Гъзен негъзен бяга
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
- Как можа да стане тази беля - затюхка се Политикът, усещайки мазната топлина, която обгръщаше задните му части под панталона - добре, че сутринта обух кюлотите на любовницата (она бе от другата партия, с която официално се караха, а иначе, редовно си обменяха телесни секрети зад кулисите, та оттам се придържаше към някои неща, от миналото. Ма иначе чудеса правише, квито и в новите порнофилми ги нямаше...). Брех, да му са невиди, а сега накъде? Нема начин да пропусна днес, то веднъж месечно требе и да се работи, а и съм взел аванс, трябва да ударя и палец... Е, поне от ластиците няма да потече, но какво да правя с миризмата - и гузно завъртя очи да не би вече и да са я усетили...
После и подуши нарочно, с пълно гърло, за да провери и сам по скалата на вонята докъде може би се простира... и... нищо!...
Въздухът му ухаеше на сяра, а може би, на корупция и парфюми, но с това отдавна бе свикнал. Но твърдо не и на онова, което бе твърде рядко.
В пристъп на умствен запек се почеса отзад раздвижвайки вълните, които лепкаво му припомниха от какво са...
И за момент направо му се прииска да избяга, или поне да изчезне от срам, но тъй като това чувство му бе непознато, мисълта така си и остана, нечута, в гръбначния мозък, мястото където се бе и зародила.
На нейното място обаче разцъфтя щедрата усмивка на разбирането, докато погледът му небрежно се пързаляше по задните части (често, неразличими не само от предните, но и от главите на своите собственици) на останалите присъстващи. И навсякъде видя по една издайническа подутина, абсолютно същата, като неговата... Едновременно с това най-накрая откри на какво мирише и политиката, но това въобще не го впечатли. Само се учуди как досега е нямал нюха да го разпознае...
Последната му мисъл преди да седне и да включи на автопилот изпълнявайки зададените параметри бе:
- Хъм, явно не само заради носталгията носи кюлотите другарката... И все пак предпочитам моите да бъдат черни - по мъжествено някак си ще е! Или пък памперси... Майната му, ще питам колегите, кое е по-практично и тогава ще решавам...
А до него седящият го погледна с разбиране и прошепна.
- Подушвам, че сме от една порода...
01.07.2023.
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Произведението е свалено от участие по желание на автора
-
https://otkrovenia.com/bg/proza/tazi-koyato-stoeshe-v-ygyla-1
_____
Защо да няма смисъл от качване на хорър тук?
Имам няколко такива, и не мога да се оплача нито, че не са четени, нито от нещо друго.
И давам и съответен пример да се види 😊
Правя го под моята творба, защото и без това чакам да бъде премахната от предизвикателството заедно с другата ми, и мога спокойно да наруша още някое от правилата на предизвикателството. -
"Участвам в тези предизвикателства не с цел тиквен медал, а заради самото значение на думата предизвикателство - нещо, което те предизвиква." - Подкрепям! Винаги съм споделяла същата гледна точка. Това тук са предизвикателства, не някакви конкурси, съзтезания с тежест. Ясно е че всичко е много субективно, но ако темата възбуди желанието на моите музи да пишат по нея- са включвам. Класацията - тя не ми е важна, макар че аз много отговорно се отнасям с гласуването. Гласувам едистванно ако съм прочела всички и избирам от тях тогава.
По друг начин да гласувам не противоречи на правилата, но... на мен ми се струва несправедливо и нечестно. -
Благодаря, Ирен.
Но също така ценно е, когато има правила, да се спазват.
Участвам в тези предизвикателства не с цел тиквен медал, а заради самото значение на думата предизвикателство - нещо, което те предизвиква..
Когато темата ми е скучна, но все пак леко ме заинтригува, пускам стара творба, колкото да се разпиша.
Когато ми е прекалено тъпа/посредствена/елементарна, просто прескачам.
Е, когато наистина е Предизвикателство за мозъка, пиша по нея 🙃
Но Винаги гледам, както и в живота си, да играя по правилата/законите!
Явно съм виртуален, а и реален глупак 🤣
А често и прекалено много говоря (глупости явно).
Та и тук така! -
Жоре, ценна е тази миризлива писанка. Поздравления.
-
След такъв поглед е убаво да се измият очите и да се хигиенизира носната кухина 🤣
Мерсаж, Костадине. -
Интересен поглед
-
Е, твоя воля, Емо, но бях сериозен.
Кремена, то затова името на лирическия, което не е име, е с главна буква...
Петре, да пиша по заглавие ми е изключение всъщност, но пък е и предизвикателство.
Мерсаж и на тримата 🤣 -
Всъщност, заглавието в памфлета трябвало да е оксиморон, с което аз не съм съгласен. Интересното, Георги е, че и при мен понякога първо се появяват заглавията. Някои съм ги сънувал: заглавията и историята. Снощи например сънувах някакъв псевдо-криминален водевил, но не от всеки сън става добра история. Някои сънища са просто изчистване на хардуеъра. 😊👍
-
Тя, породата май на всички е една и съща 😆 Забавлявах се!
-
Жоре, направих една беля и ударих един палец🙂. Дано да не се сърдиш! Но се забавлявах искрено! 😄Браво!
-
Прекалено мило си се изказала, Скити, затова не искам да използвам от речника на творбата си в своя отговор.
Затова просто ще ти се усмихна и ще благодаря за този чудесен коментар, какъвто този ми експеримент в писането, сигурно и не заслужава. -
Не знам дали е ароматно, но вонята не се търпи
Мисля, че много добре и по много "елегантен" начин си пресъздал една действителност!
Поздравявам те! -
Предложеното от теб заглавие, Петре, е много по-удачно от моето, признавам. И го казвам с респект, защото в случая първо измислих заглавието (мой лаф от ученическите години, напълно сериозно), а после изградих останалото за да го напасна с него.
Иначе, вярно, няма име героят... но името му носят Легион...
А памфлет дори бях забравил, какво значи, та ходих да си го припомня...
Радвам се, че поне 1 не го стресна "ароматността" тук и коментара, с надеждата, обаче да не е дал глас!
Целта ми в това слабо предизвикателство е последното място - само то ме стимулира да пиша по зададената тема.
Благодаря ти сърдечно още веднъж. -
Можеше и да е “гнусен негонен бяга”. 😊 Добър опит за памфлет, ако и да е анонимен героят.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
