И какво?
Седи си Иванов пред Новата година. И мисли. Не е трудно – но му се налага да е сам. Тъй като жена му и мисленето някак си... Като риба с майонеза. Става, ама...
Пък и на Иванов му е леко с жената. Просто е като движението по пътищата. „Да”, „Добре, мила”, „Разбира се”, „Аз ще го направя”... И никакви сложни мисловни конструкции! Камо ли да пресече пътя на нарежданията й...
Макар и на улицата – дори да спазваш всички правила, никога не си сигурен кой ще връхлети отгоре ти баш на пешеходната пътека.
Затова Иванов при разговори с жена си /монолозите й/, изчаква, скрит зад нищо не значещи звукоподражателни.
И в никакъв случаи не анализира думите й. Едно, че не подлежат на анализ, второ – няма как да открие логика и смисъл в тях.
Отиват, да речем, на гости на тъщата и тъста. Предварителни инструкции: седи като мишка, не се обаждай, без да те питат, питат ли те – съгласявай се.
И сакън – да не си поискал да пуснеш телевизора някъде си, да не искаш да отвориш прозореца, да не пожелаеш да светнат лампата дори! На гости си – ще слушаш домакините!
След някой и друг ден тъстът и тъщата идват. Тъстът се разполага на дивана, тъщата заема креслото на Иванов, тъстът сграбчва дистанционното, тъщата отива да сложи още чер пипер на манджата, че го обичала по-лютичко... Въпреки язвата на Иванов... Но, както му е казала жената – трае си. Защото е домакин, а желанията на гостите...
Има нещо смешно в ситуациите, но Иванов не го усеща. И не му се смее...
Хич не разбира защо, например, жена му се сресва и подобрява пред огледалото, без да светва, та да се види. От годините ли, от какво...
Да не говорим какви киселинни гърчове в мозъка му причиняват семейните разговори между жена му и родителите й. Цели часове обсъждат – вчера видели домати по три лева, едри, даже опитали колко са вкусни, ама три лева, пък вкусни били, и големи, и червени, а днес видели по два лева, ама дребни едни, съсухрени, смотолевени, ама по два лева, пък ония вчера по три лева, но хубави, а тия от два не са за масата, камо ли за яденето, но пък два лева, а вчера цели три лева, макар да са били доматите лъскави и привлекателни, пък тия днес за нищо не стават, но са само два лева...
Още повече, когато и синът му взе да се включва в беседите и да обяснява как отишъл на долния пазар и видял едни картофи, обаче на горния имало същите, но с по две стотинки по-евтини, та се върнал на горния и взел цели две кила – колко много спестил и не се минал...
То и синът, и дъщерята що чудене са му донесли на Иванов... Големи са вече, ама все още смятат, че всичко го носи де Дядо Мраз, де Дядо Коледа – който им попадне. И така леко си пожелават какво ли не... Но Иванов знае – няма смисъл да се чуди докога ще вярват в някакъв дядка. Те – майка им вече над 30 години вярва, че е достатъчно само да рече: „Ми я оправи тоалетното казанче” или „Абе, дай ми там едни 200 лева като начало...”... И всичко е готово, даже сервирано...
А смисълът на новогодишната подготовка – кое да избере? Щото във виното е истината, в ракията смисълът, в уискито веселието, във водата са бацилите...
И да бяха само чуденките у дома му...
Погледне към телевизора и се чуди – защо родените да пълзят летят в правителствения самолет?
Отиде в бившата поликлиника, видят го докторите, дадат ценни указания, а той разбира – ако човек иска да живее, и медицината е безсилна...
После се сеща за градската кметица, за властимащите, за „бизнесмените” и усеща – а ако някой иска да живее добре и по своему, и законът не може да му попречи.
Пък за морал даже не се замисля – спрял е да се пита къде изчезна...
Не се и пита защо е така самотен – знае, че за дружбата трябва време, а за любовта място. Пък той няма нито едното, нито другото, камо ли човек насреща...
