Хак ми е!
Винаги съм била обсебена от еретичната мисъл, че шефът е нормално човешко същество като всички нас: има същото анатомично устройство, аналогични мисли и чувства. Само дето провидението му е дало власт, за да му гледа сеира. Недоумявах защо се превиват на няколко ката пред шефа и правят всичко (не)възможно, за да му угодят. Моя милост просто си вършеше работата и гледаше да не му се мярка много пред очите. Ако поне малко владеех изкуството да се подмазвам, със сигурност щях да имам друга съдба. В много случаи съм реагирала толкова неадекватно, че чак ме хваща яд.
Като млада учителка от универмага си купих разкошни ботушки с цвят бордо и директорката ахна, като ги видя: „Ау, откъде ги взе? И аз искам!” Обясних, че съм купила последния чифт и сметнах въпроса за приключен. Но след малко една възрастна колежка ме дръпна настрана и съзаклятнически ми прошепна: „ Ама ти наистина ли не разбра?! Бързо сваляй ботушите и ги дай на директорката. Така се прави!” Бях възмутена: „ А не искаш ли да си сваля и нещо друго? Ботушите са си мои и точка!” Ако не бях реагирала толкова неразумно, едва ли от цял колектив щяха да съкратят точно мен.
Преди десетина години баща ми беше засадил цяла плантация с ягоди и му намерих пазар сред колегите. Директорката също си поръча, но с какъв акъл допуснах да ми плати? Нищо не ми е коствало да избера най-хубавите и сочни ягоди и да ги поднеса с думите: „Хапнете си за здраве и берекет и за моя просперитет!” Шокирана, директорката плати, но и аз си платих… Направи ме председател на всички възможни комисии и от извънкласни ангажименти забравих кой предмет преподавам.
Чак след години чистачката, която висеше като часовой пред кабинета на директорката, ме светна искрено и лично: ”Хич не беше в час, моето момиче! Що народ се изреди с пълни чанти!” А аз влизах с празни ръце и излизах на четири крака под тежестта на купища задължения. Хак ми е!
В службата пък чистосърдечно се похвалих с новия си пуловер, изплетен от сестра ми. Шефката възторжено плесна с ръце: „ О, браво! Кажи на сестра си да не се офлянква и да ми изплете един пуловер. Разчитам на вкуса ви за преждата и модела.” Гласуваха такова доверие в естетическия ми вкус, а аз и пръста си не помръднах. И за колко още неща останах сляпа и глуха! Връхна точка на моята недалновидност беше категоричният ми отказ да дам пари за поредния костюм на шефката. След като услужливо й донесоха, в коридора се чуха истерични крясъци: „Глави ще хвърчат!” Така ми се стъжни животът, че не усетих как си хвърлих оставката и изхвърчах на улицата с главата си барабар.
Но вече се осъзнах. В новата служба все гледам в устата на началничката, но нито в прав текст, нито с тънък намек ми е поискала нещо. Жалко, тъкмо си научих урока…
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, момичета!
-
И с хумористичните се справяш чудесно!!!
-
Ена, каква ти ода, сатира за подобни шефове!
Енена, само не разбрах за какъв рейс става дума! Извини ме, Ангел - без да искам! Йосифова, не можах да нося ботушките, защото бяха на сестра ми! Абориген, с прословутия си инат май ще си остана вечната повтарячка!
Благодаря ви, приятели! -
Като повториш класа 2-3 пъти, ще станеш отличничка!
-
"Винаги съм била обсебена от еретичната мисъл, че шефът е нормално човешко същество като всички нас: има същото анатомично устройство, аналогични мисли и чувства. Само дето провидението му е дало власт, за да му гледа сеира."
Провидението си знае работата, Вилдан!
Носи си със здраве ботушките с цвят бордо! -
Хакна ме отново!
Както винаги си актуална и замисляш!
Фея! -
И аз те следя и тук и на рейса и ти се възхищавам
-
Чакам да се откоригираш... по въпроса с директорката, де...
Можеш да поправиш грешката с една ода за нея...
-
Мария, права си! Наборе, дано тези след нас имат по-различен модел на поведениe. Наско, от една порода сме! Мариан, продължавам! Поздрави на всички и благодаря!
-
От една порода сме, Вилдан....и аз съм същия и затова все съм си патил Но, нямам намерение да се науча, каквато и да е цената!!! Сърдечни поздрави от мен
-
мила родна картинка, наборе...
скоро няма да се промени за жалост!
поздрави! -
То ни остава да се смеем, че иначе...
-
Много добре те разбрах, Ласка! Просто продължих да си размишлявам по темата! Благодаря!
-
Разбира се!
друго имах предвид -
Ключовата дума е ДОСТОЙНСТВО!
-
взех да се питам кои са нормалните човешки същества
-
Благодаря ви, приятели!
-
А, нови уроци ще трябва да учиш! Поздрави за чудесния и свеж разказ!
-
Много свеж хумор Поздрав,Вили!
-
"...изкуството да се подмазвам..." наистина е изкуство и аз съм се питала как ставахем е тъжно,хем забавно,браво
-
Ами...хак да ти е, да! Ей, че ме разсмя! Благодаря ти за настроението, човек се учи докато е жив, така е!
-
Животът е най-важния урок. А шефовете се сменят. Уроците остават
И ръкопляскам за свежия хумор -
Поздрав, Вилдан!
-
-
Смях през сълзи!Поздрав,Вилдан!
-
Тък съм, откъм невидимата страна
-
Напук, Ена, напук! Къде се губиш?
-
Разсмя ме, Вилданчик
А аз се чудя как оцеляваш -
Много се радвам да те видя, Христо! Прав си, но се питам: защо обществото ги допуска? Не мислиш ли, че ако няма гъзомийници, няма да има и такива началници?
-
Всичките шефове в една торба да ги сложиш и като бръкнеш, който и да ти се падне - все тая...
От един калъп са правени, с една и съща мая са месени. Нищо ново под слънцето.
Уж да се посмеем, ама това си е чистата реалност навсякъде.
Поздравления, Вилдан! -
Благодаря ви за отзивите! Да се смее ли, да плаче ли човек... Нели, ботушките наистина бяха готини! Сасче, благодаря за настроението! Много харесвам тази узбекска сладурана!
-
Много реалистичен разказ... но всяко зло - за добро. Наслука с новата шефка
-
Запазила си не само ботушките, Феичке!
Примери - много, такъв манталитет е доста разпространен.
Харесва ми новата ти началничка -
ми...хак да ти е...
но пък вече си знаеш урока...
усмихна ме, Вилдан..малка тъжно,
но пък такъв е животът..
сърдечен поздрав
за теб. -
„Хапнете си за здраве и берекет и за моя просперитет!” тук от душа се смях ! Поздрав, Феичке!
-
Много свежо и забавно! Поздравче
-
Супер! Много готино!
Поздрав! -
За съжаление и такива шефове има. Поздравления за теб!
-
Благодаря ви! Убедена съм, че и вие можете да посочите много примери за злоупотреба със служебното положение на някои шефове. Моя приятелка от Щвеция в момента е шеф на голям отдел и ми сподели, че подобни неща са недопустими там и, ако тя си ги позволи, ще изхвърчи от работа. Крайно време е у нас да има етичен кодекс във взаимоотношенията "началник - подчинен"! С уважение: феята!
-
Добра си и в прозата! -
А някои, цял живот не го научават
Поздрав, Вилдан! -
Ох, много ми е познато! С искрена емпатия, Вълшебнице!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
