5.07.2019 г., 18:22 ч.
Хибридна поезия
2 мин за четене
Конкурсите за поезия формират определени критерии, тенденции, очаквания, представи, ако щете дори норми за развитието на съвременната ни поезия. Те влияят не само на младите автори, които са в процес на изграждане на стила си, но и на вече утвърдени имена. Не обичам голословността, затова ще дам пример. Наталия Цветанова има различни награди от различни конкурси. Пише съдържателна, образна, метафорична поезия в ритъм и с рими. Предимно в облекчен ямб и анапест, по мои наблюдения. Но без главни букви, като рядко или въобще не ползва препинателни знаци. Сякаш умишлено бяга от строгата рамка на строфите и реди думите една под друга. Макар опитното око да вижда, че всъщност разчленява четиристишия с кръстосани рими. Ще рече човек, че се срамува, задето стиховете ѝ са римувани. И целѝ да завоалира ритъма с това накъсване. Получава се една визуална прилика с постмодернистичните прозички, които биват налагани като поезия на бъдещето от различни конкурси през последните години. У Румяна Симова (osi4kata) също забелязах подобни залитания. Към това новаторство в поезията (ако въобще е новаторство) с радост се присъединяват автори с не дотам добро чувство за ритъм, умения в римуването или такива, които се чувстват ограничени от пълните, богатите, неамортизираните от употреба рими и предпочитат асонансните, защото предоставят достъп до по-широка лексика. И така се ражда един хибриден вид поезия – полукласическият стих или полусвободният стих, ако ви харесва повече. Някой би възкликнал: “Такова животно нема!“ Да. Той не е официално признат. Би трябвало такива творби да се отнасят към неумело написаните класически стихове. Те създават една погрешна представа, че слабите рими не са слабост в класическия стих, а спазването на метриката в него има пожелателен характер. Слабите рими са обида към читателя, когато са умишлени и позор за автора им, ако не са. Значи толкова си може.
Чувам мнения за класическия стих, че е изчерпан, обречен, защото нямало възможност да се измислят нови ритмични стихотворни стъпки и нови римни схеми, а самите рими били многократно използвани вече. Та по тия причини предстои да отпадне, потъвайки в забрава. Световните тенденции били такива. Съдбата на малките страни е да следват посоката на големите.
Не съм против правото на живот на свободния стих. Той отдавна го е извоювал, може спокойно да мине и без моето (не)одобрение. Признавам, има и сполучливи екземпляри от тоя вид. Но нека мутациите му в полукласически, които нарекох по-горе хибриди, да не бъдат лансирани като авангарден стил. Хибридите, както знаем от биологията, са безплодни.
Белите стихове са на изчезване. За вписване в Червената книга са. Те дават поле за изява на обичащите свободата по отношение на римите. Нали има свобода? Всеки да пише както иска и може. Пък читатели ще отсеят зърното от плявата. И такива мнения има. Въпрос на вкус. Смесването на класически, бял и свободен стих в рамките на една творба (тук не става дума за стихосбирки и поеми, които са един вид конгломерати) е като смесването на всички манджи от един ресторант в една кофа. Има едни всеядни животни, дето оценяват достойнствата на подобни смеси.
Много съвременни поети докато са живи няма да абдикират от мерната реч. Времето ще покаже дали класическият стих е демоде, отживелица, която няма място в бъдещето. И каква ще е съдбата на хибридите.
Поживём – увидим.
© Красимир Тенев Всички права запазени
Свързани произведения
Компромиси в класическия стих
Казват, че на война, в любовта и в поезията всичко е позволено. А в любовната поезия би трябвало за правила и дума да не може да става. Да, има нещо такова. В поезията се правят компромиси и с правописа, и с правилата, касаещи стихосложението. Но натрупването им натежав ...
Казват, че на война, в любовта и в поезията всичко е позволено. А в любовната поезия би трябвало за правила и дума да не може да става. Да, има нещо такова. В поезията се правят компромиси и с правописа, и с правилата, касаещи стихосложението. Но натрупването им натежав ...
2992
14
37
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Подобни статии и дебатите около тях избистрят избора на пишещия. Е, да желанието за самоусъвършенстване е задължително.
За формата и съдържанието не разисквам повече. Достатъчно съм се изказала по-долу. -
Стихотворение без рима? Все едно песен без мелодия!
Защо класическата музика е вечна? - защото в нея има всичко - мелодия, ритъм, образност и т.н. -
Много автори овладяват класическия стих все по-добре. Наблюдавам тия процеси от години. Това се дължи на стремежа им да се развиват. Не се дължи на статията ми. Тя е просто едно отражение на наблюденията ми. Не забелязах някой от тия автори да е скапал изказа си и да е почнал да пише безидейно, заради прангите на ритъма и римите. Те, идеите, могат да липсват и в безформени творби. Формата не гарантира въздействащо съдържание нито го изключва. Тя е стимул, предизвикателство за някои, за други - нещо напълно излишно, което би следвало да се игнорира. Да, избор е.
-
Изтекла е година от публикацията и за тази една година имам наблюдения, че някои автори са се вслушали. Винаги е въпрос на избор.
-
Благодаря, Майсторе! Много благодаря!
-
Не може без примери, Хари.
Това което питаш е пример за аритмия. Има случаи, в които е умишлена.
,,всуе тъй празнично блестят,, е пример за умишена аритмия. Смирненски не би я допуснал неволно. Очевидно не е искал да напише ,,напразно празнично,,.
Метафорите са като подправките в една манджа.
Въпрос на вкус. Някои харесват по-пресолено, други - с повечко пипер. А има и хора на диета. Ако се прекали, както със всяко нещо, не е добре. Разликата от лекарството до отровата е количеството. Има стихотворения с редуване на различни размери в строга последователност. Това е съвсем друга работа. -
Не знам( а много знам), защо пак се връщам тук. Имам въпрос, Майсторе:
Може ли цялото стихотворение да е в класически стил( Анапест), а само на едно място в друга стъпка?
