24.02.2019 г., 20:09 ч.

Грозните 

  Проза » Разкази
1672 3 9
6 мин за четене
От доста време я следя във Фейсбук. Чета постовете й, разглеждам снимките и видеата. Няма да е пресилено, ако кажа, че се чувствам задължен да я проуча подробно. За мен тя е нещо като мисия.
Казва се Катрин Зотева. Красива е. Големи, дълбоки, изразителни очи и съвършени черти на лицето. Хубава коса и кожа. Усмивка, в която няма как да не се влюбиш на момента. Вероятно е имала много обожатели.
Катрин Зотева обаче е съвършена само от кръста нагоре. Преди две години е имала нещастието да бъде пометена от камион на пешеходна пътека. Счупен гръбнак. Тежка парализа на двата крака. Сега е в инвалидна количка. Много жална гледка. Направо ти се къса сърцето, като гледаш изтънелите й, безчувствени крака.
На едно от видеата тя демонстрира как се прехвърля от леглото в инвалидната количка. Сложна процедура. Особено потрисаща е гледката как подхваща краката си и ги премества един след друг. Късове безжизнена плът, топящи се мускули. А стъпалата й висят, клюмайки унило в отговор на движението на гор ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Всички права запазени

Предложения
: ??:??