16.04.2024 г., 13:51

Грешен идеал

739 0 3
1 мин за четене

Веднага щом те усетих, знаех, че си недостижимата мечта, която съм си мислила, че ще срещна само в сънищата си. Просто всичко в мен потреперваше и казваше – ти си избрания. Толкова надежди ми създаваше едничката мисъл по теб, безсънни нощи, нереалистични представи и блянове, че не осъзнавах колко съм сляпа. Сляпа за реалния ти поглед, блуждаещ в друга посока, желаещ другата, дори отраженията, които търсеше наподобяваха на нея. Имаха нейните очи, усмивка или същите трапчинки, Каквото нямаше дори на милиметър при мен. Толкова различна и невидима за теб, а с представите, че си идеалния. Забелязваш ли два свята – толкова различни се пресякоха, но с погрешната представа. Аз, копнееща по теб и любовта ти, а ти заобиколен от любовта си и твоя свят, в който нямах място. Защо ослепях за този малък, но съществен детайл, като аз обръщам внимание дори на незабележимите неща? Толкова ли потънах в несвяст, че оглушах за думите ти, които крещяха "щастлив съм", но не и с теб. Не си е струвало и петте ни минути разговор, от които черпих само позитиви, а за теб е бил поредния разговор с една "побъркана" позната жена... Знаеш ли колко пъти се запитах "луда ли съм?" и продължавах с изкривените си чувства да парадирам, че си всичко за мен. Поставях те на невидим пиедестал, от който никой друг не можеше да се доближи, особено пък да те смени. За мен не съществуваше мисъл, от която да те премахна и да те премахне вятъра. Можех единствено да жадувам за теб и да ме кара да излизам от кожата си с надеждата един ден да ме погледнеш по същия начин и да пресечем пътищата си – заедно. Тогава слепотата, започна да ми се избистря, щом видях пръстена коленичил пред нея с най-красивия пейзаж и тя те показа на света, че си правилния ключ, водещ до душата ѝ  и отварящ любовта ѝ. Сякаш в този момент осъзнах какво съм пропускала да видя, какви изводи съм изграждала в мислите си за теб. Изведнъж усетих трясък, който преряза душата ми на две.За първи път сърцето ми се разпадна на части и биеше в посока, различна до този момент. Ти се превърна в грешния "идеал", който си създадох и заобичах безцелно. Моята неизживяна любов, довела до пагубното ми запознанство с любовта. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bebcheto bebe Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...