Преди много много години един ловец бил в гората на лов. Видял много красив елен и го убил. Това щял за бъде един от най-хубавите трофеи, които някой някога е виждал. Но той не знаел, че този елен е покровителстван от една самодива. Самодивата, която се казвала Калина, не би простила такъв грях на когото и да било. Камо ли на човек. Калина се заклела, че ще отнеме на ловеца, нещо което му принадлежи.

Ловецът се изплашил от заканата, напуснал земите ù и отишъл много много далеч. Минали години, ловецът се оженил. След няколко години му се родило момченце. Ловецът си спомнил за клетвата на самодивата и затова забранил на сина си да напуска малкото селце, в което живеели. Страхувал се да не му отнемат детето. А то растяло и ставало все по-прекрасно. Но това, което запленявало хората у Пресиян, не бил външният му вид, а неговият вълшебен глас. Момчето свирело на гъдулка и пеело най-омайните песни. Такива песни никой никога никъде не бил чувал. Момчето живеело щастливо със семейството си в малкото си селце и не подозирало какъв дар му е подготвила съдбата.

Но самодивата добре знаела какво са му предрекли орисниците. Знаела, че този момък ще стане царски зет и ще бъде богат и щастлив, както и неговият баща.

В далечното царство, в същия ден, когато се родил момъкът с вълшебния глас, се родила и царската дъщеря. Тя била най-прелестното и чисто създание, което някой някога някъде е виждал. Момиченцето имало най-очарователните и прелестни зелени очи на света. Дори и изумрудът, който висял на верижка на нейното тънко вратле, не бил толкова сияен, колкото нейните очи. Кръстили принцесата Ерма, а нейните очи били толкова необятно красиви, напомнящи на поточето минаващо близо до царските владения. Затова след години кръстили поточето на нея в нейна чест. Царицата заповядала да направят медальон от най-красивия скъпоценен камък, който притежавала в съкровищницата си. Всички в царството се радвали на прекрасната принцеса. Едничка само царицата не била щастлива. Само тя била чула орисниците и само тя знаела какво ще се случи на малкото ù момиченце. Но тя не могла да сподели мъката си с никого. Когато една нощ самодивитте дошли, тя не могла да стори нищо. Калина я превърнала в птичка, за да не може никой да разбере тъжните песни, които пее. За да не може да сподели мъката си с никого. Калине сменила царската дъщеря със своято собствена и напуснала царството. Чрез магията ù никой нямало да разбере подмяната.

Царицата-птичка била много нещастна и на сутринта отлетяла от двореца. Единственото, което отнесла със себе си като спомен от рожбата си Ерма, бил медальонът.

Кацнала на едно клонче и запяла своята тъжна песен. Пееле за нещастието, което е сполетял чедото ù. Пеела и оплаквала съдбата на едничкото си чедо. Наблизо се разхождала една старица и нещеш ли чула песента на птичката, докато събирала билки. Тя била магьосница и разбирала песента на птиците. Чула песента на царицата и ù станало мъчно за прицесата. Зарекла се да помогне на царската дъщеря. Старицата приютила при себе си царицата-птичка. От песните ù разбрала, че някой ден през тези земи ще мине момъкът, който ще избави принцесата от злата ù участ.

Един ден, докато магъсницата търсила някаква била из гората, станало чудо. Всички горски обитатели били притихнали и заслушани в мелодията на някаква песен, която и тя не била чувала досега. Дори и най-сладкопойните птички били заслушани в мелодията. Старицата разбрала, че това е момъкът, комуто било отредено да спаси царската дъщеря. Отишла при него и го поканила в дома си. Още щом влезли през прага, царицата-птичка го разпознала и запърхала развълнувано с крилца. В отговор на вълнението ù, старицата топло се усмихнала.

Момъкът бил благодарен на старицата за доброто гостоприемство и на драго сърце й разказал кой е и от къде идва. Разказал ù за малкото селце, в което отраснал и за забраната на неговите родители. Без тяхното разрешение и благословия, той бил напуснал малкото родно селце, за да дири късмета си из далечните земи. Бил дочул, че царят по молба на принцесата ще даде царството си на най-добрия музикант, който с песните си успее да заплени сърцето на принцесата.

