като сирена по време на война. След малко се разтресе и блокът, а аз дори не бях започнал. Все пак реших да изясня ситуацията и съобщих.

- Мила, това не е от мен.

Мария се засмя и каза:

- Знам. Има земетресение. Да бягаме!

Станахме с бързината на войници, избиващи по тревога и се втурнахме към вратата, обличайки се. Мислено проклинах Марко, който явно се беше развихрил след поредната суша. Защо все на мен, мамка му?

 

© Светослав Григоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да дълъг ден се оказа, но пречките само амбицират повече гл. герой. Да видим до кога. Благодаря ти.
  • Още малко и ще те нарека Марко Тотев! Но ти не се отчайвай! Пожелавам ти този ден да не свършва - печелим читателите ти!
  • Нели, Арчи като стопроцентов мъж употребява Каменица светло. Любимата му бира. Ама гледам и ти си хвърлила доста изследователски опит в опознаването на марките бира. Браво.
    Кремена, аз нося на двойки и на тухли четворки, така че ми е през водката, но като се правиш на мъж прави го както трябва. За това ми е думата.
    поздравления от мен . Вече ми замерисва на море и скоро ще отлетя към топлите страни.
  • Грег, Нали Каменицата е само за мъже?
    Аз си падам по Старобрно, Старопрамен, Шуменско малко, Бургаско светло и дори Ариана - избор има богааат!
    А пропо, коя е любимата марка на Арчи?
  • Двойката е (евентуално) защото разказът от самото начало е предсказуем - някой "прокарва език"... и логически свързано с Мария... това си е Арчи. И т.н. Как да не го напише (същото) на две природно съобразни хапки и "двойкаджията".
    И друго ми преминава през (няма да казвам какво, че липсва в момента)
    Този, който е писал двойка, просто не е искал да се обоснове! Това е в неговото право да го направи, след като в този сайт съществува оценяването на дадено произведение спрямо оценки! (освен коментари)
    Грег, едва ли това може да те трогне, м?
    Поздрав!
  • Аз също нямам претенции за двойките,написани под мои произведения.Просто щом видя такава оценка поглеждам за аргументация. Иии..няма..Подмолничко!!Скритичко! Не можем да се обосновем?!?.. Двойката е импулс,необясним....
  • Нели, ти си психологът. Ти ще кажеш. Аз определено се забавлявам с такива потайни бракониери. Това да е проблемът.
  • ето..и тук.. защо ли хората, които слагат двойки нямат доблестта да застанат и да кажат. Ето: Не ми харесва разказа! Мисля,че ...защото..и затова пиша 2..
  • Нели, мисля, че темата, която си избрала е сериозна и отговорна, но мисля, че ще имаш успех с нея.
    Абе какво имаш против каменицата. хубава бира. лично съм я дегустирал.
  • Грег, сериозно ме замисли дали да не се захвана с философски труд на тема:"Влиянието на пържолите и бирата/ Без Каменица!/ върху изграждането на стабилни и трайни взаимоотношения от любовен тип"
    Естествено, имам предвид отношенията ви с Арчи, на които нищо не е в състояние да попречи, дори природни бедствия като четирикрилни гардероби , земетръси и пр.
    Все пак - късмет и с Мария!
  • Магдалена, благодаря ти.
    Илияна, много ценя мнението ти и ти благодаря за благородната завист.
    Севделин, Павлина благодаря ви за добрите отзиви.
  • Смях се до сълзи!
    Браво, Грег!
  • Имаш особено чувство за хумор, за което благородничко ти позавиждам малко. Усмихна ме! Благодаря! Поздрави!
  • усмихна и мен...
  • Хей, Денисса благодарско. Ще се стараем, както се казва в армията.
  • Ха-ха, сълзи от смях ми излязоха!
    Майстор!!!