Откакто дойдох в " Откровения" започнах да чета( разбира се докато съм на работа е невъзможно) и се питам: Срещам произведения на класици, които се отклоняват от нормата!
Друг въпрос? Кое произведение е по - стойностно? Това с метафори или само с една- две(примерно).
Хибридността признак на незнание ли е, или на талант!
Много благодаря предварително, Майсторе!
Завинаги благодарен! -
Благодаря ти и за тази статия! Да, последните години, обикновено авторите на свободния и белия стих се радват на популярност и много награди! И имат много почитатели в литературните сайтове. И все пак се надявам, че класиката ще бъде онзи фар, който ще привлича почитателите на музиката, художниците и обичащите мерената реч. Вярвам, че висшите сили, ще направят всичко възможно, да не угасне искрата на огъня в красивата музикална, ритмична класическа поезия! С това посявам семето на класическата поезия, музика и изкуство във космоса. Надявам се да покълне и след време да привлича все повече поддръжници!
Защото, поезията, музиката, изкуството и красотата ще спасят света! Надявам се също така и анонимността да изчезне от литературата. Не е нормално някой да те напада в гръб и да не можеш да се защитиш, защото някой му е разрешил да бъде невидим и недосегаем! Поздравления! -
Благодаря, за поучителната тема, Майсторе! Питам се, защо такава голяма платформа, като " Откровения", не издава Алманаси! Да ходим по " чужди" врати да чукаме! Това е сайтът с, може би най - голяма перспектива... Просто се сърдя, че един ден, когато пуснах, една пловдивска телевизия видях, част от идеята си...(Глаголец). Продължавам да твърдя и да вярвам! Това шоу, ще привлече младите хора, ще ги отчужди от чалгата!... Благодаря!
-
Това беше целта - да бъдем по-взискателни и самокритични. Конкурсите в сайта журираме всички ние, потребителите. А творбите имат влияние и извън сайта. Някога имаше критика и цензура , макар с политически привкус, който оцветяваше оценката на худ. стойност. Сега няма. Издателствата са частни. Финансовата част е водеща за повечето от тях. Печатат всичко. Има и някои изключения.
-
Много добра критическа статия. Трябва да се говори и пише повече за теорията на литературата. Това ще привнесе по-професионално звучене на сайта, в който сме. Не бих коментирал коментиращите, нескромно би било, а и трябва да се пише по същество. А не да доказваме кой е чел повече и кой е по-велик. Поздрави!
-
Да, Мариана, в твои коментари засякох "тесногръдието" и "броенето на срички". Не мога да помня кой в каква последователност е коментирал, а и не чета всички мнения поред. Но който и да го мисли, репликата ми би била същата. Не знам също кой с кого е мерил рими и не ме вълнува, но някой скочи с иронично подмятане срещу "неиздържаната" форма в поезията на автор, чието творчество може да послужи като наръчник за овладяване на техниката.
Георги Каменов, да, високомерието би могло да бъде дразнител, но в случая трябва да призная, че не знам за какво говориш.
Да ме опровергаят... в какво? Покажи въпросните 3-4 произведения. Хибридни?Конкурсни? Поясни, моля. Защото никога и не съм твърдяла, че няма красиви стихове извън класическия модел?
Сенд, нямам отношение към конкурсите в сайта. Понякога гласувам, но не ги следя. Говорех за по-мащабните. -
Благодаря на всички! Ако някой няма какво да добави по темата, да не коментира.
-
Не разбрах дрогата, каква роля играе!
Смятам, че това е личностно отношение!
Пиша така както усещам, харесвам, искам и съединявам отделните компоненти на
съзнанието си!
Всеки е свободен да пише, както зрителното му поле полимеризира, визуалните образи, в аватар, т.е стилистика, каквото желае!
Излюпих се в слънце на друиди.
В жълтък и вятърни кордели.
Не търси истина, в бодливите очи на кестени,
високо, високо е небесната светиня!
Не мечтай, в небесната скиня на ангели.
Не мисли, че липите са без пръсти,
докосват оксиженни светлици.
В пижами сънени, се гонят
щурче и светулки новолунни.
Беси се морска звезда, в наносна коса
и луга.
Играят мидени деца и нимфи, на жуменка
с лагуна.
Приливът довя, удавник с бяла риза!
Издишват шнорхелни сърца, алвеоли
на рапани.
Дриади с море и пясък, в лунапарк
заспиват!
Изпращам глухарчени писма, в
ириси човешки побеснели!
By niki_art -
Ники,
мек съм само в началните отношения с дамите, после и с тях се втвърдявам. Стил и натура.
Обичам яснотата на израза, не харесвам терминологията не на място. В случая. Все пак, тук си говорим непрофесионалисти и мисля, че трябва да се изразяваме ясно, точно и разбрано.
Пак ще цитирам от нашия край - като за пред хората.
Луис Карол не разбрах само защо си сложил при поетите, Елгар предполагам, че е Елюар - техническа грешка, случва се.
Ей затова подчертавам - давам лично отношение. ЛИЧНО! Непрофесионално, просто отбелязвам това, което ми харесва. Другите може да не съм ги разбрал. А може и да не са за разбиране.
Но... Най-важното е - пишат хората, не вземат наркотици.
Браво!
И спорим - не се бием. Засега, де... -
Аз, също като Мариана, смятам да приключа с включванията. И това ще е последното.
Темата е неизчерпаема, затова и ние няма тук да открием дъното й :0)).
Беше ми интересно, но нещата вече избиха на разговор, както и лични диалози. Та даже и аз влязох в капана).
Беше ми интересно и ще следя ситуацията отблизо.
А ако съм засегнал някого без да искам, се извинявам.