На старицата й станало мъчно за добрия момък и му разказала за това, което се е случило преди години. Разказала му за измамата на самодивите. Пресиян бил добродушен и справедлив и затова обещал на старицата, че ще спаси девойката от злата ù участ. Решил, че не трябва да губи нито миг и още на зазоряване ще тръгне.

Магьосницата му дала медальона с изумруд и му заръчала да го пази като очите си. Защото само с помощта на камъка ще успее да намери принцесата. Той го взел, а когато понечил да разгледа камъка, неговият зелен цвят избледнял и пред него се открила чудно красива поляна, на която танцували ослепително красиви девойки. Всички те били със светли коси, а само една от тях имала зелени, а не сини очи. Момъкът веднага разбрал, че това е злощастната принцеса. Още щом я видял, се влюбил в нея.

На другата сутрин Пресиян тръгнал на път, като освен гъдулката си, този път носел скрит у себе си и медальона. Само с неговата помощ можел да открие самодивското сборище. С него тръгнала и царицата-птица.

Дълго се скитали из горите на царството. Още по-дълго се скитали след това. Озовали се в чужди земи. Настъпила зимата и едва тогава момъкът и царицата-птичка открили едно малко селце в планината. Когато стигнали селцето, видели как всеки един човек бързал да се прибере вкъщи. На лицата на хората бил изписан страх. Доближили се до една девойка и я попитали защо всички са толкова угрижени. Девойката им отвърнала, че вече повече от месец селцето им бива тормозено от един плътеник. Той им се бил представил за търговец от далечни земи, който бил нападнат от недоброжелатели по пътя си. Но скоро след пристигането му в селото започнали да се случват странни неща. Хората се оплаквали, че нощем някой бродел из селцето и вършел лоши неща. Много хора се оплакали, че намирали сутрин в кошарите си убити животни. Скоро един от старейшините в селцето се досетил какво се случва след като видял колко е странна походката на дошлия неотдавна в селцето им гостенин. Дядото бил чувал от своите родители легенди за такива хора и знал, че могат да го убият. Но за жалост в малкото им селце нямало нито един човек, който да е роден в събота.

Момъкът изслушал тъжната история на селцето. Нали бил добродушен, решил да ги избави от мъката и бедите. Той казал на девойката, че много скоро отново ще бъдат щастливи, защото той ще убие техния тиранин. Момичето се зарадвало на думите му и го поканила да пренощува у тях. Там момъкът се запознал с нейните родители и брат ù. Когато разбрали за неговия обет, много се зарадвали и го нагостили добре. Братът на момичето му дал своята кама, за да си послужи с нея. Още същата вечер Пресиян решил да действа. Седнал пред къщата  и засвирил с гъдулката си. Селяните, макар да били много тревожни, се заслушали в неговите песни. Скоро всички се онесли и сладко заспали. Единственият, който бродел из селото бил плътеникът. Но дори и той не устоял на прекрасните звучи, идващи от гъдулката на момъка. Стоял и слушал, дори бил забравил защо броди из селцето. Момъкът това и чакал. Когато плътеникът се доближил достатъчно близо до него, Пресиян без да се замисля използвал дадената му кама.

Така злосторникът бил унищожен.

На другата сутрин жителите на селцето не могли да повярват, че техният мъчител вече го няма. Зарадвали се много на момъка и решили да му дадат това, което той пожелае. Момъкът бил скромен и затова помолил да задържи само дадената му предната вечер кама. Момчето, което му било дало камата, му я подарило на драго сърце.

