Гъзен негъзен бяга
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
- Как можа да стане тази беля - затюхка се Политикът, усещайки мазната топлина, която обгръщаше задните му части под панталона - добре, че сутринта обух кюлотите на любовницата (она бе от другата партия, с която официално се караха, а иначе, редовно си обменяха телесни секрети зад кулисите, та оттам се придържаше към някои неща, от миналото. Ма иначе чудеса правише, квито и в новите порнофилми ги нямаше...). Брех, да му са невиди, а сега накъде? Нема начин да пропусна днес, то веднъж месечно требе и да се работи, а и съм взел аванс, трябва да ударя и палец... Е, поне от ластиците няма да потече, но какво да правя с миризмата - и гузно завъртя очи да не би вече и да са я усетили...
После и подуши нарочно, с пълно гърло, за да провери и сам по скалата на вонята докъде може би се простира... и... нищо!...
Въздухът му ухаеше на сяра, а може би, на корупция и парфюми, но с това отдавна бе свикнал. Но твърдо не и на онова, което бе твърде рядко.
В пристъп на умствен запек се почеса отзад раздвижвайки вълните, които лепкаво му припомниха от какво са...
И за момент направо му се прииска да избяга, или поне да изчезне от срам, но тъй като това чувство му бе непознато, мисълта така си и остана, нечута, в гръбначния мозък, мястото където се бе и зародила.
На нейното място обаче разцъфтя щедрата усмивка на разбирането, докато погледът му небрежно се пързаляше по задните части (често, неразличими не само от предните, но и от главите на своите собственици) на останалите присъстващи. И навсякъде видя по една издайническа подутина, абсолютно същата, като неговата... Едновременно с това най-накрая откри на какво мирише и политиката, но това въобще не го впечатли. Само се учуди как досега е нямал нюха да го разпознае...
Последната му мисъл преди да седне и да включи на автопилот изпълнявайки зададените параметри бе:
- Хъм, явно не само заради носталгията носи кюлотите другарката... И все пак предпочитам моите да бъдат черни - по мъжествено някак си ще е! Или пък памперси... Майната му, ще питам колегите, кое е по-практично и тогава ще решавам...
А до него седящият го погледна с разбиране и прошепна.
- Подушвам, че сме от една порода...
01.07.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
По друг начин да гласувам не противоречи на правилата, но... на мен ми се струва несправедливо и нечестно. 