А иначе поезията е много повече от това, което мислим, че е 😊😊😊😊😊 -
В класната поезия, всичко трябва да си е на мястото. Красотата на мерената реч е в нейната хармоничност. Първото нещо, което впечатлява в нея, са римите, ритъмът и особената мелодичност. Когато, към това, се добавят изразителност, емоции, чувства и смисъл, се получава произведение на изкуството. Не всички го могат. И аз не го мога, основно се забавлявам тук. Що се отнася до конкурсите, те са спънати още със задаването на темата. Криво разбраната принципност на модераторите, води до скопяването им. Ако смисълът им е в трупането на грамоти, провеждайте си ги. Ако се цели, писането на оригинални и интересни творения, начинът е друг, но не е моя работа, да давам акъл.
-
И с моите думи си постъпила така, Синьо цвете!
Но повече дразни високомерието! Лично за мен, гроздето не е кисело, дори тук имам 3 - 4 творби, които те опровергават, но това е друга тема. Да не приемаме нещата лично, загървам го.
Явно трябва да доизясня казаното от мен!
Първо, привърженик съм на класическата форма, но това не ми пречи да откривам достойнствата, стига да ги има, на всяка такава. И второ, дебело съм подчертал, че казаното са ненатрапвани на другите мои разсъждения. А те са, че не само изографисаните творби са стойностни! И стремежът към това не може да прикрие лупсата на съдържание, когато то е факт.
А иначе, когато стихът е супер по форма, и богат по душа, естествено, че аплодирам! Но това не ми пречи да аплодирам и по-рошави, да го кажа така с усмивка, стихове, когато откривам идея, послание, живот в него. Тоест, поставям вътрешното на светлинни години пред външното!
Това е превода на моите мисли, а които иска да ги чете като дявола, Библията. -
Интересно ми е по какво ще се отличава поезията от прозата, ако от поезията отпадне "броенето на срички", стъпките, ритъма, римите... всичко онова, което я прави поезия? Вложената образност, чувства и емоция не стигат. Такива могат да се изразят и чрез проза
-
Със сигурност се включвам последно тук,(виждам, че темата се е разводнила) само за да изразя несъгласието си в принизяването на стремежа към изчистена класическа форма до "броене на срички/букви". Напомня ми, че от време оно високото грозде е кисело.
Още по-несъгласна съм поддръжниците на класически стих (и то в събития със състезателен характер) да се назовават тесногръди. (Я, бързо всички да си премерят гръдната обиколка! 😉)
А дали всеки класически стих е стойностен или не е друга бира.
Пожелавам умерен дебат! -
без "надолу" - да не сме в училище!
точно за това "харесване" имах предвид, друго е "любими"
с "харесах" минавам, харесва ми нещо и го отбелязвам, що трябва да правя анализ и да обяснявам в коментар защо, не е необходимо всеки път коментар да се пише, ако нещо ти е харесало.
Гледам картина и ми харесва, толкова!
Отрицателният вот (палецът надолу) ако ще се въведе, ще доведе само до интриги и следения кой, защо и т.н., както и ниските оценки в момента. -
Значи един палец нагоре и един надолу? Като ФБ? За мен "любими" е съвсем различно. Там си правя "колекция" от неща, към които искам да мога лесно да се връщам. Аз може 20 неща за деня да харесам, но това не значи, че ще са ми "любими"
-
"любими" и "харесах" да има - вместо оценки по петобалната - "харесах"!
на кой не му харесва - да пътува! или да си пише каато коментар какво не му харесва
всичко е Мара втасала, та и известията барнАла!
аз съм за известията да не се пипат! -
Вярно, заприлича на форум.
За известията предлагам всеки следващ коментар за една и съща творба да не се отчита като ново известие, а се добавя към същото. Еди кой си+1,+2+...100 човека коментирха същата творба. Така няма има 101 известия за едно и също нещо. -
Мариана, става дума в рамките на конкурс да не се толерира. Не визирам само конкурсите в сайта. В състезание по плуване не може да плувате половината дължина, примерно, гръб, 1/4 брус и 1/4 свободен стил. Или произволни части от дистанцията, както си искате. Защото няма такъв регламент. Като се каже поезия, значи, бял, свободен, класически стих. Не полунякакъв. Да, несъвършен е, определят го изисканията. Какво пречи? Пречи с това, че се формира погрешната представа, че слабите рими не са слабост в класическия стих и спазването на метриката в него има пожелателен характер. Като види някой млад (и не само млад) автор такава творба, спечелила конкурс, си казва: и така може.
А в конкурсите от субективизма не може да се избяга. -
palenka (Пепи), ще разкажа, кое точно ми пречи. Да, извън темата е, за което се извинявам на всички останали, че ще получат поредно "дрън". Опцията е чудесна, за да може да знаем, кой ни е коментирал и това е причината поради която се опитвам да следя известията, които получавам. В същото време обаче има творби, които се коментират много и в един момент, както стана по-рано днес, поглеждам и имам 31 известия. И се загубвам в тях. Определено бих изключила известията, които пристигат от тази творба, ако имах тази възможност. И да, предложението е всеки сам да може да включва и изключва следенето на коментарите на определена творба. Подозирам обаче, че това може би е доста сложно да се въведе. А това е една от причините да ограничавам моето коментиране. Понякога имам желание, но се въздържам точно заради лавинообразния ефект. И "сложи в любими", не ми върши работа. В "любими" искам да си събирам наистина любими, които искам да са ми под ръка и са връщам към тях без да ги търся.
-
Да... Ясно е, че не е съвсем ясно, какво точно е поезия.
Но трябва, за обща култура, човек да знае историята на поезията, основните правила и похвати, и към натрупания опит, да добави щипка от своята любов и фантазия.
Не могат да направят поет, нито издадените книги, нито спечелените конкурси, нито хилядите хвалебствени коментари и "лайкове, нито напомпаният рейтинг. Това е състояние на душата. И който не го разбира, по-добре да не пише. -
И какво ви пречат известията? Изключвайте им звука и не ги отваряйте, на мен ми допада тази опция!