Пресиян и птичката продължили щастливи по пътя си. Заскитали двамата, минавали през непознати и невиждано досега земи. Вървяли и нещеш ли стигнали до един каменен бряг. Чудили се, чудили и видяли в далечината една колиба, а пред нея била завързана не много голяма лодка. Отишли при колибата и почукали. Отвътре се показал един старец. Поканил ги в сиромашката си колиба и попитал момъка от къде идва и на къде е тръгнал. Момчето му разказало, че е тръгнало да спасява царската дъщеря. Старецът му казал, че през тези земи не минават често хора, защото никой не се престрашава да преплава морето. Защото там живеела русалка, която с гласа си ги подмамвала към дълбините на морето. Момъкът попитал стареца, защо той самият живее толкова далеч и защо е сам. Старецът му казал, че някога живеел на това прекрасно място с жена си и дъщеря си. Съпругата му починала от мъка, след като дъщеря им се удавила в морето. Едничък той бил останал на това място, защото нямало при кого да иде и така се чувствал близо до своето някогашно семейство. Казал, че веднъж годишно на поляните в гората се събирали много хора, които страдали от различни болести, защото казвали че росата в точно този определен ден била лечебна.

Горкият старец не знаел, че неговата дъщеря все още е жива. Не знаел, че тя е тази, която помага на болните хора, но и че тя е тази, заради която загиват много хора. Не знаел, че благодарение на нея винаги когато отиде да лови риба, успява да хване поне няколко.

Момъкът бил благодарен на стареца за гостоприемството и затова, че разделил с него и птичката му малкото храна, която имал. Момъкът си бил отпочинал и още на заранта тръгнал нататък по своя път.

Потеглил с лодката в морето и бодро-бодро загребал. Макар да живеел в малко селце не веднъж с баща си бил излизал да плава с лодка. Седейки в лодката, момъкът се сетил за своите бедни родители и за мъката, която им е причинил като е напуснал дома.

Плавал цял ден и вечерта чул песента наа русалката, която така плашела хората. Но момъкът не се уплашил, а отговорил на нейната песен. Запял и той. Неговата вълшебна песен запленила русалката и тя спряла да пее, за да го послуша. Харесала песента на момъка и се приближила да лодката му, за да го попита на къде е тръгнал и защо не се страхува да плава сам в морето. Пресиян й казал, че трябва да спаси чудно красивата царска дъщеря и е тръгнал към самодивското скривалище. Русалката не била лоша по душа, тя пакостяла само на злите хора. Затова помогнала на момъка като му казала на къде да плава. А тя самата заплувала около него, за да не му се случи нещо лошо. Преди да изгрее слънцето и да се скрие в морските дълбини, русалката му пожелала скоро да намери своята избраница. Помолила го, когато се върне заедно с любимата си, да посещава баща й понякога, за да не се чувства самотен.

Момъкът плавал, плавал и скоро преди смрачаване стигнал до другия бряг. Скочил на брега, издърпал лодката и я привързал за едно дърво. Тъй като вече се било мръкнало, решил да преспи някъде близо до брега. Така и направил. На другият ден ги чакал дълъг и изтощителен път. Погледнал медальона и видял, че скоро ще стигнат до самодивското сборище. Птичката също била развълнувана.

Заскитали се двамата отново из непознатите и чужди земи. Знаели, че скоро ще стигнат до скришното самодивско сборище. И нещеш ли една вечер се доближили до една поляна, на която играели и пеели чудно красиви девойки. Там била и Калина.

Момъкът знаел, че ще трябва да надиграе самодивите и само така ще успее да спаси девойката. Птичката отлетяла и кацнала на едно дръвче в края на полянката. Гледала и тихичко се радвала, че е при чедото си отново. А момъкът се приближил към Калина. Тя го видяла и веднага го познала. Той отправил своето искане.  Самодивата му казала, че ако не успее да ги надсвири, нито принцесата ще бъде спасена, нито той. А царската дъщеря, превърната в самодива, била притихнала и тайничко се любувала на красотата на момъка. Момъкът засвирил, а самодивите заиграли. Единствено царската дъщеря не танцувала. Тя била като омагьосана от музиката на момъка. А когато запял, и останалите спрели да танцуват. Никоя от тях никога не била чувала такъв прекрасен и омаен глас. Искало им се да танцуват, но краката не ги слушали. Те просто стояли и се любивали на песните. Изведнъж момъкът спрял да пее и дори без да се обръща с молбата си към Калина, получил това за което е дошъл. Защото царската дъщеря вече не била подвластна на самодивите. С песента си той я освободил. Подал й нейния прекрасен медальон и тя го окачила на шията си.

