Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
26.06.2021 г., 10:56 ч.

И само Любовта ще ни остане 

  Проза » Разкази
567 7 18
1 мин за четене

       Понякога ходя на църква, не защото Господ е там, а защото е тихо и някак успокояващо. Вярвам, че молитвите нямат време и място, където да бъдат казани. И, че не винаги можеш да бъдеш в храм, когато имаш нужда от помощ. Кръстът го нося винаги със себе си, даже - три кръста, най-ценният е този в душата. Иначе всеки може да си купи кръст, или да си татуира. Не съм типичният Вярващ, напротив - понякога съм откровен Богохулник, роптаещ срещу наказанието, което е получил свише. Писна ми от наказания. Когато бях малка ме наказваха за пакости, в училище ме наказваха, че нося дънки, или полата ми е над коляното. После мъжът ми ме наказваше, просто за да докаже сам на себе си, че е авторитет. Наказваха ме и на работа, ако не мълча покорно за това, че не ме осигуряват, даже ме уволняваха (как ли се уволнява човек без трудов договор). Половината ми живот мина, вероятно и почти целият - никой не знае кога ще се събуди за последно, освен...
       Днес е един от малкото дни, които съм в църквата. Както винаги задавам много въпроси - едни и същи, но за първи път получавам отговори. Както се казва: "По-добре късно, отколкото никога." Надявам се, че Господ е наоколо, независимо дали е с брада, или е някаква необяснима природна сила. Паля 11 свещи и ги наричам, винаги в един и същ ред - според възрастта, понеже не мога да избирам кого обичам повече. Тате, мама, кака, аз, децата, внучката... И още един човек, когото почти обожествявам. И се моля. Молитвата ми винаги е била кратка: "Господи, нека всички да сме щастливи!"

       Защото щастието включва всичко  - и здраве, и любов, и благоденствие. 
        

       "Сандъкът дървен е,

       животът е безочлив -

       и само Любовта ще ни остане."

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съжалявам, че коментарите на Квазар изчезнаха след като го блокирах. Не съм ги изтрила и бих предпочела да останат, но такива са правилата. Мисля, че учтиво му казах, че е прекалил,но той не спря въпреки, че аз вече не му отговарях. Последният му коментар беше: " Каква любов, за каква любов говориш?" Ами за тази, която изпитвам...
  • Нцък,.. за изтритите,.. само наличните , Иринакис. ..сигурно пак сме пропуснали, язък...Приятен нов ден
  • Петър, и изтритите коментари ли прочете. Ашколсун!
    Аз не сварих, но не мисля, че е непрежалима загуба. Тях имах предвид.
  • За разлика от другите, аз прочитам и коментарите...
    Г-жо Г.Симеонова, много добре сте отговорили на някои от тях...
    На мен специално разказът ми хареса...
    и най-добрата молитва '' Господи,нека всички да сме щастливи..''
  • Хареса ми твоето откровенно споделяне. "Достатъчно е да влезете в незримия храм."
  • На това, което споделяш, нито има какво да се добави, нито какво да се оспори.
    Не съм чела другите коментари, но и не трябва. Това е усещането вътре в теб, необходимостите, твоят прочит на вярата и нещата, в които искрено вярваш. А молитвата ти, всички да са щастливи, струват повече от повечето запалени в храма свещи. Защото не е нужно да влезеш в него, за да се свържеш с Бог. А, когато го поискаш, това е друга необходимост.
    Нъпълно съм съгласна с написаното.
  • Димо, права е Геновева! Няма нужда да спасяваш никого. Не можеш никой да предпазиш. Човек трябва да се оттласне, за да тръгне към Бога. Всеки си има своето време, знаеш го по твоите болки, както и аз от моите, когато те заболи най-нетърпимо и безнадеждно жестоко, тогава едва си готов.
  • Поздравления Геновева, нека любовта да остани тя ще ни спаси! Бог не иска да влизаме в калъпи!
  • Какво не разбра от "време е да си починеш"?
  • Значи не знаеш какво е фанатизъм - продължаваш да налагаш мнението си като единствено вярно, нагло и със всички средства се опитваш да наложиш вярата, независимо дали някой те е молил за това. Човек се обръща към Бог, когато е готов. Време е да си починеш...
  • "...
    и само Любовта ще ни остане."

    Благословен ден, Hathor (Геновева Симеонова)
  • 🙏!!!
  • Никой не оспорва това, че тук сме за малко. Аз нямам проблем с това, но баща ми не мисли така. Той казва: "Господи, вземи мен, тя нека да живее!" Аз пък мисля обратното - нека баща ми поживее още, не ме е страх. За това иде реч - за любовта, за семейството, не за фанатизма на някои хора. Ако някой ме спаси, това ще е любовта на близките ми, тя ми дава сила, никой друг.
  • Благодаря ти, Ив!
  • Гени! Няма да коментирам... Само ще си го прибера при любимите!
    Благодаря ти!💗
  • Чудесно, значи църквите са напълно излишни... Защо ли изобщо съществуват молитвите? Какво да правят хората в храма според Квазар?
  • Би ли прочел пак коментара си...
    "такава молитва не е молитва, а кощунство."
    Когато пишеш нещо, поне го помни!
  • Благодаря ти, Квазар, но аз кощунствено ще продължа да се моля за здраве и любов за мен и близките ми! И това не подлежи на обсъждане.
    Валентин, в случая става дума за любовта към най-близките ми и познавам истинското и лице. Всички "безочливи" са вън от живота ми.
Предложения
: ??:??