Ако се изключват, нека е от профила, а не по принцип!
относно смесването на стилове и жанрове: вече фюжън кухнята е на мода, а еволюцията е в мутациите, така че не можеш да спреш или ограничиш нещо, дето е тръгнало да върви!
-
Някога пезия по подразбиране е означавало мерна реч. Откакто свободният стих е поезия, вече не е толкова лесно да се дефинира що е поезия. Свързва се главно с въздействието. (Сякаш прозата не може да бъде въздестваща.) Разбира се, че то е най-важното. Но пък трите вида поезия са са ясно разграничими и не бива да се смесват. Това казвам.
-
О, мила, аз съм стар налъм,
затиснат от тютюневите низи.
Почти изгних, но в своя сън
сънувам, как покарват ми филизи
и те прегръщам с филигринни лѝсти,
издигаш ме към небеса лъчисти
и не налъм, аз ставам птица в полет,
летя изгубен в теб, мечтана пролет.
..................
Това поезия ли е? -
Ето на това му се казва "болна тема" Админ, Георги Колев, моля направете опция за изключване на съобщенията при нов коментирал )
Хора, въпреки, че и аз по-долу се впуснах малко в разсъждения за поезията изобщо, а не конкретно около конкурсите, все пак есето на Майстора засяга най-вече конкурсите. А дори да приемем, че завоалирано в него има "Казвам ти дъще, сещай се снахо", излишно е всеки да го преекспонира към себе си или към лични свои пристастия. Да се обижда, да се чуди дали да публикува. Ако този сайт беше с претенции за това, че се публикуват творби само с доказани художествени качества, голяма част от нас нямаше да бъдем публикувани. За мен няма нищо по-естествено от това всеки творец да се стреми към съвършенство. Да се стреми, защото стигането му е е изключително трудно, а често и невъзможно. Изключително харесвам една мисъл на Булат Окуджава. " Когда я кажусь себе гениальным я иду мыть посуду" Та и аз така. Ако някой не го разбира- ще преведа. -
То и аз така, Стойчо, ама кой ли ни и пита)
Абе важното е да тренираме мозъците, то е ясно, че зрели плодове за поетични кошници няма да родим, ама поне на ниво кратунки да бъдем :0))
А,и между другото, без да броим срички, може и нещо стойностно да прочетем, че вземем ли да го правим, някак си стойността изчезвала, там където нямало математическо съвършенство...
Чак сега разбрах, че имало такава зависимост, и че почвам да зачерквам някои класици - бега ми ритмиката при немалко такива...
Вкарах много усмивки в горенаписаното, да поясна, че да не амбицирам някого публично да ма линчува заради ерес :-=)) -
Ех, като ви чета и се усещам толкова излишен...
Че се замислям: защо ли все още е нужно да пиша?😃 -
Да, Самотния вълк, казах, че не мога да изброя всички, затова приканвам тези, които са отскоро тук, да се разходят назад, има какво да намерят.
Краси, това стихотворение е въздействащо, мен не ме интересува архитектурата - ти тука си спец, аз няма как да определя. Точно защото залиташ по изпълнената форма, понякога пропускаш наистина ценни и талантливи творби. -
Добър пример е дала Валентина Йотова.
Класически стих, ямб с къстосани рими. Но без оформени изречения. Няма препинателни знаци и главни букви.
,,даже малко се надвикваме ,, е хорей и се откроява на фона на ямба.
,,песен-вещица,, е асонансна рима. Освен това като женска-дактилна нарушава каталектиката.
Казват, липсата на пунктуация давала по-широки възможности за интрепретация. На места авторът се откзава от правото си или от задължението си) да уточни конкретния смисъл, който е вложил при написването. -
Класическа форма с абстрактен привкус-Петя Дубарова, с сюрреалистични нотки и форма на кубизъм Гийом Аполинер, Андре Братан, Луис Карол-Алиса, Луи Арагон, Пол Елгар и др!
Не съм казал, че са ретроградни, защото уважавам и ценя класическата форма!
А за международните конкурси, се изисква творбата, да има креативност, под каква форма ще я облече авторът, си е негова работа, различност-да няма еднообразни похвати и действие, да има съединени пластове от разнополюсни мисли и иновативност, която да е подплатена с нещо, което да грабва и подчини ретината на окото!
Това може да бъде с метафори, оксиморони, облицовка и строеж на творбата!
Като дори вече има холограмен стих, стих с невидимо мастило, огледална проекция, омбре стих и т.н!
Георги Коновски реагираш много заострено, сякаш съм вещица за клада, с напевност анатема!
Изразих своето мнение!
Аз също имам стихове с класическа форма!
Изброените от теб автори са ми любими! -
Бих добавил Павлина Йосева, Камелия, Ники. Дори барона вече ми се вижда като класик, нищо, че някога го хапех
-
Има автори в този сайт, които отдавна не публикуват, а лошото е, че всеки някак си избягва да се връща назад - специално Мартин Спасов, Елица Мавродинова, Галена Воротинцева, Дарчето, Галина Вълчева, някои от тук коментиралите, Има. Разходете се назад и прочетете. Много са. Кети Рашева, не мога да изброя всички имена - качествена, запомняща се поезия, не поезия на килограм, а само когато има вдъхновение. Намерете Запомни ме с омраза, това го адресирам специално до Шефа - връщайте се и четете какво е публикувано през годините.
-
И никога не е имало някой, на когото всички стихове да са перфектни. По простата причина, че всеки е тръгнал от нулата. Кой е прописал научен, без редакторска намеса, труд и пр. И не е постижение това да отречем другите. А да покажем ние самите къде сме стигнали.
-
... в международните конкурси, се изисква иновативност, креативност и различност!
Няма ли ги, творбата не се допуска до състезание!...