Двамата тръгнали щастливи към дома на Ерма. По пътя той ù разказал за патилата си и за патилата на нейното семейство. Ерма се почумствала нещастна, когато разбрала колко нещастна е нейната майка и се пресегнала да помилва птичката, която сега стояла на нейното рамо.

Дълго пътували преди да стигнат до царството. Момъкът бил щастлив, но не знаел, че сега предстои неговото най-голямо препятствие. Когато се върнали в царството, той не знаел какво да направи за да убеди царя да му повярва. Отишъл при добрата старица, която го посрещнала радушно. Зарадвала се, че вижда царската дъщеря и птичката, коята така била обикнала с годините.

Старицата казала, че ще им помогне. Тръгнала с момъка и царската дъщеря към двореца. Когато пожелала да се види с него, те понечили да я отпратят. Но щом разбрали, че води със себе си най-добрия музикант, който някога е имало в царството, те я пуснали. Защото царската дъщеря все още не била открила момъка, който с песните си може да заплени сърцето й. Старицата повела девойката със себе си и отишла при царя. Когато царят видял медальона, на който висял изумруда, се сетил за своята съпруга, която го била напуснала. Сетил се, че някога тя била заръчала да направят за дъщеря им точно такъв медальон. Старицата разказала на царя за това, което се е случило с дъщеря му, и как за негова дъщеря се представя една самодива. Царят побеснял и наредил да хвърлят самодивата в тъмницата. Затворили я, но още същата вечер тя се измъкнала оттам. Прокраднала се при спящата принцеса и взела медальона ù. Укачила го на себе си и след това започнала да пищи и да се моли. Царската дъщеря се събудила от виковете и не знаела какво да стори, когато в стаята връхлетяла царската стража и я хванала и отвела в тъмницата. Така чрез измама самодивата отново се превърнала в принцеса, а истинската била затворена в тъмницата. Благодарение на своята магия никой нямало да забележи подмяната, дори и царят.

А той вече се готвел за сватбата на дъщеря си с Пресиян. Извикал владетелите на съседните царства да споделят неговата радост. Всичко било готово за сватбата. Принцесата била облечена с най-красивите копринени дрехи, който никой никога никъде не бил виждал. Момъкът, който бил не по-малко красив, стоял до нея, също пременен с нови одежди. Дори и той не знаел за подмяната. Не знаел, че самодивите все още го подлагат на изпитание. Не знаел, че те ще му попречат да има това, което му принадлежи. Защото макар и предречено от орисниците, самодивата искала да промени неговото бъдеще и да спази клетвата си към баща му. Единствено той, докато не подозира нищо, трябвало само да се ожени за самодивата и тогава тя щяла да го принуди да напусне царството.

Но старицата магьосница единствена не била подвластна на самодивската магия. Затова тя помолила царя да се върне до къщурката в гората, защото уж била забравила там подаръка си за царската дъщеря. Старицата се върнала и приготвила една отвара, благодарение на която щяла да избави всички придворни от самодивската магия. Щяла да спаси и младежа от злата участ, която щяла да го сполети след сватбата с мнимата принцеса. Направила отварата и се върнала на празненството. Царицата-птичка взела шишенцето от ръцете на старицата  и посипала по малко от отварата в чашите на празнуващите. Още щом отпили от чашите си, отварата подействала. Измяната била разобличена. Птичката отлетяла и отключила заключената си дъщеря. Старицата вече била дала самодивските одежди на мнимата принцеса на един ратай. Така самодивата била изиграна и принудена да стане негова жена. Напразно търсела своите одежди, те били добре скрити от старицата-магьосница. Самодивата станала прислужницата на Ерма и момъка, които след сватбата си живели и царували дълги години.