1.04.2015 г., 21:29

Храмове и свещеници

883 0 1
1 мин за четене

ХРАМОВЕ И СВЕЩЕНИЦИ

 

 

Дружбата им бе споена с кръв,  хоросан и злато – особена смес, която бе изградила общността им като хилядолетен храм на приятелството и предаността.

Скараха се обаче и започнаха да събарят храма.

- Този е предател, лош човек и опасна личност – говореше единият.

А другият убеждаваше:

- Отвратителен, долен, продажен и отмъстителен злобар е този.

Ако ги гледаш отстрани, разбираш, че обидите им са еднакви, упреците им – сходни, а когато говорят за себе си, все едно за другия говорят. Толкова стара и силна бе била дружбата им, че вече мислеха за другия като за себе си.

- От него нищо не става. Нито от бизнес разбира, нито от политика. Обикновен крадец и мошеник.

Другият:

- Крадлив мошеник, злобен елементарник със склонност към шизофренно величие...

Храмът на приятелство и предаността бе съвсем вече рухнал, когато от него започнаха да излизат ритуално свещеници – един след друг, някои в индийска нишка, други на групи от по 240 човека. „Толкова много свещеници живеели в храма, а аз да не знам”, казали си наум и единият, и другият от бившите приятели, защото те еднакво мислели. „Какво ли проповядват?”

Един от свещениците казал, че проповядват справедливост, но друг го опонирал; трети съобщил, че се молят за пари, а друг го фраснал по качулката и го опровергал с пистолет. Заспорили свещениците, защото не знаели какво точно правят в храма и какво са проповядвали толкова много години; не помнели дори кой ги е пратил там и чия е обителта, която помещават.

По едно време духовните хора спрели да се карат, настъпила сакрална тишина и бял пушек на кълбета задимял над главите им. Те избрали изпомежду си нови двама приятели на мястото на скаралите се.

Всичко притихнало, забравило се. А храмът ту го събарят, ту го издигат наново. Така е с храмовете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само жанра си объркал, Владимир Прочетох с широка усмивка. В написаното има прекрасни житейски и философски истини, поднесени по оригинален начин. Хареса ми, много

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...