Пушкин, Гьоте, Шилер, Вийон, Рембо, Ботев, Лилиев, Дебелянов...
Кой ще ти допусне такива ретрогради...
Да бяха барем фузилодеструкционно концентрирани хиперболоидни пермутационни дзвънлетии... -
Ще си позволя да цитирам по памет нещо от "Луна и грош" - едно произведение носи чувсто, което може да бъде уловено от всеки, но само човек, обучен в даденото изкуство може да определи истинската художествена стойност. Коя съм аз, че да споря с Моъм???Предполага се, че журитата на конкурсите би следвало да са обучени.
-
Интересно явление е, как изкуството (в широк спектър говоря, не само конкретно за поезията) по подразбиране се приема за сфера, отворена към новото, широко скроена, а всъщност погледнато отвътре, и в него битува консерватизма и преклонението пред догмите. Почти няма случай, в който появата на нов стил да не е посрещана, както се казва, на нож. Но, както добре знаем, няма по-добър съдник от времето. И точно то решава, кое остава, и кое го поглъща забравата...
И в даден момент някои новости се превръщат в част от статуквото, но... Парадокс, при появата на ново течение, представителите на вече утвърденото сякаш забравят началото си, и прекалено често също са част от опозицията, да кажем.
Да, интересна тема за разнищване има тук, но всеки говори от своето столче :-=)
И вместо широк диалог, както се вижда, в един момент се преминава в защитаване на собствени мнения, и спор между отделни лица.
А в същото време времето ни се смее отстрани... Или по-вероятно, не ни и забелязва :0)) -
Щом я има, има я и толкова!
И с поп операта беше така в началото, заклеймяваха я защитниците на класическата музика, появи се и рок опера и какво ли не, и си останаха като жанрове, да не говорим за дуетът Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе с "Барселона"!
Колкото до конкурсите - да си слагат рамки и изисквания, всеки си определя политиката сам! -
Уважавам различността, но не и в поетичната структра. Съжалявам! А в мисълта, идеята, изказа.
Иначе си
страшно
симпатичен
Субект!
И ти подарявам
(вече като на Обект)
миниатюрна
синя перла
в цвят от
незабравка! 💙
Каква стихоформа, м?
Поздрави от плажа на едно синьоморие! -
Синьо цвете в международните конкурси, се изисква иновативност, креативност и различност!
Няма ли ги, творбата не се допуска до състезание!
Прочетох коментарите и всеки, облича своят изказ, в различна дреха на похват и становище!
Истината е, че всеки пише така, както усеща, както споява отделните компоненти на съзнанието си и в зародиш на субстанция, с индексен-емпиричен обхват!
Ако приемникът на субект А улавя ;
Слънце свети с копринена светлина!
Неонов град с лъчиста топлина.
Слънце свети с копринена светлина.
В пижами се събужда денят.
То приемникът на субект Б улавя така;
Слънце с панделки лилави.
В пижами се гонят лъчи.
Неонови облаци в зениците си събрали,
амарилис и незабравки.
Синьо е синьо небесно хвърчило,
Алиса съм в турмалинов град. -
Аз също мога да добавя мнение за творчеството на Петя Павлова: Четете я и се учете, както тя самата прави.
П.П. Прочетох по-долу стихотворение, споделено от Валя. Хареса ми с богатата си метафоричност. Не е "моето", но ми хареса. -
Аз съм много самокритична, и чак след това критична към останалите. Ако някой си направи труд да провери, не парадирам със съвети и високопарни мнения. И не, далеч съм от перфектното писане, само дето пропуските ми не са в техниката. Нещата, които казах в предните постове, не изключваха мен самата. Моля, нека да няма личностни нападки.
-
Лесно се говори с хора, почти невъзможно, с его)
Току що го измислих, но ми харесва звученето, и ще си го запиша в последната тетрадка)
Беше ми забавно, но не обичам да давам присъди, а пък се чувствам, сякаш вече съм получил такава.
А поезията е много повече от кошница, както и не всеки стих. ... е красиво узряла тиква)
Усмивка от мен 😊😊😊 -
Предвид че статията акцентира върху конкурсните творби, не върху разнообразието за себеизразяване в мерена или немерена реч, виждам пряк упрек срещу журиращите в поетичните конкурси. И с право.
Разбирането ми за квалитетна поезия е изящество "отвън" и "отвътре": строен ритъм, плътност на съдържанието, оригиналност в литературните похвати, елегантен изказ, внушение... Уважавам и класическия, и белия стих. Когато творим, вторачването в гореспоменатите норми за ритмика, римни схеми и пр е излишно, но в нац. и международни конкурси е повече от желателно, те да се имат предвид от оценяващите ( след съдържанието, обаче) Малцина умеят да съчетаят съдържанието с формата, а именно в тази комбинация се крие поетичният талант.
Извън нея, всеки може да ди пише как да е, но конкурсите е някак редно да ни сочат високата класа. -
Напълно заставам зад думите на Петя!
Тя пише чудесно и почти във всичките и стихове се усеща стремежът за съвършенство, което е добър белег за творец, отговорен към израстването си и осъзнал, че писането като самоцел е тренировка на мозъка, но не добавя зрели плодове към поетичната кошница. -
Перфектият стих трябва да е перфектен както по форма, така и по съдържание. А безсмисления, но с добра техника, и прозаичния, но с идея, слагам на едно ниво. Ако не се стремим към съвършенство, към какво се стремим тогава?
-
Перфектен стих
Перфектноримест стих
по всичките закони,
но в него не открих
живот, а голи клони.
По структура блестящ,
но някак синтетичен -
Със анаболи фраш,
стандартен и безличен.
Поезия такава
със ритъм съвършен,
но с мъртъв дъх на плява
не ме вълнува мен.
Студено изящна,
безцветно оцветена,
в очите ми - нещастна,
до край обезкървена.
А друга леко криви
в законите - огради,
но с стиховете живи
в сърцето пали клади...
