А тя знаеше колко тежи лекомислието му. Колко неправомерно много накланяше везните на любовта им. Колко ударно я пронизваше в сърцето всеки тънък намек, всеки импулсивен жест, всяка дума и дори крехкото учленяване на всеки звук. А той… О, той умееше да учленява, да артикулира звуците и да разкоства чувствата твърде добре. Имаше ли значение за любовта им, че той беше певец, че и музикант? Имаше и тя го знаеше. Макар и да й беше отнело дълго време, сега тя най-после разбираше до болка скрития талант на творците и хората на изкуството… Не, това не беше пеенето им, свиренето им, рисуването им, писането им… не! Това беше онази тяхна стихия да искат, да вярват и да бъдат почти богоравни… в очите на другите, обикновените. Да, той беше лекомислен точно толкова, колкото може да бъде едно божество, една вяра в божество, една божествена искра. Какво означава да са леки мислите? Нима това не е да са необмислени, но и спонтанни, по божествено съвършени от самия си импулс, през замисъла си, та чак д ...