1.04.2015 г., 21:29

Храмове и свещеници

886 0 1
1 мин за четене

ХРАМОВЕ И СВЕЩЕНИЦИ

 

 

Дружбата им бе споена с кръв,  хоросан и злато – особена смес, която бе изградила общността им като хилядолетен храм на приятелството и предаността.

Скараха се обаче и започнаха да събарят храма.

- Този е предател, лош човек и опасна личност – говореше единият.

А другият убеждаваше:

- Отвратителен, долен, продажен и отмъстителен злобар е този.

Ако ги гледаш отстрани, разбираш, че обидите им са еднакви, упреците им – сходни, а когато говорят за себе си, все едно за другия говорят. Толкова стара и силна бе била дружбата им, че вече мислеха за другия като за себе си.

- От него нищо не става. Нито от бизнес разбира, нито от политика. Обикновен крадец и мошеник.

Другият:

- Крадлив мошеник, злобен елементарник със склонност към шизофренно величие...

Храмът на приятелство и предаността бе съвсем вече рухнал, когато от него започнаха да излизат ритуално свещеници – един след друг, някои в индийска нишка, други на групи от по 240 човека. „Толкова много свещеници живеели в храма, а аз да не знам”, казали си наум и единият, и другият от бившите приятели, защото те еднакво мислели. „Какво ли проповядват?”

Един от свещениците казал, че проповядват справедливост, но друг го опонирал; трети съобщил, че се молят за пари, а друг го фраснал по качулката и го опровергал с пистолет. Заспорили свещениците, защото не знаели какво точно правят в храма и какво са проповядвали толкова много години; не помнели дори кой ги е пратил там и чия е обителта, която помещават.

По едно време духовните хора спрели да се карат, настъпила сакрална тишина и бял пушек на кълбета задимял над главите им. Те избрали изпомежду си нови двама приятели на мястото на скаралите се.

Всичко притихнало, забравило се. А храмът ту го събарят, ту го издигат наново. Така е с храмовете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само жанра си объркал, Владимир Прочетох с широка усмивка. В написаното има прекрасни житейски и философски истини, поднесени по оригинален начин. Хареса ми, много

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...