Тъй като тази тема ме вълнува откакто пиша, съм и посветил доста творби, та реших да сложа една тук. И не казвам, че всичката поезия по образец е суха, а посланието ми е, че опаковката не може да прикрие факта, когато е празна. Да не изтълкува някой погрешно думите ми) -
Думите имат единствено и само за цел да кажат Нещо. Формата е преходна, променя се, открива нови свои лица и това е нормално. Понякога, за да кажеш нещо ново, трябва нов начин. Понякога, за да кажеш нещо красиво, трябва да следваш само себе си. Първите стихове със сигурност не са се появили от копиране на утвърдени рими, ритъм, а от вътрешен импулс, усет, стремеж към хармония. Хармонията е в движението, преливането, съчетаването, прегрупирането, новия поглед, но също разбира се и в добрия усет за съществуващите до момента форми на писане. Красивото го има, само когато имаме очи да го видим, иначе е само една химера, мечта. Позволявам си да цитирам едно мнение срещу концентриране върху формата преди всичко:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/otvyd-slovoto
Формата трябва да се открива от пишещия, а не да се копира. Ако преоткрием съществуваща форма - добре. Но ако открием нова форма - какво лошо? Музикалност може да има във всякаква форма при правилен усет. -
На мен пък точно грапавините в текста ми харесват. Точно в тях се усеща присъствието на автора, защото точно тези "грапавини" може да са част от начина му на писане. Затова редакции не правя. По моите норми те превръщат творбата в продукт. Това са мои разбирания, и никога не ги натрапвам никому, но държа и на мен да не ми натрапват чужди за себеусещането ми стандарти!
И стотици пъти съм споделял - търся съдържанието, не се взирам в стиховете да броя срички, запетаи и прочие... А възпитанието от околните е обикновено възпитание във вкуса на множеството.
Перфектното на външен вид стихотворение не рядко е като онези перфектни плодове по супермаркерите - красиво отвън, безвкусно отвътре. Така, че да не се мислим за велики и да учим как да пишат другите. Има ли талант, съдържание ще има, няма ли достатъчно, понякога липсата му се опитва да се навакса с опаковката...
Това е моят начин на възприемане, повтарям, не го натрапвам на другите, но и чуждо натрапване не искам. -
Не бях чела посочените авторки, а ги нарекох "лоши примери". И нямам желание да ги чета. Изпари се. Дори вездесъщата и изключително талантлива Валя /казвам го без ирония/ със защитата си не може да помогне. Майсторе, вие убихте една мечта, която можеше да разцъфти, ако не я бяхте стъпкали. А може би все пак може? И пак ще повторя това, което вече писах по друг повод. Уважаеми колеги, вярвайте в добрите намерения, на тези, които ви предлагат варианти за "изглаждане" на стила, но бъдете нащрек, ако са особено пищни и образни, може да са "чопнати" от стихотворение, което не сте чели.
-
Малка жълта песничка
Автор: strega
това ще е последната ми песен
заспивам
и защото няма хора
луната се превръща в жълта вещица
и си говорим…
говорим
даже малко се надвикваме
чия вселена днес е по-дълбока
и по-добре сега да бъда никой
/на дъното нощта се слива с локвите/
избяга пролетта ми
по пижама
в съня ми няма летни самодиви
и тази есен… никаква я няма…
/на дъното и думите се сливат………/
и всичко ми е празно
няма зима
(но нямането също е законно..)
така живея вече две години
безсъботно
безцветно
безсезонно
разбягаха се земните посоки
животът стана ниша с отражения
не мога да изляза срещу подпис
от никоя измислена вселена
на сенките не им е нужно дъно
вината като малко коте шава
от другата страна ще бъдем съдени
защото нямам време за прощаване
а жълтата луна ще ми отвори
единствената къщичка
от слама
заспивам
и понеже няма хора
е по-добре изобщо да ме няма -
Само с едно не съм съгласна от горенаписаното. Като че не е нужно да поживеем, за да видим. Във вековното си развитие поезията е отсяла много. Допускам, че и преди 500 години е имало такива, които са писали извън мерената реч. Само че едни други имена са останали от онова време. Битува мнение, че човек е много възвисен, ако пише поезия. Мисля, че това е причината за толкова безплодни напъни. А и е точно обратното - малкият човечец трябва да се стреми да възвиси Поезията. А това не би могло да стане, ако не се спазват правилата на писане. В тези времена на хиляди издателства, самореклама, активност в мрежите, стъкмени конкурси и какво ли не, определено сме длъжници на поезията. Недопустимо е да се пише без значение какво, само с цел продажби и известност. Иска ми се да има как да се възпита у хората познаване на качественото писане. И тук се сещам за търговците в храма...
-
Извинявай, Майсторе, но не съм съвсем съгласна с тебе. Наблюдавам как се вторачваш в стъпки, ритъм, само че невинаги нещо, което е изпипано откъм това, е добро. Даже понякога стремежът авторът да спази всички тези тик-такания убива първоначално добрата му идея. Едно такова есе според мен трябва да е подплатено все пак с примери, а не само с разсъждения. И тъй като специално Наталия има доста добри попадения, се осмелявам да публикувам нещо нейно, което определено много ми харесва.
И не само то от същия автор. -
Много точно си го казала, Албена! И аз като теб мисля, че усещането за музикалността на стиха прелива и се слива с музиката, която е сестра на поезията. Умението да усещаш фалшивия тон в едно произведение, било то стихотворно или музикално е наша даденост, може би още от раждането ни и се нарича, пак обединяващо,
музикално ухо. Има доста случаи, в които поезията в куплетите ме грабва, но срещам тези грапавини в текста и те ме спъват. Опитвам се да бъда полезна с усета си, да предложа или тактично да насоча към редакция и обикновено се получава. От това печели и стихотворението, и авторът. Но не винаги познавам твореца и, не знаейки как ще реагира той, подминавам и дори не коментирам. Но, ако всеки от нас има притенции, че пише стойностно, трябва да се съобразява с тези изисквания и да не казва, че те са остарели, защото нейно величество Поезията е вечна.
