Ханджийки - 3. Омайно вино - 1
Произведение от няколко части « към първа част
3. Омайно вино
Ех, колко е лудо и прекрасно по кожата ти да играят свободно слънчевите лъчи! Ей така, човек, да притвори клепачи с удоволствие и нежно да усети топлината на припкащите слънчеви пръсти по нея. Вдигайки ръка, засланяш чело и погледът ти се ширва в далечината – дълги редове с набити колове, зеленеят в призмата на далекогледа, чак до безкрая на хоризонта. Миризмата на зеленината се присламчва и омагьосва сетивата, наситена от светлината на деня. И на човек му се иска да полети, да обходи наедно със блестящата слънчева светлина от край до край подредените в редове лози.
Красиво е есенното слънце. То още пече силно, да напомня за отминалото лято, но не гори кожата – гали я нежно и стопля със светлината си хорските души. Сърцата пък, още трептят, отнесени от огъня на чувствата, запламтели през летните вечери, от веселбата по хорищата, от прекрасно поникналите пролетни чувства на младата любов, от срещата на две очи и докосването на ръцете, а и сезонът на сборовете, едва беше започнал. Гроздето наливаше плод – едри големи зърна, тежаха по чепките и лъщяха, дъхави и прекрасни сред заслонилите ги листа.
Димята* красеше майчините лози едър, проблясващ под светлината и сочно подлъгваха зърната му. Редовете се нижеха и пленяваха с цветовете си. Независимо от сладкият си дъх и примамващите бисери, гроздето все още не беше готово, да бъде откъснато – сладостта му, едва сега се наливаше.
Още след първи петли каруците пъплеха из пътищата, лъкатушещи покрай реката и навлизащи, като артерии в масивите с гроздови корени. В този есенен ден, всеки стопанин искаше да провери готово ли е вече гроздето, че да ожъне берекета, урожаят му пълен ли е, има ли сладост в зърната, силна и жилава ли е чепката. Огледали очите на работливият човек, имането, спокойно вече му беше сърцето – има проявление трудът му, цялата пот и трепет на сърцето са вложени в тежките гроздови плодове. Като се обере, ще се смачкат зърната, ще се приберат грижливо в каци, ще се претака и чака ширата. Колко е дъхава и сладка тя, може да се разбере, само като се опита. И като ширата, и като младото вино, е първата любов в сърцата на людете. Ражда се неусетно сладостта ѝ, трепват чувствата в душите, сърцата са пленени, а очите търсят погледът на влюбеният.
Лозана вървеше край редовете и нежно пръстите ѝ галеха чепките, прекрасно напъпили и натежали – също като нейното сърце, и те трепваха под погледа, и нежното докосване на ръцете. Как стенеше сега моминската и душа, как само се вълнуваше нейната гръд, от това, че той е отсреща, само на няколко крачки през дерето. Ясен беше там, в редовете и той вървеше като нея и неговите длани повдигаха нежно плода, оглеждаха го, а после го връщаха пак на мястото му. Тя не знаеше кога се беше вмъкнала в нея тази нега, това очакване за зелените му очи, да я видят, да се хване той до нея на хорото, да се загледа по гиздавата и снага по седенките. Случи се неусетно. Завладяно и беше сърцето и сега не знаеше, какво да стори, как да не гледа в посоката, където крачеше момъкът. Сборът на селото идеше и сега всеки бързаше да се пооправи, по нивите имаше още работа, берекетът трябваше да се събере, да се накладат туршиите, да се почисти и подготви земята за зимния сън, да си отдъхнат сърцата, че има зимнина. Лозана въздъхна. Имаше толкова работа още да се върши, а и за събора трябваше да се подготвят, а сърцето и умът и само след Ясен шетаха. Пролетта ли се роди това, Лятото ли – тя не знаеше!Но не можеше да се спре да мисли и трептеше хем опиянено сърцето ѝ, хем свито и тъжно и ставаше. Ясен беше по-голям, вече 20 лета минаваше, а тя още не се беше размомила. Всичките ѝ сукмани ѝ стояха широки и не прилепващи по младото тяло, нямаше още то, онази женствена заобленост, която разцъфваше и примамваше очите на момците и караше сърцата им да пърхат, като крилцата на малките пиленца. Той не я гледаше. Само веднъж Ясен се случи до нея да се хване на хорото. И другаде му беше умът, други очи търсеше той, не нейните. Това натъжаваше нейното сърце, караше го да се свива в тъга, да трепти натъжено.
Тя чу баща си да я вика. Трябваше да потеглят. На връщане към селото щяха да спрат в Ханджийското. Лозана тръгна към каруцата спряна на пътя, но краката ѝ искаха да вървят в друга посока, очите ѝ да гледат на другаде, да търсят нежността и трепета в едни лъскави зелени очи, които бяха пленили моминското сърце.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
© И.К. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Надежда, Люси Благодаря Ви, че отново четете.
-
Ех че хубаво!!! Ние с мъжа ми имаме за хоби малко лозе до Виена. Седя сега там и прочетох твоя разказ написан с любов към този вид дейност. Нашето е цвайгелд и няма млади момци из редовете, но любов има😊
-
Благодаря ти за красотата, Лиа! P.S.Значи Димят била прочутата Смедеревка.
-
Благодаря, радостта от прочетеното личи в думите ти , а това ме стоплят, повече и от чашка греено вино.
-
Миловидни, ароматни изпълнени с надежда думи също като кръвта на младото вино...Отпих и чакам за още!
-
Хаха...Дойде ми в повече виното вечерта,и липсата на кафе сутринта...
Та пак може и да съм изяла някоя дума и да съм повторила друга ! Благодаря Ани...След малко и другото...пиша и дишам с времето -
Благодаря Стойчо, опитах се да вплета малко от патриархалното и новото време. Много се надявам да не съм прекалила. Втора част е на път и се надявам тази вечер да я кача. Взе, че и на мен ми стана интересно, разказът ми взе да прелива от старо в ново вино, и пак обратно.Да видим дали няма да го вкиснем накрая. Още веднъж благодаря! Хубава вечер, желая!
-
Разказът носи аромата на онази патриархална действителност,която запленява с природната хубост и душевните трепети на влюбените сърца...
Поздравления! -
Благодаря Иван, първата любов е наистина, като първа глътка сладко вино или като неузрялата шира, хем хубава, хем дъхава, ама не съвсем вино.
-
Много ми хареса. Умееш да завладяваш вниманието на читателя... Първите любовни трепети. Трепети, които остават за цял живот. Щастие е, когато намерят ответ. Тогава влюбеното сърце е готово да полети...
Поздравления! Успех! -
Feel, Мариана ,Силве, благодаря ви отново, че четете.
-
И аз като Георги, така ме замота рано рано, сладкодумието ти. На един дъх!
-
Добро утро Георги, Благодаря, Надявам се за празника Ви да съм качила края и така да Ви честитя. Усмихнат ден.
-
И започвам сутринта с омайно вино омаян...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
