Гот ли е, или не е гот...
Експеримент
По „Форест Гъмп”
Като стане човек на неизвестен брой години, започват да му оредяват щорите… Забелязах го отдавна, но се правех на заета… в кошарата…
Щото от скоро изучавам една материя… за идиотите…
Хм… Хич не било гот да си идиот… Това не го казвам аз, това го е казал Форест. Много се впечатлих и много мислих по въпроса. Гот ли е, или не е гот. Така, де, всичко трябва да се обмисли. Щото баба така ми казваше. Ама най-напред, си рекох, трябва да проверя какво точно има предвид Форест и аз имам ли данни да стана идиот. Щото ми звучи много престижно. Ми ако вече съм? Неизвестна работа, трудна… Не посмях да питам никого, то това е много интимно нещо. А и да питам, не съм сигурна дали няма да ме вземат за идиот…пък аз да не съм…Не, няма да питам. Ще проверя по обиколния начин.
Обикновено на пубертетите казват, че са големи идиоти. Обаче аз не знам защо… Деца като деца, а и са ми симпатични, особено когато така се друсат в трамвая и всички подскачаме заедно с него. Голям купон. Ватманът крещи като побъркан, наборите вадят един див поглед и чак на мен ми става страшно. Почва се едно меле, всички висят и се люлеят като махалото на Фуко. Обаче на пуберите хич не им дреме, веселят се, аз също се веселя, докато някой по-набор от мен не ме сецне в ребрата. Тогава се стряскам и почвам да наблюдавам с изучвателна цел – кои са идиотите. Наборите, или пуберите… Ма трудна работа пак. Щеше да е по-лесно, ако се беше появила контрола, ама не съм много сигурна. Щото тогава се получават много идиотски ситуации и става невъзможно да се определи каквото и да е, камо ли кой от всичките е идиот. Става един такъв плазмен триъгълник, че хептен е невъзможно да види човек кой е най-острия ъгъл…
Като казах триъгълник, се сетих за ония, другите триъгълници, в които всеки от тримата се прави на идиот, ама не си признава нищо. И там не стигнах до някъде… Не можах да разбера нещо. Явно с триъгълниците е много трудно. Винаги съм имала проблеми с тях. Особено с Бермущерския. Колко неща ми изчезнаха там. И ни вест, ни в ръкав. И никой нищо не видял, особено щерка ми. Верно, че е пубер, ама мисля, май не е идиот, щото още не съм се ориентирала кво е това идиот. Гледа ме много така… как да кажа… абе, прилича на нормален поглед и ми вика – то, мамо, нали знаеш, и на мен ми изчезват нещата някъде и то светкавично, особено джобните. Верно, право е детето, щото съм чувала, че в Оня триъгълник всичко изчезва, не само джобните парички на децата, ами много други неща, ама най-много пари. И то откъде ли не – от пенсии, от банки, от разни каси там… дето лекуват идиоти… И никой нищо не вижда. Така е, право е детето. Жалко. Ама що пък жалко, нали нормално дете може да има майка-идиот? Не знам, ама много ми се иска да се окажа поне маааалко идиотче, щото, нали ви казах – звучи ми престижно. Щото като гледам много хора искат да се правят на идиоти, ама не мога да видя дали успяват. Май ги взимат да ги лекуват. Ама защо трябва да се лекуват, не знам. И кои са за лекуване – тия от касите, или тия, дето ги взимат за лечение, пак не знам. Ма аз май много работи не знам.
Хм… не било гот… Ех, Форест! Може и да не е било, ама сега… а кажи де… сега гот ли е, или не е? Като казах контрола, сетих се за един контрольор. Много му бях ядосана. Тогава не знаех как се познават идиотите. То и сега не знам, ама тогава хептен не знаех. Та, стоя си аз на спирката и си чакам транспорта. Автобус. Червен. А, не, май беше жълт. Да, жълт беше. Понасъбрахме се много чакащи и по едно време някой взе да вика, че сме били идиоти и сме търпяли тази идиотщина. Погледнах го, ама не го гледах много, щото оня не беше много за гледане. Почнах да гледам другите хора, обаче и те нещо взеха да бучат. Викам си – кво става тука? Аз нали съм зАплес, все мисля и пропускам големите купони. Май и тогава съм пропуснала нещо. Обаче автобуса не бях го пропуснала. И другите така казаха – не бил идвал от два чАса и половина. Значи не съм го пропуснала, щото аз чаках само от два чАса и десет минути. И хич не ми беше зле, ама оня ми ти народ като взе да свирепее, като взе да псува… Леле, верно се уплаших. Викам си – е, сега като дойде транспорта, да вземе да се появи и една контрола… сеир! Аз казах ли ви, че съм медиум? Ми познах. След неизвестно време транспорта дойде, фрашкан до тавана, ама ние всичките се качихме и се оказахме вътре. Много бяхме щастливи. Пубертетите и наборите така се бяха гушнали, че имаше абсолютно разбирателство и мир. Викам си – е те това ми беше мечтата, да видя един сплотен народ! И взех да гледам с умиление, ама само с едното око, щото другото ми беше затворено от крака на едно бебе. То, милото, така се беше впечатлило от тази прекрасна гледка, че беше емоционално премуртило и спеше блажено. Та, както си гледах умилително, чувам: „Билети и карти, моля!” Стресирах се, ама много. Развалиха ми умилението. Ма после се съвзех, щото се оказа, че това е истинска жива контрола. В 25 часА посред нощ! То няма нищо, де, ама оня като се развика по едно време – глоба! Всички млъкнаха, изведнаж народа се разсплотИ. Едни взеха да псуват контрольора, други плюеха нещастния безбилетен и безкартен човечец. Щото, къде в 25 часА посред нощ да си купиш билет? А и шофьора няма. Докато се водеха тези крайно цивилизовани разговори (не се сещам само от коя цивилизация бяха), ми дойде гениалната идея да проверя думите на Форест. Обаче не очаквах толкова бръз отговор, а и толкова неопределен. Идва контролата при мен и си знае своето – „Билети и карти, моля!”. Вместо да се извини, че ни притеснява и пътува, без да му е необходимо да стигне някъде, той иска билети и карти. Аз го гледам и нищо не казвам. Не защото нямам карта. Изучавам го. Той обаче не разбра с какво се занимавам и вика – глоба! Аз пак не казвам нищо и пак го изучавам. Той май се ядоса и ми вика: „На кво се прайш, ма, не си на 13 години!” И аз му викам:”Ми ти откъде знаеш?” Много ми беше заинтересувано как разбра, че не съм на 13 години. Взех да го изучавам още по- внимателно, щото ми стана симпатичен. А оня като взе да гледа и той едно изучаващо. Аз му се усмихвам, щото разбрах, че и двамата сме медиуми. А той взе да се промъква към вратата на транспорта и да вика: „Идиоти!” Транспорта спря, контролата слезе и хукна в обратна посока. Аз не успях да сляза. Много ми беше мъчно, щото не се изяснихме. Явно и той се интересуваше от идиоти.