Албенче, толкова пъти сме общували с теб, към мен ли е това обръщение на вие?
Ако е така, недей, моля те! -
За мен поезията е музиката на словото. Откривам много аналогии между музикалната и поетичната форма. Благодаря Ви за това теоретично разяснение, което направихте така логично и аргументирано. Да, всеки е свободен да твори както желае...Но на мен също не ми допадат хибридните форми. Може би просто имам сходен естетически вкус с Вашия...
-
Ритъм и рими, чувство, облечено в метафори, които трябва да бъдат оригинални, новаторски и да носят отпечатъка на авторовата душевност, но същевремено да се търси разнообразие в постройката и тематичността, да не се пише само от първо лице единствено число, а да се върви към обобщение в житейската ситуация и това, което си написал, да е миродавно и след 50 г. например. Изобщо, Поезията не е само рима и ритъм, но те са основния скелет в едно произведение. За мен най-големият белег за стойностно поетично произведение е, когато отговаря на всички споменати до тук изисквания и когато то цялото е една метафора, изградена от други по-малки, мисловно свързани и подкрепящи основната и цялостния творчески замисъл.
Краси, благодаря ти, че повдигна темата и така имах възможност да изкажа личното си мнение за пълнокръвните деца на нейно величество Поезията! -
Със Стойчо съм тук! А относно конкурсите ще вмъкна един любим мой виц)
След провеждането на конкурс за най-технична порноактриса, членовете на журито бяха видимо задоволени 😊😊😊 -
Дайте да пишем както ни се иска! Ритъмът на душата ни подрежда импулсите на изразяване.Останалото е преценка на читателя.
Желая ви хубав уикенд!😍 -
Подкрепям класическия стих! А тази "хибридна" поезия нещо не я разбирам. Но това е само мое мнение...Продължавайте дискусията!
-
Коментарите ме подсетиха за вица за радиоводещия, който питал кое е това животно... описал го много ясно, а бърз слушател се обадил и извикал възторжено "Лисица!"... "Не господине, не познахте. Не е лисица, а сребърна лисица!" За мен не стои въпроса какво ще покаже времето..., а въпроса какво значи "поезия" и какво "проза". И аз съм за чувствата, но това с израза "хибридна поезия" ми изглежда като отивам за риба, но ако не хвана съм за гъби. Не разбирам от конкурси и там нищо не мога да коментирам. ... Аз продължавам да мисля, че Шекспир не е учил как се пише поезия, но е научил много след себе си да пишат, но това е лично мнение. Майсторе, благодаря за статията и дискусията. За мен беше полезно да прочета. С Генек... Направих един козунак със сърце и душа... оказа се кекс, яде се, ама ... да ви усмихна, че много сериозно е станало положението
-
Така е, само то - времето ще отсъди...
-
Прочетох доста константни мнения!
Хибридната поезия не се ограничава, дава по-голямо зрително поле и мембрана на пропускливост!
Имагинерното единица позволява, по-голяма изразителност, нотки и щрихи на въображение!
Но това не значи, че класическата поезия е в колапс, напротив има толкова творби в тази стилистика, която харесвам, ценя и уважавам!
Но смятам, че няма доза толерантност спрямо, хората с по-голямо въображение и разнолики лица в метафоричен план!
Защо да няма хибридни поезия- и какво значи хибрид, мутант, само защото нещо не е праволинейно,в индекс с комплексна система!
Това не оспорва качествата, концепцията, стилистиката и идеологията-на тъй наречената хибридна поезия!
Не виждам нищо лошо, в интерспецифични-поетична кръстоска!
Но всеки има мнение, позиция, становище, заключение, което не трябва да паразитира с останалите!
Поздрави, Майсторе!
Уважавам мнението ви, както и на останалите! -
Полезна дискусия! Интересно ми е.
Продължавайте!😉 -
Георги, отговаряш ми като ощипана невяста /я-то е съзнателно, със стилистична функция/. Иронизираш ли някого или пак си въобразявам? Усмивка.Забавен си. Няма да ти се извинявам, щом не искаш. Аз казах мнението си, а Майстора не заслужава да спамим на страницата му. Нека и други си кажат мнението.
-
Мария, чувствам се засегнат тук! Извинението ти не ми е нужно! Принизи мислите и съжденията ми до първобитно ниво, и ми отне удоволствието от дебата. За момента се оттеглям от тези коментари. Гнус ме е чета подобна интерпретация на това, което съм казал!
И не отричам нито един вид на лично творчество. Дори харесвам свободния стих, но при него трябва истинско майсторство, защото границата с прозата е тънка, а не всеки е способен да балансира по ръба на острието.
На по-късен етап обаче със сигурност ще се върна, обичам такива заигравки с размяна на мнения и гледни точки. Естествено, когато са в рамките на формат, подходящ за подобен сайт! -
Георги, не мисля че съм взела твоите думи, ти говориш за толерантност, което ми се струва няма връзка с темата, аз говорех за възможност за възникване на нови жанрове, което е нормално за развитието на което и да е изкуство. А ти, струва ми се, клониш към клишираното плашило с Инстанбулската конвенция, изглежда ми, че ще приравниш създаването на нови жанрове със създаване на трети пол. Това се нарича манипулативно съждение и не е много честно. Ако искаш да изразиш отношението си към третия пол, в сайта има достатъчно произведения на тази тема. Ако съм те разбрала неправилно, извинявай.