А и време няма. За мислене също. Което е спасително, казва си Иванов. И продължава да си мисли, че мисли...
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Горкия Иванов, който мисли, че мисли!....Много интересно изразява преживяването си един мъж, все не разбран, все неоправдан!! А я, една жена да направи една такава изповед...хич няма да е интересна....Въбще, Георги, завиждам ви на вас, мъжете, как умеете да се оплаквате и в трагичното да личи смешното! Генетично хумористи...
-
Благодаря, Скитнице, Красе, Деа!
Честита Нова година! -
"Ако човек иска да живее, медицината е безсилна..."- много точно и съм била свидетел на това.
Честита Нова година! Бъди здрав! -
"ако човек иска да живее, и медицината е безсилна..." Да е спорна годината и по-бавно да мине, ако е хубава, ако не- хич да не идва
бих казала на този, който я праща, Генек. Но и с годината е като с родителите на половинката - не ги избираш, падат ти се. Пиши все така - хубаво и с удоволствие -
"знае, че за дружбата трябва време, а за любовта място. Пък той няма нито едното, нито другото, камо ли човек насреща..."
В този ред е разковничето, тук е скрита истината!
Честита Нова година, Георги! Нека е успешна за всички! -
Благодаря, Надя!
Извинявай, Валентине, снощи не хапна ли, та сега се зъбиш? При мен не е място за перчене, репчене и търсене на кръчмарски себеизяви.
С писането се справяш добре, би ли се заел с него? -
Добре де, ще кажа. Подходът ми е различен. Първо разглеждам това, дали тоя срещу мене стои твърдо на земята или е перушан, дето фърка из облаците. Второ - дали си е изрязал ноктите на краката, и нататък - доколко е космат, дали редовно прави секс, дали има шкембе или плочки, дали има крилца на гърба, дали има комплекси за гърдите, дупката по-нагоре - дали се използва само за тъпчене с храна или за говорене, дали си мие често зъбите, дали си е изскубал веждите ... по-нагоре вече не ми е интересно - всичко ми е ясно какво мога да чуя Валентине, много е интересно, опитай Важното е, че от височината на погледа си виждам и събирам това, дето са оставили след себе си хората по земята - пълно с бисерчета и гилзи
-
Честита Нова година, сенсей! Пожелавам ти здраве, повече метеори (за вдъхновение), спокойствие и радост.
-
Благодаря Георги Честит да е и на всички от компанията, забелязах, че сума ти народ висеше на жицата в празничната нощ
-
Благодаря, Пламене!
Честит празник! -
Логиката е железна - Иванов слуша жена си, защото тя си живее в свой свят, където всички са глупаци и незнаят какво да правят, а и се нуждаят от постоянни напътствия и надзор, жената си е надъндуркала един контролиран мухльо както майка й я е учила, тъстът е на единственото място, дето може да се разпусне - никоя от жените няма да му се скара защото ще се разбере, че са го недовъзпитали, дъщерята гледа и се учи как да контролира бъдещите си подчинени в своя театър, обаче СИНЪТ не ми се връзва - дъщерята трябва да допринася в дискусията за доматите, а не той, той трябва да се учи как да си живее живота в този театър, без да дразни лъвиците ... всъщност това е основата на стабилността в семейството ... ... А Зоя да е спокойна - на практика винаги свекърът и свекървата се смотават в контролирана зона с ограничен достъп
-
Благодаря, адаш!
Честита Нова година!
Много Десита, Иринки, красоти... -
Реален герой с много лица...
ЧНГ, адаш - здраве, вдъхновение и още нещо си пожелай, и нека се сбъднат! -
Благодаря, Зоя, Хари!
Най-хубавата приказка завършва с: "И живели дълго и щастливо, защото тя била сираче..." -
Много ми хареса. И през цялото време си мислех, че женейки се неизбежно живееш и с роднините на съпругата си, няма ли друг начин?
-
Това е! Оригинално повествование!
Бъди жив и здрав, Георги!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но не е хумор, а реализъм.