Apr 16, 2024, 1:51 PM

Грешен идеал

  Prose
741 0 3
1 min reading

Веднага щом те усетих, знаех, че си недостижимата мечта, която съм си мислила, че ще срещна само в сънищата си. Просто всичко в мен потреперваше и казваше – ти си избрания. Толкова надежди ми създаваше едничката мисъл по теб, безсънни нощи, нереалистични представи и блянове, че не осъзнавах колко съм сляпа. Сляпа за реалния ти поглед, блуждаещ в друга посока, желаещ другата, дори отраженията, които търсеше наподобяваха на нея. Имаха нейните очи, усмивка или същите трапчинки, Каквото нямаше дори на милиметър при мен. Толкова различна и невидима за теб, а с представите, че си идеалния. Забелязваш ли два свята – толкова различни се пресякоха, но с погрешната представа. Аз, копнееща по теб и любовта ти, а ти заобиколен от любовта си и твоя свят, в който нямах място. Защо ослепях за този малък, но съществен детайл, като аз обръщам внимание дори на незабележимите неща? Толкова ли потънах в несвяст, че оглушах за думите ти, които крещяха "щастлив съм", но не и с теб. Не си е струвало и петте ни минути разговор, от които черпих само позитиви, а за теб е бил поредния разговор с една "побъркана" позната жена... Знаеш ли колко пъти се запитах "луда ли съм?" и продължавах с изкривените си чувства да парадирам, че си всичко за мен. Поставях те на невидим пиедестал, от който никой друг не можеше да се доближи, особено пък да те смени. За мен не съществуваше мисъл, от която да те премахна и да те премахне вятъра. Можех единствено да жадувам за теб и да ме кара да излизам от кожата си с надеждата един ден да ме погледнеш по същия начин и да пресечем пътищата си – заедно. Тогава слепотата, започна да ми се избистря, щом видях пръстена коленичил пред нея с най-красивия пейзаж и тя те показа на света, че си правилния ключ, водещ до душата ѝ  и отварящ любовта ѝ. Сякаш в този момент осъзнах какво съм пропускала да видя, какви изводи съм изграждала в мислите си за теб. Изведнъж усетих трясък, който преряза душата ми на две.За първи път сърцето ми се разпадна на части и биеше в посока, различна до този момент. Ти се превърна в грешния "идеал", който си създадох и заобичах безцелно. Моята неизживяна любов, довела до пагубното ми запознанство с любовта. 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bebcheto bebe All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...