Обаче после се оказа, че не само контролата се интересува. На следващата спирка се изсипа целия сплотен народ. Всичките ме гледаха още по-изучвателно. Аз пак се усмихвах, ама ония не се усмихваха. Само бързаха. Ама за къде и защо – не разбрах. Питах, ама те не казаха нищо. Само един пиян ми каза, че съм идиот…
Е, Форест, ти викаш не било гот да си идиот, ама аз си пътувах до дома съвсем сама в автобуса, шофьорът караше бързо… Кеф! ТаксИ.
Не знам дали е гот или не е гот да си идиот, не знам и дали съм идиот, ама тогава си ми беше гот.
Сега продължавам да изучавам тази материя.
Много интересна се оказа.
© Елена Гоцева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Смях се...кикотех се от сърце....страхотно е
))) -
Страхотно се разтоварих, докато четях... И аз се запитах - дали не е модно, изгодно и целесъобразно да си идиот (май е гот...) и да гледаш на всичко с известна доза хумор, щото иначе просто те премазват абсурдите и проблемите на обществото, в което живеем... И още въпроси възникнакнаха - Идиот и идеология - с общ корен ли са, или е съвпадение?
-
Виктор
Ти си и гений... това вече става любимата ми дума
Каним те с Форест на шкариди
-
БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
-
Поздрав!Честити да са ти и трите празника!
-
Щом си задаваш този въпрос вече е съмнително...И ми се струва, че нямаш данни, закъсняла си яко!!! Ама ако решиш да опиташ все пак, викни ме, аз съм полуидиот, та с мен ще ти е по-лесно, Ена!!!
-
Написано е в страхотен стил, някак си разговорен и земен. Имаш голям талант в писането!! Ако имаш възможности се възползвай от това.
-
Много ми харесва!!!Прегръщам те приятелко
-
Страхотно си вплела чувство за хумор и сериозните проблеми на прехода!
Поздравявам те! -
Абе, като се качиме в "Транспорта" и всички май ставаме идиоти
Чудесна трактовка! -
Всеки над ен- години, който не е забравил радостта от детството и се радва на света с широко отворени по идиотски /или детски/ очи е смятан за идиот. Па нека сме си идиоти. А стази перфектна ирония си съвременен Екзюпери, та дори и по- добра!!!
-
в свидната ни столица май всичси изучаваме тази материя, зорлеволно!
обаче ти си в по-горен клас... -
много гот!!!*
за другото не знам -
Поучително и готино, че то кой не си е задавал този въпрос...?
Лично аз гравитирам към "хамлетовския" отговор... "Да бъдеш или да не бъдеш", което си е пак(??) въпрос- но пък ти дава правото на свободен избор! Хайде, до нови срещи и ме дръж в течение,ако откриеш нещо ново... -
Готино е!
-
Добре, Ена, разсмя ме! Свежа трактовка на въпроса
-
Що е то, ИДИОТ?
Ами човек, пълен с идеи... осъществени или не, но все пак идеи.
А буквата "Т" на края означава творец, рационализатор.
Че как сега ша щракаме по клавишите ако ги нямаше ТЯХ? -
Той и Швейк е Идиот, ама много ми харесва. Май и аз искам да съм Идиот. Да си призная най ми е било гот, когато някой ми каже че съм голям Идиот. Тогава най се усещам Човек. А ако жена ме нарече Идиот чувствам, че живота ми не е минал напразно. Класическа тема ей!
-
Много сериозна тема си подхванала, Ена, но пълен напред! Не знам дали си идиот, но с тебе ми е гот!
Сещам се за един случай на 8-ми март преди години. Като съвестна гражданка помолих да перфорират билетчето ми, но съм го изпуснала и въпреки протестите на свидетелите контрольорът ме глоби с 2 лева. ИДИОТ! На пазара взех букет за учителката на сина ми и усмихнатата продавачка ми го подари, защото бил последен. Струваше 2 лева...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