-
Viviamo e vedremo chi ha ragione.../ Ще поживеем и ще видим кой е прав/... Така казват италианците... Определено съм на позицията защитаваща класическият стих. Не е никак лесно сътворяването му, дори бих казал, че е мъчително трудно! Но си заслужава, когато накрая видиш рожбата си родена! Симетрична, красива... Тя не само гука, но и пее... Мисля си, какво би станало, ако в музиката се обособи " свободен стил". Нахвърляни диези, бемоли, тонове и полутонове... Какафония! Или да кажем в армията свободно маршируване! Един с ляв, друг с десен крак... Това е моето виждане... а времето, ще покаже!
-
Аз съм доста по-краен от теб, Мариана, тук. За мене залитането по това, което е на гребена на вълната, особено, когато е постоянно явление при някои субекти, е просто отражение на липсата на собствени критерии в тези личности.
А Мария направо ми взе думите от устата :=)). Особено на фона на непрестранните призиви за толерантност, ако подобни творби се "наказват" по някакъв начин, това веднага ще заприлича на дискриминация в нечии очи. А разчуе ли се, после вече са сигурни победители... Казано тъжно иронично, но фактите от другите сфери го потвърждават. А мирното съжителство е наистина една политическа идилия. Ама нещо практически често експлоадира...
А, че времето раздава окончателните присъди, ако някой не вярва, да го попита... -
Забелязах тук едно изискване, казано в стила на баба ми - да е за пред хората!
-
Принципно "правилата" в изкуството не са догми, а едно от условията за красота и хармония, доказали се във времето. Тук изобщо нямам предвид правилата в поезията. Такива има и във визуалните изкуства и в музиката. Те не са окови. Владеенето им на всеки творец са само от полза.
-
Поезията е мерена реч. Точка. По това се отличава от прозата. "Стихове" без ритмика не са нещо друго от накъсана проза. В тях може да има много чувство и емоции, но не са поезия
-
За да пишеш в бял стих - трябва да си овладял до съвършенство класическия.
Останалото е...
Леля Пена, чистачка в музея за модерно изкуство:
- Господин директоре, това там изкуство ли е или да го разчиствам? -
Ценя класическия стих и не мисля, че той ще изчезне. Самата аз имам стихотворения в класически стих, доколко са сполучливи, не аз ще кажа. Знам отношението на автора на статията към "хибридната" поезия, но не мисля, че става въпрос за изместване на едното от другото. Майсторе, ти говориш за лошите образци. Самото название "хибридна" навява асоциации не с биология, а с политика, като "хибридни войни". Четох критическа статия, в която се казва, че всички големи поети са създавали свои вариации на постоянни форми, например. Талантът не може да бъде държан в рамки, поне не непрекъснато, той търси, експериментира. Аз не се считам за велик новатор, но също ми е скучно да пиша само по един и същи начин и създавам "хибриди". Доколко са безплодни, това също не аз ще кажа. Все пак има и добри образци на гранични жанрове и те не бива да се отричат. И не бива да се противопоставят на класическата поезия. Ако пак се изразим с терминологията на политиката, възможно е мирно съвместно съществуване.
-
Да, трябва да има правила. Ако отидете с мотоциклет на състезание по колоездене, ще ви декласират. Би трябвало и ако пратите в конкурс за поезия свободен стих в който има съзнателно търсени рими да е същото. Или класически, който се изражда в бял, защото римите му обедяват, а в няколко стиха хич ги няма. И за финал може да завършва като свободен. За подобни отклонения трабва да се дават наказателни точки. А не да се налагат такива творби като елитарна поезия.
-
Във връзка с конкурсите, на един такъв, за негов двойник, Чарли Чаплин взема бронзов медал. Който, както иска да тълкува тази забавна моя вметка, но присъствието й тук не е случайно...
В случая, аз не съм нито за лансиране, нито за деклариране, ако в съответния конкурс няма правила, които тази поезия да нарушава. Единствено би трябвало да е равна с равните и оценката да не бъде на база модни течения, а базирано на такива дреболии, като идея, въздействие, послание, клишираност и прочие.
Е, поезията е изкуство на субективните възприятия, винаги ще има недоволни.
Доколкото това, че поезията не е заключена само в римите, напълно съгласен, но й ако някой реши да издаде, ще дам малко шантав пример, книгата "То" на Стивън Кинг в куплети, и започне да ме убеждава, че това е поезия, няма как да стане. Остава си проза и те тва е :=)) -
Ще си позволя да направя репликирам тук brinne (Мариана Бусарова). Липсата на рими не прави поезията - "непоезия", както и римите не правят един текст - поезия. Но липсата на ритъм мисля, че прави всеки текст бил той и силно емоционален - "непоезия". Не откривам топлата вода, като казвам, че в литературата има и импресии. Емоции, чувства в тях бол, но не - не е поезия. Все пак кое е поезия и кое не, като мнение, до голяма степен вероятно се основава на някакви лични вкусове, усещания и възприятия. И най-вероятно времето ще покаже, кое ще устои във времето и кое ще потъне в забрава. Класическия стих се е доказал във времето и той няма и да изчезне. А "хибридите" , кой знае... Времето най-накрая ще каже тежката си дума. Не ние.
-
В конкурсите за поезия не трябва да се лансират, а да се декласират хибридите. Защото не попадат в класически, бял или свободен стих. Друг е въпросът доколко приляга състезателният принцип на изкуството.
-
Темата е много благодатна за творчески диалог и предполагам, че ще имам поводи пак да се включа.
Но по същество, доста и аз съм размишлявал над подобни проблеми и тенденции в тази сфера. Откровеното ми мнение е, че класиката винаги си е класика. Нови течения винаги е имало, макар, че подобно на много други сфери, и тук е спорно, колко нови са те...
И още нещо свързано с моите разбирания - в прекалено много творби наблюдавам оригиналничене единствено заради самата оригиналност. И това придава поне в моите очи леко фалшив вкус на получиният оригинален оригинал.
А, и още нещо, бягството от шаблона, често става причина за откриването на нови такива...
Е, засега толкова, но ще следя отблизо ситуацията тук.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но няма класик с бедни рими.