    Апропо, Марко е виновен и за глобалната суша и за световният глад, питай го!
  • Хей, Марияна пази работата, че броди свeтовна икономическа криза. Привет на Кейптаун.
  • хахахаха ще ме уволнат заради теб. Поздрави
  • Жули, благодаря. Забавлението е солта на живота.
    Светлана, поздрави и на теб и благодаря, че намина.
    ВаньоМ, знам аз на коя струна да засвиря, макар че не съм музикален.
    Ева, хубавите работи стават бавно, така че търпение му е майката. а тоз, който драска е незадоволен комплексар, но проблема е изцяло в неговия телевизор. Мен лично ме забавлява.
  • Мдаа,хубавите работи стават бавно и не винаги.Отново сексът е миражКакво пък,чакаме продължението и отново ако има Фата,опс адвокатска (х)фатка под кръста,ще мина на лимонада и сълзи
    П.П.Кой тоз дето пише тук по-малко от 6,все разваля впечатлението.
  • Виртуозно си засвирил по една от нежните струни на дамите ( склонни сте да изпитвате съжаление, уважаеми ). ... Обаче, песа е от твоя отбор. Нека й на съседката, като е разсеяна.
  • ...да завие Арчи,преди земетресението))))))))))))))! Поздрави сърдечни!!!
  • Земетръсно... с фина еротика. Забавлявам се!
  • Надежда, благодаря ти.
    Нели, на жената отдавна съм дал червен картон, така че нищо няма да научиш. Както споменах вече еротиката е в изпотената чаша водка, в която закачливо си играят три бучки лед и резенче лимон.
    Марко, брат наздраве и от мен и внимавай с кубинките. Носят се слухове, че са мъжемелачки. Повече от трета степен земетръс не искам.
    Весислава благодаря ти за оценката. Усмихна ме и мен.
    Деси, любовта винаги е красива независимо от финала. Благодаря.
  • Много нежна любов си описал Грег и независимо от финала чувствата на героите са истински и красиви.
  • Е, много е хубаво! Поздрави, Грег.
  • Грег, искрено съжалявам, брат.Секса и заметресението си приличат по това че:"... никой не знае кога ще стане , колко ще клати и дали няма да повтори".Не се безпокой. Баба Яга видя в бъдеще ти, че ти и съседката ще се гушкате спокойно, докато Марко излежава присъдата на кубинския бряг с две мацки с големи боми . Те ще му държат пурата докато пуши, защото ръцете ще му са заети с питиетата. Наздраве Грег !
  • Знаеш ли, Мия!Изучавам профила на Грег,( трупам матриал) понеже се каня да го правя главен герой в любовен разказ с блондинка. НО!! като гледам как ловко бяга от еротичните сцени- ами как да го опозная откъм тази страна.после извинения; суша, Марко, полицаи, водки... Ще взема да се обадя на жена му за информация.. От нея по- сигурен източник няма.
  • Смях се от сърце!
    Поздравче на Арчи от Рекс!
    Без Арчи.......
  • Мая, Марко е виновен по презумция. Щом е в Америка да си бере гейлето. Ние тук удържаме до седем по Рихтер.
    Мария, винаги пропускам прогнозите, особено ако зависят от сушата на Марко.
    Петя, благодаря. все си мисля, че ще стана голяма работа, а сега съм малък и неопитен.
    Кремена, на твоето търпение разчитам. На края само ти ще ме четеш.
    Нели, на мен ми спираха тока на времето по средата на други работи, но не се оплаквам. тогава аплодирах Енергото.
    Миа, глобалното затопляне, както знаем всички е виновно за проблемите в този свят. Няма две мнения.
    благодарско на всички взели отношение към моите екзистенциално проблеми.
  • Маркооооооооооооооооооо!! Стига с тия катаклизми! Провали на Грег Големия Ден ! На мен ми спряха тока, по средата на коментара... Ама вие в Америка...
  • хехехе*
    Е, хайде сега... Добре де, аз съм търпелива. (отново) Ще чакам заметресението да свърши! Ех...
    Марко!
  • Голяма работа си, Грег!!!
  • Грег, смях се с глас! Ами какво да кажа - не следиш прогнозите! Поздрави!
  • ахаххаха
    марко сега виновен
    ефектът на пеперудата?
Предложения
: ??:??