Feb 24, 2019, 8:09 PM

Грозните

1.8K 3 9
4 min reading

  От доста време я следя във Фейсбук. Чета постовете й, разглеждам снимките и видеата. Няма да е пресилено, ако кажа, че се чувствам задължен да я проуча подробно. За мен тя е нещо като мисия.

  Казва се Катрин Зотева. Красива е. Големи, дълбоки, изразителни очи и съвършени черти на лицето. Хубава коса и кожа. Усмивка, в която няма как да не се влюбиш на момента. Вероятно е имала много обожатели.

  Катрин Зотева обаче е съвършена само от кръста нагоре. Преди две години е имала нещастието да бъде пометена от камион на пешеходна пътека. Счупен гръбнак. Тежка парализа на двата крака. Сега е в инвалидна количка. Много жална гледка. Направо ти се къса сърцето, като гледаш изтънелите й, безчувствени крака.

  На едно от видеата тя демонстрира как се прехвърля от леглото в инвалидната количка. Сложна процедура. Особено потрисаща е гледката как подхваща краката си и ги премества един след друг. Късове безжизнена плът, топящи се мускули. А стъпалата й висят, клюмайки унило в отговор на движението на горната част на тялото. Контрастът е стряскащ. От кръста нагоре същинска манекенка, долу – пълно опустошение.

  Но Катрин не се предава. Събира пари за операция в Израел. Лекарите са й казали, че има надежда. И тя се бори и ще се бори, докато не се възстанови напълно. Мнозина й съчувстват и искат да й помогнат. Тя е герой, пример за всички хора с увреждания.

  Един ден решавам да се задействам. Обаждам й се и я моля за среща, за да обсъдим едно дарение. Тя се съгласява. Гласът й също е хубав, мек като кадифе. Уговаряме се да я посетя в дома й – тя рядко излиза, защото количката трудно преодолява разбитите плочки пред блока.

  Звъня на вратата. Минават пет минути преди тя да отвори. На живо е още по-красива. Усмихва се мило, завърта количката си на място и ме повежда към хола. Изглежда крехка, но ръцете й са силни.

  Предлага ми кафе, но аз отказвам, за да не я затруднявам. Вързала е косата си на опашка и гладкото й чело се е оголило по изключително очарователен начин. Иде ми да я целуна.

  – Е, за какво става въпрос? – пита тя и отпуска млаките си длани в скута. Краката й, напъхани в тънък памучен панталон, са застанали леко накриво, явно бързайки да ми отвори, не е имала време да ги намести добре. Пантофите й са смешни, със заешки муцунки на върха.

  – Проучих медицинските ви документи. Аз съм лекар – казвам.

  Очите й потъмняват от тревога, нервен тик разтриса лявата й буза.

  – Е и? – измърморва тя.

  – Гръбначният ви стълб е прекъснат. Няма начин да се постигне каквото и да е подобрение. Вие ще останете парализирана до края на живота си. Тоест е безсмислено да се набират средства. Но вие набирате чрез множество кампании. Колко прибрахте? Двеста хиляди, триста хиляди?

  – Знаех си, че някой ще ме спипа? – казва тя с въздишка и навежда глава.

  – Ако не бяхте инвалид, щях да ви отлющя един шамар. Мошеничка! Какво си мислите? Че няма да ви вкарат в затвора, защото сте парализирана? Как не ви е срам да лъжете така?

  Тя ме поглежда с насълзени очи.

  – Парите не са за мен.

  – О, я стига!

  – Наистина!

  – А за кого са?

  – За грозните.

  – Нещо не схващам…

  – Помагам на десетина човека, които не могат да съберат пари. За изкуствената става на една старица, за операцията от рак на едно момиче от село, за рехабилитацията на едно момченце с церебрална парализа.

  – И очаквате, че ще ви повярвам?

  – На мен пари не ми трябват. Моето… приключи, както казахте. За тях обаче има надежда. Но не са красиви като мен и не могат да се справят… не получават нужното съчувствие. Затова им помагам.

  – Така казвате вие, но…

  – Знаех, че ще стане така. Подготвих се. В онази папка са всички документи и сметки. Какво съм получила и за какво съм платила. Уверявам ви, че нито една стотинка не съм задържала за себе си.

   След половин час четене се убеждавам, че всичко е точно.

  Коленича до нея и слагам главата си в скута й. Странен жест, ще кажете, но точно това ми е дошло отвътре да направя. Тя ме гледа леко стреснато, но устните й потрепват в усмивка.

  – Моля ви, умолявам ви с цялото си сърце, не казвайте на никого! Още много хора се нуждаят от средства. Ако ме предадете в полицията, с тях е свършено. А и искам да се занимавам с нещо полезно. Иначе за какво ми е тази красота?

  – Няма да кажа на никого – отвръщам и надигам бузата си от безплътните, безчувствени крака, които никога няма да стъпват по нашата грешна земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хийл All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е написан. Въздействащо.
  • Пак добре. Структурирана мисъл. Емоцията е за автора, това тук са разкази, хах, забавно е с теб
  • Ми формулирай въпросите, Пепи.
  • за "грозните"?
    " – Помагам на десетина човека, които не могат да съберат пари. За изкуствената става на една старица, за операцията от рак на едно момиче от село, за рехабилитацията на едно момченце с церебрална парализа. "?
  • За съжаление малко хора събират дарения, за да помагат наистина ... повечето си ги прибират най-нагло в джоба. Затова и никога не съм дал 1 стотинка за благотворителност.

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...